Исторически речник
да  
да съюз част I. Като съюз. 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел: да не би да егда ꙁъванъ бѫдеш цѣмъ на бракъ. не сѧд на прѣдьнмь мѣстѣ. еда къто ьстьнѣ тебе бѫдетъ ꙁъванꙑхъ. ꙇ пршедъ ꙁъвавꙑ тѧ  оного реетъ т. даждъ семѹ мѣсто М Лк 14.8 З А СК аурлꙗнъ же ѹбоꙗвъ сꙙ народа да крамолѫ вьꙁдвгꙿнѫтъ. дастъ о н҄ею отъвѣтъ повелѣвъ главѣ ма отъсѣшт С 14.3 їсѹсъ бо мльтъ. не словесъ недовѣдꙑ слово. нъ да отъвѣтомъ. раꙁортъ кръстънꙑ вѣньцъ С 432.22 2. Въвежда подчинени допълнителни изречения: да не би да блюд ѹбо еда свѣть же естъ въ тебѣ тъма естъ М Лк 11.35 З вон же рѣшꙙ. бомъ сꙙ еда въскорѣ наьнѫ скат тебе С 16.18 бл҄юдѣте еда къто вꙑ естъ крадоводѧ прѣмѫдростѭ  тъщеѭ лестѭ. по прѣданю лю. по стухемъ мрънъмъ.  прое Х IIАа 5 II. Като част. 1. Въпросителна частица в пряк въпрос за изразяване на съмнение, вероятност или колебание във възможността на нещо: да не би веерѹ же бꙑвъшѹ. въꙁлеже съ обѣма на десѧте ѹенкома. ꙇ ѣдѫщемъ мъ рее. амнъ глвмъ. ѣко еднъ отъ васъ прѣдастъ мѧ. ꙇ скръбѧще ѕѣло наѧсѧ глт емѹ еднъ кожъдо хъ. еда аꙁъ есмъ г М Мт 26.22 З, А, СК. Срв.Мк 14.19 М З отъвѣщавъ же юда прѣдаѩ его рее. еда аꙁъ есмъ равьв. гла емѹ тꙑ рее М Мт 26.25 З А СК отъвѣшташѧ  рѣшѧ емѹ. еда  тꙑ отъ галл(е)леѩ ес. ꙇспꙑта  вждь ѣко отъ галлѣѩ пркъ не прходтъ М Йо 7.52 З А СК гла же раба двьрьнца петров. еда ꙇ тꙑ отъ ѹенкъ ес ка того. гла онъ нѣсмь М Йо 18.17 З А СК епіскѹпъ же ссн ѹааше глагол҄ꙙ къ хрстовомъ рабомъ. ꙙдьца моꙗ. еда кто васъ отълѫ сꙙ отъ любьве хрстосовꙑ С 221.2 2. Въпросителна частица в пряк въпрос за изразяване на почуда, недоумение, изненада: нима, мигар рее мъ съ. еда могѫтъ свⷩ҇е браън плакат сѧ. доньдеже съ нм естъ женхъ М Мт 9.15 Срв.Мк 2.19 М, З;Лк 5.34 М З дрѹѕ глаахѫ сь естъ хъ. ов глаахѫ еда отъ галлѣѩ хъ прдетъ М Йо 7.41 З А СК гла къ нмъ нкодмъ. пршедꙑ къ немѹ ноштѭ. еднъ сꙑ отъ нхъ. еда ꙁаконъ нашъ сѫдтъ лв(в)кѹ. аще не слꙑштъ отъ него прѣжде. ꙇ раꙁѹмѣатъ то твортъ М Йо 7.51 З А СК ꙇ слꙑшашѧ се отъ фа(р)сѣ сѫще съ нмъ. ꙇ рѣшѧ емѹ. еда  мꙑ слѣп есмъ М Йо 9.40 З А е (погр. вм. еда, Север., с. 116b, бел. под линия) поꙁнана бѫдѫтъ во тъмѣ юдеса твоѣ. ї правъда твоѣ вь ꙁемлі ꙁабьвенѣ СП 87.13 ѡтъшедъ пакꙑ помол сѧ. ꙇ рекꙑ. еда не можетъ прѣт отъ мне аша с. аще не въкѹшѭ еѩ. да бѫдетъ волѣ твоѣ СЕ 47а 17 анѳупатъ рее. вдш л колко множьство крьстꙗнъ пожръшꙙ бв. да тѣхъ мнтъ т сꙙ бꙑт добрѣшѹ С 106.27 тае пршъдъшѹ мѹ веерꙿ. въпрашааше го. да т сꙙ то ꙁъло сътвор С 275.30 3. Въвежда косвеновъпросителни подчинени сказуемноопределителни изречения: нима аѭштемъ же людемъ  помꙑшлѣѭштемь вьсѣмъ. въ сръдьцхъ свохъ. о оанѣ еда тъ естъ хъ М Лк 3.15 З А СК л ... да ἤ ... μή Или ... дали л аште простъ аца. еда по(да)стъ емѹ скорьп М Лк 11.12 З А СК л ... да ἤ ... μή Или ... дали л кто естъ отъ васъ лвкъ. егоже аще простъ снъ сво хлѣба. еда камень подастъ емѹ М Мт 7.9 З л аще рꙑбꙑ простъ. еда ꙁмьѭ подастъ емѹ М Мт 7.10 Срв.Лк 11.11 М З А СК да како μήποτε, μή πως, μήπως, μήποτε, ἴσως γάρ Да не би, да не би някак отъвѣшташѧ же мѫдрꙑѩ глѭштѧ. еда како не достанетъ намъ  вамъ. ꙇдѣте же пае къ продаѭщмъ  кѹпте себѣ М Мт 25.9 З А СК  се не обнѹѩ глтъ.  несоже емѹ не глѭтъ. еда како раꙁѹмѣшѧ кънѧѕ. ѣко сь естъ хъ М Йо 7.26 З А онъ же рⷱ҇е. н. еда како въстръгаѭште плѣвелꙑ. въстръгнете сь нм  пшенцѫ А Мт 13.29 У блѹдѣте же еда како властъ с ваша. прѣтꙑканю бѫдетъ немощънꙑмъ Е 3а 14—15 дꙿного же мат прлежааше хъ. бѣ бо сꙑнъ ѧ юнѣ вьсѣхъ.  боꙗше сꙙ да како отъврьжетъ сꙙ С 79.26 въꙁъпьѭ л ꙁовꙑ то боѭ сꙙ. да како бе сѣмене дѣтштѹ обадтел҄ь бѫдѫ С 240.17 аште сьде сꙑ не можеш ожвт мрьтвааго. нъ  тако не прмѫтъ благодѣт ждове. мьнѣ не сѫштѹ тѹ. нъ да како въскръсъшѹ мѹ мьнѣт наънѫтꙿ. ꙗко сълѹамъ нѣкꙑмъ ож лаꙁаръ С 314.2 бом сꙙ рѣшꙙ. да како ѹкрадѫтꙑ (!)  ѹенц го.  прѣльстꙙтъ многꙑѧ С 443.13 помлѹ мꙙ рабе бж еда како ꙁвѣрьм ꙁѣдена бѫдѫ прѣдъ главоѭ твоѭ С 515.20 да когда [къгда] μήποτε Да не би вьнемлѣте же себѣ еда когда отѧжаѭтъ срдца ваша. обѣданмь  пьѣньствомь. ꙇ пеальм жтескꙑм. ꙇ надетъ на вꙑ вънеꙁаапѫ дьнь тъ М Лк 21.34 З А СК пріꙁърі ѹслꙑші мѩ гі бже моі. просвѣті оі моі еда когда ѹсънѫ во съмръті. еда когда реетъ врагъ моі ѹкрѣпіхъ сѩ на нъ. сътѫжаѭштеі мі въꙁдрадѹѭтъ сѩ. аще сѩ подвіжѫ СП 12.4—5 Срв. СЕ74а 1—2 ѣко рѣхъ еда когъда порадѹѭтъ м сѩ враѕ моі. вънегда подвіжасте сѩ ноѕѣ мо на мѩ вельрѣевшѩ СП 37.17 Срв. СЕ76b 16 не ѹбіхъ е(г)да (погр. вм. еда, Север., с. 72b, бел. под линия) когда ꙁабѫдѫтъ ꙁаконъ твоі. раждені ѩ сілоѭ твоеѭ. ї раꙁдрѹші ѩ ꙁащітьніе мо гі СП 58.12 ѣко аⱔгломъ своімъ ꙁаповѣстъ о тебѣ. съхраніті тѩ во вьсѣхъ пѫтехъ твоіхъ. на рѫкахъ воꙁъмѫтъ тѩ. еда когда прѣтъкнеш о камень ногѫ твоѭ СП 90.12 да кол μήποτε Да не би глааше же къ ꙁъвавъшюмѹ . егда творш обѣдъ л веерѭ. не ꙁов дрѹгъ твохъ. н братрѩ твоѩ н рожденѣ твоего. н сѫсѣдъ богатъ. еда кол  т тѧ такожде въꙁовѫтъ.  бѫдетъ т въꙁдаане М Лк 14.12 З стꙑ опеал сꙙ дѹшеѭ  въсплака глꙙ. ѹ горе мнѣ еда кол гь. мене грѣшьнааго  ѹбогааго въстꙙжетъ. о скръб схъ пршедꙿшхъ къ мнѣ С 568.12 да ... л μή ... ἤ, μήτι ... ἤ Дали ... или, ли ... или отъ плодъ хъ поꙁнате ѩ. еда обемлѭтъ отъ трънѣ гроꙁнꙑ. л отъ рѣпѣ смокъв М Мт 7.16 З А еда кто отъ кнѧѕъ вѣрова во нь. л отъ фарсѣ М Йо 7.48 А СК каѣ польѕѣ во кръві мое его. да сънідѫ вꙑ стълѣнъе. еда ісповѣстъ ті сѩ прьстъ. лі въꙁвѣстітъ стінѫ твоѭ҇ СП 29.10 еда ѣмь мѩса юнъа. л кръвъ коꙁьлѭ піѭ СП 49. 13 еда въ вѣкъ отърінетъ гь. ї не пріложітъ въблаговолті пакꙑ. л до коньца мілостъ своѭ отъсѣетъ. съконьа глъ отъ рода въ родъ. еда ꙁабѫдетъ поміловаті бъ. л ѹдръжітъ въ гнѣвъ своі штедротꙑ своѩ СП 76.8— 10 ѡбраті нꙑ бже спнеі нашіхъ. і въꙁвраті ѣростъ твоѭ отъ насъ. еда вь вѣкꙑ прогнѣваеші сѩ на нꙑ. лі простьреші гнѣвъ твоі отъ рода въ родъ СП 84.6 еда мрътвꙑмь сътворіші юдеса. л баліѩ въскрѣсѩтъ сповѣдѩтъ сѩ. тебѣ СП 87.11 да ... л ... л μή ... ἤ ... οὐ Дали ... или ... или стї же отъпадъше (!) рѣшꙙ. ꙗко ꙁъ дінѣхъ ѹстъ гласомъ велмъ. да вь рѣкахъ прогнѣваш сꙙ г. л вь рѣкахъ ꙗрость твоꙗ. л въ мор ѹстръмьн тво С 76.27—28—29 М З А СК У Е СП СЕ С ХЛ Гр μήτι μήποτε μή μὴ γάρ ἆρα οὐ еда Нвб еда остар диал НТ Дюв НГер ЕА ДА