Исторически речник
ще  
ще нареч 1. За означаване на прибавяне на ново количество към наличното или повторно извършване на някакво действие: още, допълнително еще мъного мамъ глат вамъ. нъ не можете ност нꙑнѣ М Йо 16.12 З А СК (е)ще бо мало елко грѧдетъ прдетъ  не (ꙁ)амѹдїтъ Е 9б 6 ї еще мало. ї не бѫдетъ грѣшьнка.  вьꙁщещї мѣста его ї не обрѩщеш СП 36.10 въпрⷭ҇о. блюд сѧ ьто глеш. аще хощеш. да т ослабмъ. еще мало врѣмѧ скѹс сѧ СЕ 92а 22 ꙙдо мо сладъко. ште мало прѣтръп да съвръшенъ бѫдеш С 79.29 ште мало  отъвьсѫдѹ тꙙ раꙁорѫ. ште мало  отъженѫ тꙙ отъ вьсел҄енꙑѧ С 512.19, 20 2. За означаване, че някое действие, състояние или положение продължава, не е преминало, не се е изменило до момента, в който се говори: още, все още, досега гла емѹ юноша. вьсѣ с съхранхъ отъ юност моеѩ. есо есмъ еште не доконьалъ М Мт 19.20 ЗI А СК г помѣнѫхомъ ѣко льстецъ онъ рее. еште сꙑ жвъ. по трехъ дьнехъ въстанѫ М Мт 27.63 З, А. Срв. С438.27 С439.19,30 С443.9 слꙑшавъ же се съ рее емѹ. еще едного не доконьалъ ес. въсѣ елко маш продаждъ  раꙁда нщмъ.  мѣт маш съкровште на небесе. ꙇ грѧд по мьнѣ М Лк 18.22 З А СК рее же мъ с. еште въ мало врѣмѧ свѣтъ въ васъ естъ. ходте доньдеже свѣтъ мате. да тъма васъ не метъ. ꙇ ходѧ въ тъмѣ. не вѣстъ камо детъ М Йо 12.35 З А Б не хотѧтъ нъ еште прѣбꙑваѭтъ. въ ꙁълобѣ своеі. се самъ сѧ прѣдаѭ К 5а 28  вьс вькѹпѣ рекꙿше амнъ. прѣдашꙙ дшꙙ своѧ. сꙑнъ же ѹмꙑ матерѭ. менемь мелтъ. ште дꙑхааше С 80.11 смрадъ бо съжеженꙗ ю ште въ ноꙁдрехъ мохъ стъ С 198. 21 братъ тво варахс отъвръже сꙙ бога твого. а тꙑ прѣбꙑваш ште к н҄емѹ С 265.20—21 вълаꙁш бо въ водѫ еще носѧ грѣхꙑ. нъ благодатьное прꙁꙑване ꙁнаменавъ дшѫ. не дастъ Х IВа 13 3. За означаване на крайния предел на време, явление или действие: вече тъгда архере растрьѕа рꙁꙑ своѩ глѧ. ѣко власфмѭ рее. ъто еще трѣбѹемъ съвѣдѣтель. се (нꙑ)нꙑнѣ слꙑшасте власфмѭ его М Мт 26.65 З, А, СК. Срв.Мк 14.63 М З С конструкция Dativus absolutus. съ же дѣаше съ нм. еште же емѹ недалее сѫщѹ отъ домѹ. посъла къ немѹ дрѹгꙑ сътьнкъ М Лк 7.6 З А СК ште же пламен велкѹ сѫштѹ. веселъ лцемъ. послѣжде рекшѹ амнъ.  рекъ господѹ прм моѭ дѹшѫ. акꙑ отъргаѧ тхо  беꙁ болѣꙁн ꙁдъхнѫ.  прѣда дѹхъ сво господѹ С 141.18 4. Нататък, насетне, навеки кога првъпватъ мѡӱс глагол҄ꙙ. гь цѣсарѹѧ вь вѣкꙑ  на вѣкꙑ  ште С 435.24 тѹ въ рѣвѣ адьстѣѣмъ лежтъ їѡна. въ обраꙁѣхъ хрстоса вѣьнааго  прѣвѣьнааго. онꙑ жвѫштѹѹмѹ вь вѣкъ  вь вѣкъ вѣкомъ.  на вѣкꙑ  ште С 461.5 5. За означаване на период от време, в който се извършва някакво действие, едновременно с друго с конструкция Dativus absolutus: докато още ꙇ еште глѭштю емѹ. се юда еднъ отъ обою на десѧте прде. ꙇ съ нмъ народъ мъногъ съ орѫж  дрькьльм. отъ архере  старецъ людьскꙑхъ М Мт 26.47 З, А, СК. Срв.Мк 14.43 М З ꙇ еште глѭштѹ емѹ прдѫ отъ архсѵнагога глѭште. ѣко дъшт твоѣ ѹмьрѣтъ то двжеш ѹтелѣ М Мк 5.35 З. Срв.Лк 8.49 М З А СК еште же грѧдѫщю емѹ. повръже  бѣсъ  сътрѧсе . ꙁапрѣт же съ дхѹ нестѹѹмѹ. ꙇ сцѣл отрока.  въдастъ і оцю его М Лк 9.42 З А СК въ еднѫ же соботъ. марѣ магдалн прде ꙁа ѹтра. еште сѫшт тъмѣ на гробъ. ꙇ вдѣ камень вьꙁѧтъ отъ гроба М Йо 20.1 З А ште же глагол҄ѫштѹ прѣпростѹѹмѹ.  сьмѣренѹѹмѹ паулѹ їсѹсовѹ. прѣжде съконьанꙗ молтвꙑ. вьꙁьп гласомъ бѣсъ дѫ дѫ С 173.11  ꙗко молтвънаа словеса съконьаваахѫ сꙙ. ште нцѹ лежꙙштѹ болꙙштѹѹмѹ. господь ... ѹслꙑшавъ  раба свого молтвꙑ.  обльгъа братꙋ томѹ ратъ С 276.18  ште молтвѣ сѫшт въ ѹстѣхъ го. благꙑ  млосрьдꙑ бъ ... дъждъ съпꙋст многъ на ꙁемьѭ С 530.23 не ѹ [ю] ще οὔπω, μήπω Все още не анꙿѳупатъ рее. не ю ште поѹ мѫкъ С 112.9 гда бѣаше вдѣт акꙑ класꙑ ꙁьрѣлꙑ младенштꙙ. днѣмъ желѣꙁомъ сѣенꙑ лежꙙштꙙ. не ю ште съꙁрьна срьдьнааго тврьда мѣѭште. н цвѣта класьнааго ꙁмѣнвъше С 397.6 не ще οὐκέτι Вече не, повече не нъ сьде не ште дѣлател҄е  вноградꙿ нъ вꙑ сте дѣлателе С 376.17 вѣрѹѭ г  не ште себе мого владꙑко ꙁѣло опꙑтаѭ  вѣрѹѭ. не ште твого цѣсарьствꙗ словомъ отꙙжѫ С 504.21—22 не ... ще οὐδέπω, οὔπω Още не тъгда вовода глагола. нѣс л ште покорлъ сꙙ жрьт богомъ. отъвѣшта савнъ. нкакоже ѹбо жьрѫ С 149.23 нѣстъ се мо дѣло. о семъ бо нѹ бѣсовьстѣѣмь наꙙльнѣѣмь. нѣсмъ сꙙ ште съподоблъ благодѣт. нъ с даръ. паула стъ прѣпростааго С 171.23 ще пае προσέτι При това, освен това, отгоре на това пае же ште растѣѣше страхъ на неьствꙑхъ дѹсѣхъ. ꙗкоже мъ  н҄вꙑ дѣлат  пешт сꙙ вьсѣмь садомь  н҄вънꙑмъ сѣтмъ повелѣнмъ го С 40.19 М З А СК Б Е СП СЕ К С Х Гр ἔτι ἤδη ἀκμήν αὖ καί ште еще еште Нвб еще остар диал ОА Дюв НГер ДА Срв още