Исторически речник
ѩꙃа  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
ѩꙃаѩꙃѧ, ѩꙃѫѩꙃѩꙃѫ, ѩꙃѹѩꙃеѭ, ѩꙃеѫ, ѩꙃеѧ, ѩꙃеюѩꙃ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
ѩꙃеѩꙃѕа, ѩꙃѫ, ѩꙃеѩꙃь, ѩꙃъѩꙃамъ, ѩꙃамьѩꙃамѩꙃахъ, ѩꙃахь
NfOuNfGuNfDu
ѩꙃѩꙃѹѩꙃама
ѩꙃа -ѧ ж 1. Болест, недъг, страдание ꙇ прохождаше съ градꙑ вьсѧ  вьс. ѹѧ на соньмштхъ хъ. ꙇ проповѣдаѩ евнћле цсрствѣ. ꙇ цѣлѧ вьсѣкъ недѫгъ ꙇ вьсѣкѫ ѩꙁѫ вь людхъ М Мт 9.35 З, А, СК. Срв.Мт 4.23 З А СК ꙇ сцѣл мъногꙑ недѫжънꙑ ꙇмѫштѧ раꙁлънꙑ ѩѕѧ. ꙇ бѣсꙑ мъногꙑ ꙇꙁгъна М Мк 1.34 З ѣко тꙑ ес бъ нашъ. млоствъ. ꙇ отъдаѩ грѣхꙑ. ꙇ отъгонѧ недѫгꙑ. ꙇ ѩꙁѧ  болѣꙁн. ꙇ отъ съмрът ꙇꙁбавлѣѩ СЕ 27b 19 ꙁапрѣщаетъ т ꙇменемь гнемь. трѧсавце послѣдьнѣѣ ѩꙁе. ѹкорена сѫщ. слабѣшѣ вꙿсѣхъ ѩꙁь СЕ 45а 19,20 ѹбо сѧ бѣж ... вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ. ꙇ скврънънꙑ ... деже аще ес. ꙇ отънѭдѣже аще деш. ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ невдмъ ... л въ ѩꙁ. л въ болѣꙁн СЕ 54а 11 въ тѫ же ноштъ гласъ бꙑстъ сь небесе глаголꙙ ...  бѫдеш  тꙑ оштаѧ многꙑ отъ бѣсъ.  отъ ѧꙁь раꙁльнꙑхъ С 236.3 вдѣшꙙ многꙑ годꙑ сьвꙙꙁана ѧꙁ ослабьнааго. повелѣн распрꙙжена отъ ꙁьлоб С 323.16—17 како л раꙁдрѣш ѧꙁѫ отъ рода хромѹѹмѹ. томь асѣ ноꙁѣ мѹ ѹтврьдвъ С 358.11 2. Прен. Слабост, увлечение бѫдѣте ѹбо ловѣколюбв да то ѹслꙑште.  вꙑ ꙁлатоносвꙑѧ женꙑ вдꙙштꙙѧ. теен женьско. сѭ ѧꙁѫ понѣ допоꙁдѣ нѣкол. отъложвъшꙙ ꙁлатьнааго желанꙗ С 447.4 въ ѩꙃѫ въпаст περιπίπτω ἀρρωστίᾳ Разболея се, заболея гратꙗнъ цѣсаръ ... дошъдъ же солѹна града въ ѧꙁѫ въпаде  раꙁболѣ сꙙ С 197.15—16 жена нѣкаꙗ ... въ ѧꙁѫ лютѫ въпадꙿш.  отъ обꙑънꙑхъ враевъ отьаꙗвъш сꙙ. молтвѫ сътвор къ бв. ꙗко цѣлѣвꙿш  С 559.10—11 сѫпротвьно ѩꙃ бꙑль ἀντιφάρμακον Противоотрова, лекарство, лек мрьтвьць мрьтвьцемъ враъ. ꙗꙁвенꙑ многоболѣꙁньнꙑмъ ловѣкомъ. сѫпротвъно ѧꙁ бꙑл С 436.29 ѩꙃа водѫ пѭщꙗ Болест, предизвикваща голяма жажда мⷧ҇о нⷣ҇а болемь пⷿ҇щемь многѫ водѫ ... хе бже нашъ ... побѣдлъ ес вꙿсь дхъ водънꙑ. жѧждѭще.  вꙿсѭ ѩꙁѭ. водѫ пѭщѭѭ СЕ 29b 16—17 ѩꙃа квасьнаꙗ Болест, предизвикана от не напълно ферментирала квасена напитка мⷧ҇о нⷣ҇а болⷨ҇е пⷿ҇щеⷨ҇ квасъ. сꙑ на распонѣ ... ѹполъ ес. вꙿсѧ ненавдѧщѧѩ тебѣ ... вꙿсѣкѫ ѩꙁѭ квасънѫѭ. квасомь не сплъненомь. погꙑбѣльнꙑмь СЕ 42b 18—19 хе бже нашъ. ра нꙑнѣ прꙁьрѣт на раба твоего сего ... ꙇ жден ꙇꙁ него ... вꙿсѣкѫ ѩꙁѭ квасънѫѭ СЕ 43а 2—3 ѩꙃа нѣма Липса на говор, увреждане на говорния апарат мⷧ҇о наⷣ҇ всⷨ҇ѣ ѡнѣмѣвъшⷨ҇е.  нⷣ҇а болⷨ҇е нѣмоглѭщемь ... хе бже нашъ. побѣдлъ ес ... вꙿсь же дхъ нѣмꙑ. ꙇ вꙿсѣкѫ ѩꙁѭ нѣмѫ. ѹмⷧъѧщѭѭ гла СЕ 43а 16 М З А СК СЕ С Гр μαλακία νόσος ἀσϑένεια ἀρρωστία συμφορά ѧꙁа ѩѕа ѩꙁꙗ Нвб енза, еза ’болест’ диал НТ ЕтМл ДА