Исторически речник
днъ[же]
днъ[же]
числ
местоим
неопр
бр
I.
Като числ.
1. За означаване на количество от един брой: един
он же рѣшѧ емѹ. ов оана крсттелѣ. ꙇн же лѭ. дрѹѕ же еремѭ. л едноготъ пркъ
М
Мт 16.14
З,
А. Срв.Мк 8.28
М
З
А
СК
ꙇ же аще скандалсаетъ едного отъ малꙑхъ схъ вѣрѹѭщхъ въ мѧ. ѹнѣе емѹ естъ да обѣсѧтъ жръновъ на вꙑ его осьльскꙑ. ꙇ потопѧтъ і въ пѫнѣ морьстѣ
М
Мт 18.6
ЗП.
Срв.Лк 17.2
М
З
ꙇ ѣдѫщемъ мъ рее. амнъ глвмъ. ѣко еднъ отъ васъ прѣдастъ мѧ
М
Мт 26.21
З,
А, СК. Срв.Мк 14.18
М,
З;Йо 13.21
М
З
ꙇ се еднъ отъ сѫщтхъ съ смъ. простеръ рѫкѫ ꙁвлѣе ножъ сво. ꙇ ѹдарь раба архереова. ѹрѣꙁа емѹ ѹхо
М
Мт 26.51
З,
А, СК, Б. Срв.Мк 14.47
М
З
ꙇ абе текъ еднъ отъ нхъ. ꙇ премъ гѫбѫ. ꙇспльнь оцьта. ꙇ вьꙁнеꙁъ на трь(ь)сть. напаѣше
М
Мт 27.48
З,
А, СК. Срв.Мк 15.36
М
З
ꙇ поемꙑ еднъ отъ народа. вълож пръстꙑ своѩ въ ѹш его. ꙇ плнѫвъ коснѫ въ ѩꙁкъ
М
Мк 7.33
З
А
СК
Б
еднъ же отъ нхъ вдѣвъ ѣко цѣлѣ. въꙁврат сѧ съ гласомь велемь славѧ ба
М
Лк 17.15
З
А
СК
на са же пршедъше ѣко вдѣшѧ юже ѹмьрьшъ. не прѣбшѧ емѹ голѣню. нъ еднъ отъ вонъ. копемь емѹ ребра прободе. ꙇ ꙁде абе кръвъ вода
М
Йо 19.34
З
А
СК
тома же еднъ отъ обою на десѧте нарцаемꙑ блꙁнецъ. не бѣ тѹ съ нм егда прде с
М
Йо 20.24
А
О
аврамъ два снꙑ мѣ. еднъ отъ рабꙑ. а дрѹгꙑ отъ свободнꙑѧ
Е
27б 5
вꙑ же ѣко ловѣі (!) ѹміраете. ї ѣко едінъ отъ кънѩѕь подаете (!)
СП
81.7
прїмъ дꙿно отъ ребрꙿ го. сътвор мѹ женѫ. отъ свохъ мѹ ѹдовъ. бѣаше съ адамомъ еуа въ ра
С
9.7
сътворѫ тꙙ дного отъ бол҄ѣръ свохъ
С
61.3—4
днъ же отъ н҄хъ въꙁъп. аште не жьрѫтъ да сꙙ мѫꙙтъ
С
133.12
пасѫштемъ же сꙙ вельбѫдомъ тѹ. по прлѹаю дна отъ н҄хъ шьдш. блꙁъ вьс вьлѣꙁе въ н҄вѫ ꙗст хотꙙшт
С
217.29
обꙑа же бѣаше вь велцѣ то пѹстꙑн҄. раꙁбонкомъ поганꙑхъ ходт срацнъ. сълѹ же сꙙ дномѹ оть н҄хъ носꙙштѹ копь. сьрѣст женѫ. же неѹкротмѫ вол҄ѫ мꙑ
С
559.18
2.
В съчет. със същ. Който се състои от количество, равно на един брой: един
кто же отъ васъ пекꙑ сѧ. можетъ прложт тѣлесе своемь лакоть еднъ
М
Мт 6.27
З,
А, СК. Срв.Лк 12.25
М
З
отъвѣщавъ же петръ къ св рее. г. добро естъ намъ сьде бꙑт. аште хощеш да сътвормъ съде тр кровꙑ. тебѣ еднъ мосеов еднъ. л еднъ
М
Мт 17.4
ЗI,
А.Срв. Мк 9.5
М,
З;Лк 9.33
М
З
ꙇ прде къ ѹенкомъ обрѣте ѩ съпѧштѧ. ꙇ гла петров. тако л не въꙁможе едного аса побьдѣт съ мъноѭ
М
Мт 26.40
З,
А, СК. Срв.Мк 14.37
М,
З;СЕ 47а 12
ѣко лѹе дьнь едінъ въ дворѣхъ твоіхъ пае тꙑсѩштъ
СП
83. 11
нъ да стѫ створімъ своѭ дшѫ. можемъ бо се створіт. аште хоштемъ. едінѣмь дьнемь
К
8b 18
Срв.
С421. 25
дноѭ ноштѭ вьсь вѣкъ ꙁмѣнмъ
С
91.6
потомъ повелѣшꙙ слѹгамъ глагол҄ѫште. помъше ведѣте въ тьмнцѫ. повръꙁъше ꙁа днѫ ногѫ повѣсте тѹ
С
264.26
не бо нктоже стъ аште днъ дьнь пожветъ на ꙁем
С
358.16
дꙿна осла ръждѫ желѣꙁнѫѭ оцѣсттъ
С
399.21
хощеш да б еднъ к(ъ) погъбꙿнѫлъ. нъ да вꙿс спсѫтꙿ сѧ вь раꙁѹмъ стнꙿнъ прдѫтъ
Р
VII 4.1
вьсь бо корабь моръскъ. кожѧ едноꙙ хобота его подъꙙт не можааше
Х
IАб 22—23
3.
В
състава на сл. числ
вь еднѫѭ же на десѧте годнѫ шедъ. обрѣте дрѹгꙑѩ стоѩштѧ праꙁдънꙑ. ꙇ гла мъ ъто стоте сьде весь день праꙁдьн
М
Мт 20.6
ЗI
А
СК
пршедъше же же въ еднѫѭ на десѧте годнѫ. прѩсѧ по пѣнѧꙁю
М
Мт 20.9
ЗI,
А, СК. Срв. С437.30—438.1
еднꙑ же на десѧте ѹенкъ. ꙇдѫ въ галлеѭ. въ горѫ ѣможе повелѣ мъ съ
М
Мт 28.16
З
А
СК
послѣдь же вьꙁлежѧштемъ мъ. еднѹемѹ на десѧте ѣв сѧ. ꙇ понос невѣрьствю хъ жестосръдью. ѣко вдѣвъшмъ его въставъша ꙁ мрътвꙑхъ не ѩсѧ вѣрꙑ
М
Мк 16.14А
ꙇ помѣнѫшѧ глꙑ его. ꙇ въꙁвратъшѧ сѧ отъ гроба. вьꙁвѣстшѧ вьсѣ с едномѹ на десѧте вьсѣмъ промъ
М
Лк 24.9
З
А
с дн на десꙙте страстотръпьц. добропобѣдьн мѫенц. трѹдшꙙ сꙙ дож до коньца хса рад
С
271.8—9
нъ не бѣаше хъ бол҄е дного на десꙙте. т же распрашен
С
442.15
II.
Като местоим.
1. За означаване на неопределеност: някой, някой си
едн же отъ стоѩщхъ тѹ слꙑшавъше глаахѫ. ѣко лѭ ꙁоветъ
М
Мт 27.47
Срв.Мк
15.35
М
ꙇдѫштама же ма. се едні отъ кѹстодѩ пршедъше въ градъ. вьꙁвѣстшѧ архереомъ вьсѣ бꙑвъшаа
М
Мт 28.11
СК
амнь глѭ вамь. ѣко сѫтъ едн отъ съде стоѩштхъ. ꙇже не мѫтъ въкѹст съмрът. дондеже вдѧтъ цсрстве бже пршедъше(дъше)е вь слѣ. кⷰ҇
М
Мк 9.1
Срв.Лк
9.27
М
еще емѹ глѭштѹ. прде еднъ отъ архсѵнагога глѧ емѹ. ѣко ѹмърѣтъ дъшт твоѣ не двж ѹтелѣ
М
Лк 8.49
СК
бꙑстъ же дѫштемъ по пѫт. рее еднъ къ немѹ. ꙇдѫ по тебѣ ѣможе колжъдо деш г
М
Лк 9.57
СК
рее же еднъ къ немѹ г аште мало естъ съпсаѭштхъ сѧ
М
Лк 13.23
СК
едн же отъ нхъ хотѣахѫ ѩт. нъ нкътоже не въꙁлож на нь рѫкѹ
М
Йо 7.44
вьлѣꙁъше же обрѣтошꙙ ꙁатворена преꙁвутера съборънꙑѧ цръкъве. менемъ лмна. женѫ мак҄едоньскѫ. дного отъ вѣрꙑ фруг҄скꙑѧ. менемь еутухꙗкъ
С
133.27
2.
В съчет. със същ. За означаване на неопределеност: някакъв, някой
ꙇ ꙁадѣшѧ ммо ходѧштѹ едномѹ смонѹ кѵрѣннѹ грѧдѫштю съ села. отцѹ алексѧдровѹ. рѵфовѹ. да вьꙁъметъ кстъ его
М
Мк 15.21
СК.
Срв.Лк 23.26
М
нщъ же бѣ еднъ менемъ лаꙁаръ. ꙇже лежааше пр вратѣхъ его гнонъ
М
Лк 16.20
СК
сѫд бѣ еднъ. въ едномь градѣ. ба не боѩ сѧ къ не срамлѣѩ сѧ
М
Лк 18.2
СК
бѣ же еднъ болѧ лаꙁарь. отъ втанѩ градъца марна. ꙇ мартꙑ сестрꙑ ѩ
М
Йо 11.1
СК
Н
3.
къжьдо. За означаване на обобщеност: всеки
ꙇ скръбѧще ѕѣло наѧсѧ глт емѹ еднъ кожъдо хъ. еда аꙁъ есмъ г
М
Мт 26.22
З
А
СК
прꙁъвавъ едного когожъдо [...] длъжьнкъ господ своего. глааше пръвѹмѹ. колцѣмь длъженъ ес господнѹ моемѹ
М
Лк 16.5
З
едномѹ комѹжꙿдо васъ. дастъ сѧ благодѣть. по мѣ дарованью
СЕ
106а 2—3
въпрашавъ же ѧ ѹвѣдѣвъ прлежьно. не въꙁмогъ прѣвратт мъ ѹма. повелѣ вест ѧ въ своѧ. ꙁемьѧ градꙑ. дного когождо хъ. тѹ жвꙑ ѧ съжꙁат
С
111.11
III.
Като прил.
1. Единствен, никой друг освен назования
како вьнде въ храмъ бж. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложенѣ сънѣстъ. ꙇхъже не достоно емѹ бѣ ѣст. н сѫщмъ съ нмъ. тъкъмо ереомъ еднѣмъ
М
Мт 12.4
З.
Срв.Лк 6.4
М
З
А
онъ же рее емѹ. то мѧ глеш блага. нктоже благъ тъкмо еднъ бъ
М
Мт 19.17
ЗI,
А, СК. Срв.Мк 10.18
М,
З;Лк 18.19
М
З
А
СК
то сь тако глаголетъ власфмѩ кто можетъ отъпѹштат грѣхꙑ. ткмо (!) еднъ бъ
М
Мк 2.7
З,
А, СК, Б. Срв.Лк 5.21
М
З
А
СК
еднѣмъ прѣмѫдромъ бмъ схмъ. емꙋже слава въ вѣкꙑ амнъ
Е
4б 12—13
слꙑш ѧдо ꙇ раꙁѹмѣ добрѣ. бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь. не мѣѩ н отъкѫдѹже наѧтꙿка
СЕ
67а 3—4
вꙿсѣмъ же намъ веселѧщемꙿ сѧ. еднъ плаетꙿ сѧ дѣволъ. вдѧ тѧ бесплотънꙑхъ аћлъ жте премѭща
СЕ
88а 8
вьс же стрѣгѫштї сьномь съдръжм бѣахѫ. днъ же капклар бѣаше бьдꙙ
С
78.3
третꙗго на десꙙте не вдѣаше нкꙿтоже. раꙁвѣ патрархъ днъ
С
121.22
аꙁъ же жьрѫ богѹ момѹ їс хсѹ. томѹ дномѹ слꙋгѹѭ
С
148.4
ѹтат сꙙ хоштѫ слъ небесъскꙑхъ. тебѣ дномѹ повѣдѹѭ тано се
С
247. 26
вьса тварь ꙗко обꙙꙁань повѣдь обностъ. днъ арѡс лштъ сꙙ слова. тъ днъ отъпадатъ отъ жрѣбꙗ. не сповѣдаатъ съ ѳомѫ г ха
С
509.18, 19
слава едномѹ бѹ стѹ бесъмрътьнѹ
Р
II 1.37—2.1
Еднороден, единствен [за наследник].
како вꙑ можете вѣроват славѫ дрѹгъ отъ дрѹга премлѭште. ꙇ славꙑ ѣже отъ еднааго ба не щете
М
Йо 5.44
2. Един и същ, общ
ꙇ рее сего рад оставтъ лкъ отца своего матерь своѭ. ꙇ прлѣптъ сѧ женѣ свое. ꙇ бѫдете оба въ плъть еднѫ
М
Мт 19.5
ЗI,
А, СК. Срв.Мк 10.8
М
З
бѫдетъ бо отъ селѣ пѧть вь едномъ домѹ раꙁдѣленъ. тре на дъва. дъва на тр
М
Лк 12.52
З
а прлѣплѣѧ сѧ гв еднъ дхъ естъ
Е
2б 13
не бѣ бо дꙿно отеьство стꙑмъ. дрѹгꙑ бо отъ ноѧ странꙑ бѣ
С
83.29
ловѣкъ же пакꙑ бѣ ѹбогъ. мѣѧ телцѫ днѫ. ꙗже на трепеꙁѣ сь н҄мъ ꙗдѣаше. ашѫ днѫ сь н҄мь пꙗаше. на лонѣ мѹ съпааше
С
360.1
ꙗкоже бо шаръѧ на дно дьстѣ. обраꙁꙑ рътаѭтъ стнѫ пшѫтъ шаромъ
С
418.1
3. Сам, без друг човек
ꙇ отъпѹщъ народꙑ вьꙁде на горѫ еднъ помолтъ сѧ. поꙁдѣ же бꙑвъшю еднь бѣ тѹ
М
Мт 14.23
З
А
СК
отълѫвъшѹ бо сꙙ адамѹ на оно мѣсто породꙑ. еугѫ днѫ оставвꙿшѹ. прстѫп дꙗволъ. ѹподобвъ сꙙ ꙁмї прѣльст ѭ
С
9.13
обрѣтъ же дꙗкъ глагола къ н҄емѹ. рабе бога вꙑшън҄ѣꙿго. пастѹше словесънъхъ овецъ. како нꙑ остав днꙑ. въпалъ с въ рѫцѣ томтел҄
С
225.9
вдѣвъше же вон вьсь народъ бꙑвъше. отъбѣжашꙙ. оста свꙙтꙑ днъ на н҄емъже бѣ мѣстѣ
С
235.1
ꙁ днѣхъ ѹстъ, днѣм ѹстꙑ
ἐξ ἑνὸς στόματος
Единогласно, единодушно
слꙑшавъше же се добл҄ вон. по стнѣ дѣлател҄е хв акꙑ ꙁъ днѣхъ ѹстъ. днѣмъ гласомъ рѣшꙙ. не бѫд то же отъврѣшт сꙙ намъ небесъскааго црѣ
С
59.20
стї же отъпадъше рѣшꙙ. ꙗко ꙁъ дінѣхъ ѹстъ гласомъ велмъ. да вь рѣкахъ прогнѣваш сꙙ г
С
76. 26—27
въꙁьрѣвъше же свꙙт на небо. ꙗко еднѣм ѹстꙑ рѣшꙙ ... ѹслꙑш насъ молꙙштъ т сꙙ хсе
С
179.3
подъ днѣмь кровомь бꙑт на дьно ꙗд
ὁμορόφιος γίγνομαι καὶ ὁμοδίαιτος
Живея заедно, съжителствам
тебе ꙁъвавъшꙙ мꙙ тѹ аб послѹшахъ. подъ днѣмъ кровомь бꙑхъ. на дꙿно ꙗд
С
394.1—2
съврьшен въ дно
τετελειωμένοι εἰς ἕν
В пълно единство
аꙁъ вь нхъ тъ въ мьнѣ. да бѫдѫтъ съвръшен въ едно. да раꙁѹмѣатъ мръ ѣко тꙑ мѧ посъла. ꙇ въꙁлюблъ ѩ ес. ѣкоже мѧ въꙁлюблъ ес
М
Йо 17.23А
съврьшень дно
τετελειωμένοι εἰς ἕν
Пълно единство
аꙁъ вь нхъ т вь мнѣ. да бѫдѫтъ съврьшене едно. раꙁꙋмѣтъ мръ ꙗко тꙑ м посъла. вьꙁ(б)люблъ ес
СК
Йо 17.23
съ днѣмь окомь
μονόφϑαλμος
Едноок, с едно око
ꙇ аште око твое съблажнаатъ тѧ. ꙇꙁьм е връѕ отъ себе. добрѣа т естъ съ еднѣмь окомь вь жвотъ вьнт. неже дьвѣ о мѫштю. въвръженѹ бꙑт въ ћеонѫ огньнѫѭ
М
Мт 18.9
ЗI,
ЗП.Срв. Мк 9.47
М
З
дна власть
μοναρχία
Монотеизъм, вяра в единния християнски бог
се поставьꙗѭ тꙙ дьнесь корен скопат. пакꙑ въсадт. оборт пакꙑ съꙁъдат. с корене скопат многобожьство. а вьсадт днѫ власть
С
357.16—17
дноѭ дѹшеѭ
μιᾳ῀ ψυχῇ, ὁμοψύχως
Единодушно, в пълно съгласие
стї мв мѫенка ... славꙙште ба. похвальнѫѭ мѹ пѣснь въꙁдаѭште. дноѭ дшеѭ днѣмь ѹмомъ. теен съконьавъше вѣньцꙙ вьꙁꙙшꙙ
С
65.6
да не отълѫмъ сꙙ ѹбо отъ себе. нъ ꙗкоже жхомъ дꙿноѭ дшеѭ. днѣмь ѹмомь. тако же послѹшьствѹмъ
С
72.10
днъ обрѣст сѧ
μονώτατος
Остана сам, бъда сам
ꙇ егда бꙑстъ гласъ. обрѣте сѧ съ еднъ. ꙇ т ѹмлъашѧ. ꙇ нкомѹже не вьꙁвѣстшѧ въ тꙑ дьн. несоже о тѣхъ еже вдѣшѧ
М
Лк 9.36
З
ѹтавъ сꙙ вьсѣхъ. днъ обрѣтъ сꙙ. вьсѣдъ въ корабь прде въ ерѹсалмъ
С
282.13
дна [отъ] сѫботъ
μία σαββάτων
Първият ден от седмицата
ꙇ ѕѣло ꙁа ѹтра вь еднѫ соботъ. прдѫ на гробъ въсѣвъшю слъньцю. ꙇ глаахѫ къ себѣ. кто отъвалтъ намъ камень отъ двьре гроба
М
Мк 16.2
З,
А. Срв.Лк 24.1
М,
З, А;Йо 20.1
М,
А;С 444.19
сѫшт же поꙁдѣ вь тъ день. вь еднѫ соботъ ... прде съ. ꙇ ста по срѣдѣ гла мъ мръ вамъ
М
Йо 20.19
А
О
днъ по дномѹ
εἷς κατὰ εἷς
Един след друг
он же наѧсѧ скръбѣт тѫжт. ꙇ глат емѹ еднъ по едномѹ. еда аꙁъ. ꙇ дрѹгꙑ еда аꙁъ
М
Мк 14.19
З
он же слꙑшавъше схождаахѫ еднъ по едномѹ. наьнъше отъ старецъ до послѣдьнхъ
М
Йо 8.9
З
днъ ... днъ
εἷς ... εἷς
Единият ... другият
онъ же рее е ъто хоштеш. гла емѹ рьц да сѧдете сьѣ снꙑ моѣ. еднъ о деснѫѭ тебе еднъ о шюѭ тебе. въ цсрств твоемъ
М
Мт 20.21
Срв.Мк
10.37
М
З
А
дьвѣ мелѭщ въ жрънъвъхъ. една поемлетъ сѧ една оставлѣатъ сѧ
М
Мт 24.41
З
А
СК
тъгда пропѧшѧ съ нмь дъва раꙁбонка. едного о деснѫѭ едного о шѫѭѫ
М
Мт 27.38
З
А
СК
ꙇ вдѣ дъва анћла въ бѣлахъ сѣдѧшта. едного ѹ главꙑ. ꙇ едного ѹ ногѹ. ꙇдеже бѣ лежало тѣло сво
М
Йо 20.12А
днѣмь гласомь
a) διὰ μίαν φωνήν
Заради една дума
нъ властѭ хс породѫ отврьꙁе. раꙁбонка вьведе ... сце днѣмъ гласомъ въ породѫ вьведе
С
309.1
b) διὰ μιᾶς φωνῆς
С една дума
же вждѫ же дръжѫ. же раꙁѹмѣѭ. днѣмь гласомъ сповѣдѣ. гь мо богъ мо
С
505.20
c) συμφώνως
Заедно, единно, общо
да покажетъ ꙗко тъ стъ господь обомъ. акꙑ отъ обохъ. днѣмь гласомъ съ отцемъ съ дѹхомь хвалмъ
С
322.6
днѣмь ѹмомь
μιᾳ῀ γνώμῃ, ὁμοφρόνως
Единомислено, в пълно единомислие, сговорно
стї мв мѫенка ... славꙙште ба. похвальнѫѭ мѹ пѣснь въꙁдаѭште. дноѭ дшеѭ днѣмь ѹмомъ. теен съконьавъше вѣньцꙙ вьꙁꙙшꙙ
С
65.6—7
да не отълѫмъ сꙙ ѹбо отъ себе. нъ ꙗкоже жхомъ дꙿноѭ дшеѭ. днѣмь ѹмомь. тако же послѹшьствѹмъ
С
72.10—11
М
З
А
СК
Б
ЗП
О
Н
У
Е
СП
СЕ
ТФ
К
С
Р
Х
Гр
εἷς
μόνος
τὶς
κατ᾿ ἰδίαν
κατὰ μόνας
ἁπλοῦς
καϑ᾿ εἷς
δι᾿ εἷς
ὅπως
πρῶτον
αὐτός
ἐκεῖνος
ἕτερος
κατ᾿ ἐμαυτόν
μονάς
еднъ
еднь
едінъ
едінънъ [!]
днъ
дꙿнъ
Нвб
един
ОА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
еден
диал
ДА