Исторически речник
л  
л нареч съюз 1. Въвежда подчинени допълнителни изречения: какво, що ꙇ въꙁвраштьше сѧ ап҇ол. повѣдашѧ емѹ ел сътворшѧ. ꙇ поꙇмъ ѩ отде еднъ. на мѣсто пѹсто. града нарцаемаго вдъсаꙇда З Лк 9.10 2. Въвежда подчинени условни изречения: ако, в случай че елі бо распінаемъ цѣсарюетъ. како бѫдетъ вѣнъаемъ К 11а 36—37 да л εἰ δέ Ако пък да л тожде невѣстѭ реено стъ толко вьспрѣштен гда хотꙙште съгрѣшамъ. то како проштен прмемъ С 379.17 л бо ... како [ѹбо] εἰ γάρ ... πῶς [ἄν] Ако, щом като ... [то] как л бо връховьн҄їхъ. вратарцꙙ женꙑ словесе не сътрьпѣ.  про же вьс. съвꙙꙁана тъьѭ ѹꙁьрѣвъше раꙁбѣгошꙙ сꙙ како ѹбо ѹмꙑслл бꙑшꙙ. на коньцꙙ вьсел҄енꙑѧ тешт С 442.20 л бо овъ протвѫ женъскꙋ прѣштеню не сътръпѣ. овъ же прѫтвѫ вѫꙁѣ. како можаахѫ протвѫ цѣсаремъ  кнꙙꙁемъ  народомъ стат. жде ме  сковрадꙑ.  пешт.  бесменьнꙑѧ по вьсꙙ дьн сьмрьт С 442.25 Изч З К С Гр ὅσα εἰ ел елі Нвб Срв ели диал ОА НТ НГер ЕтМл ДА