Исторически речник
ꙗст  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ꙗстꙗмь, ѣмъ, ꙗм, ѣмꙗс, ѣс, ꙗдеш, ѣдешꙗстъ, ѣстъ, ꙗдетъ, ѣдетъ, ꙗсть, ѣсть, ꙗдеть, ѣдетьꙗмъ, ѣмъ, ꙗмь, ѣмь, ꙗме, ѣме, ꙗмꙑ, ѣмꙑ, ꙗмо, ѣмо, ꙗдемъ, ѣдемъ, ꙗдемь, ѣдемь, ꙗдем, ѣдем, ꙗдемо, ѣдемоꙗсте, ѣсте, ꙗдете, ѣдете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ꙗдѧтъ, ꙗдѫтъ, ꙗдѹтъ, ꙗдѧть, ꙗдѫть, ꙗдѹть, ꙗдѧт, ꙗдѫт, ꙗдѹтꙗвѣ, ѣвѣ, ꙗдевѣ, ѣдевѣꙗста, ѣста, ꙗдета, ѣдетаꙗсте, ѣсте, ꙗдете, ѣдетеꙗждь, ꙗд, ѣждь, ѣдꙗждь, ꙗд, ѣждь, ѣд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ꙗдмъ, ѣдмъ, ꙗдѣмъ, ѣдѣмъ, ꙗдмь, ѣдмь, ꙗдѣмь, ѣдѣмь, ꙗдм, ѣдм, ꙗдѣм, ѣдѣмꙗдте, ѣдте, ꙗдѣте, ѣдѣтеꙗдвѣ, ѣдвѣ, ꙗдѣвѣ, ѣдѣвѣꙗдта, ѣдта, ꙗдѣта, ѣдѣтаꙗсъ, ꙗхъ, ѣсъ, ѣхъ, ꙗдохъ, ꙗсь, ꙗхь, ѣсь, ѣхь, ꙗдохь, ꙗдохꙗстъ, ѣстъ, ꙗсть, ѣсть, ꙗде, ѣде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ꙗстъ, ѣстъ, ꙗсть, ѣсть, ꙗде, ѣдеꙗсомъ, ꙗхомъ, ѣсомъ, ѣхомъ, ꙗдохомъ, ѣдохомъ, ꙗсомь, ꙗхомь, ѣсомь, ѣхомь, ꙗдохомь, ѣдохомь, ꙗсом, ꙗхом, ѣсом, ѣхом, ꙗдохом, ѣдохом, ꙗдохмꙑ, ѣдохмꙑꙗсте, ѣсте, ꙗдосте, ѣдостеꙗсѧ, ꙗшѧ, ѣсѧ, ѣшѧ, ꙗшѫ, ѣшѫ, ꙗша, ѣша, ꙗше, ѣше, ꙗдошѧ, ѣдошѧ, ꙗдошѫ, ѣдошѫ, ꙗдоша, ѣдоша, ꙗдоше, ѣдоше, ꙗдохѫ, ѣдохѫꙗсовѣ, ꙗховѣ, ѣсовѣ, ꙗдоховѣ, ѣдоховѣꙗста, ѣста, ꙗдоста, ѣдоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ꙗсте, ѣсте, ꙗдосте, ѣдостеꙗдѣахъ, ѣдѣахъ, ꙗдѣхъ, ѣдѣхъ, ꙗдѧахъ, ꙗдѧхъ, ꙗдѣахь, ѣдѣахь, ꙗдѣхь, ѣдѣхь, ꙗдѧахь, ꙗдѧхь, ꙗдѣах, ѣдѣах, ꙗдѣх, ѣдѣх, ꙗдѧах, ꙗдѧхꙗдѣаше, ѣдѣаше, ꙗдѣше, ѣдѣше, ꙗдѧаше, ꙗдѧшеꙗдѣаше, ѣдѣаше, ꙗдѣше, ѣдѣше, ꙗдѧаше, ꙗдѧшеꙗдѣахомъ, ѣдѣахомъ, ꙗдѣхомъ, ѣдѣхомъ, ꙗдѧахомъ, ꙗдѧхомъ, ꙗдѣахомь, ѣдѣахомь, ꙗдѣхомь, ѣдѣхомь, ꙗдѧахомь, ꙗдѧхомь, ꙗдѣахом, ѣдѣахом, ꙗдѣхом, ѣдѣхом, ꙗдѧахом, ꙗдѧхомꙗдѣашете, ѣдѣашете, ꙗдѣшете, ѣдѣшете, ꙗдѣасте, ѣдѣасте, ꙗдѣсте, ѣдѣсте, ꙗдѧасте, ꙗдѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ꙗдѣахѫ, ѣдѣахѫ, ꙗдѣхѫ, ѣдѣхѫ, ꙗдѣахѹ, ѣдѣахѹ, ꙗдѣхѹ, ѣдѣхѹ, ꙗдѧахѹ, ꙗдѧхѹꙗдѣаховѣ, ѣдѣаховѣ, ꙗдѣховѣ, ѣдѣховѣ, ꙗдѧаховѣ, ꙗдѧховѣꙗдѣашета, ѣдѣашета, ꙗдѣшета, ѣдѣшета, ꙗдѣаста, ѣдѣаста, ꙗдѣста, ѣдѣста, ꙗдѧаста, ꙗдѧстаꙗдѣашете, ѣдѣашете, ꙗдѣшете, ѣдѣшете, ꙗдѣасте, ѣдѣасте, ꙗдѣсте, ѣдѣсте, ꙗдѧасте, ꙗдѧсте
ꙗст -ꙗмь -ꙗс несв 1. Ям, храня се не пьцѣте сѧ ѹбо глѭще. то ѣмъ л то пемъ. л мъ одеждемъ сѧ М Мт 6.31 З, А, СК. Срв. С290.20 ꙇ вдѣвъше фарсе глхѫ ѹенкомъ его. по то съ мꙑтар  грѣшънкꙑ ѹтель вашъ ѣстъ М Мт 9.11 З, А, СК. Срв.Мк 2.16 М, З, А, СК;Лк 5.30 М З А прде бо оанъ не пѩ н ѣдꙑ.  глѭтъ бѣсъ матъ М Мт 11.18 З. Срв.Лк 7.33 М З въ то врѣмѧ прде съ сквоꙁѣ сѣанѣ. ѹенц же его въꙁаалкашѧ сѧ.  наѧсѧ въстръгат класꙑ  ѣст М Мт 12.1 З. Срв.Лк 6.1 М З А ѣдѫщемъ же мъ. прмь с хлѣбъ  блгсшть. прѣлом  даѣше ѹенкомъ свомъ. ꙇ рее прмѣте ѣдте се естъ тѣло мое М Мт 26.26 З, А, СК. Срв.Мк 14.22 М, З;К 7b 17 С419.13—14 С506.24 брате. брашно насъ не поставтъ прѣдъ бмъ. н бо аще не ѣмъ лшмъ сѧ н аще ѣмъ ꙁбѫдетъ намъ Е 3а 12, 13 овъ бо вѣрѹетъ ѣст въсе. а ꙁнемага(ѧ) ꙁеле да ѣстъ Е 5б 10, 11 еда ѣмь мѩса юнъа. л кръвъ коꙁьлѭ піѭ СП 49.13 ї ѣсѩ і насꙑтішѩ сѩ ѕѣло. ї похоті іхъ прінемсе імъ СП 77.29 де попелъ ѣко хлѣбъ ѣсъ.  пітье мое съ плаемъ растварѣхⷶъ. ѡтъ ліца гнѣва твоего  ѣрості твоеѩ. ѣко въꙁнесъ ніꙁъвръже мѩ СП 101.10 Срв. С297.25 трѧсомꙑ же да въкѹстъ подъ вееръ. мало кашцѧ. а водꙑ третье день да малеꙿко. да не ѣстъ же с. сласт СЕ 44а 24 аще кꙿто ѹдавленнѫ. л кръвь скотѭ. не вѣдꙑ ѣко ѹмръло естъ. ꙇл трѣбъно ꙿто беꙁ бѣдꙑ ѣстъ. б҃ꙇ҃ недѣл да посттꙿсѧ. аще л вѣдꙑ. ѣлъ естъ. б҃ лⷮ҇ѣ да посттꙿсѧ СЕ 104b 22, 23 пршедъшемъ же мъ вь н҄еже вьс хотѣꙿхѫ въкѹст.  глаголашꙙ мѹ ꙗждь. се бо третї день сть пон҄еже ньсоже въкѹс С 19.10 подамъ же мѹ брашъно.  простеръ рѫкѫ вьꙁемъ да ꙗстъ С 27.28 ц же ѹбо отъ многꙑхъ братꙗ прнесошꙙ мѹ ꙗдь да ꙗстъ С 154.6 (тѣмьже т)рѣ(бѣ намъ сть бж)ꙗ (блгдѣть  о)умъ (трѣꙁвь  в)дѧщ (о да не)  ꙁꙁаньꙗ (ꙗк)о пꙿшенцѫ ꙗдъ(ше) невѣдьствомь врѣдьн бѫдемъ ХЛ IIВа 6—7 Образно. облѣнхомъ бо сꙙ дрѹꙁ же  прѣобдѣвъше. беꙁакон сътворхомъ. дрѹгъ дрѹга хапьѭште.  дрѹгъ дрѹга ꙗдѫште сам сꙙ ѹморхомъ С 135.23 Дъвча. блажен мꙑ праꙁдьньствѹѭште ꙁьрꙙшт го.  ома прносꙙште.  ѹстꙑ лобꙑꙁаѭште.  ꙁѫбꙑ ꙗдѫште С 506.16 2. Прен. Сближавам се, ставам близък с някого ѡклетⷡаⷶѭштаго таі скрънѣго своего. сего вꙑгънахъ гръдомь окомь і несꙑтьномь срдцемь съ сімь не ѣдѣахъ СП 100.5 Срв. С306.1 3. Прен. За душевни преживявания — измъчвам, терзая ꙗкоже бо ръвь срьдьце дѫбѹ ꙗдꙑ ѹвꙙждатъ. сце  ꙁавсть срьдце мѣѭштааго ѭ. съ странꙑ ꙗдѫшт ѹвꙙждатъ С 399.26, 28 4. Като същ. a) Прич. сег. деят. ꙗдꙑ, ꙗдꙑ м ед и ꙗдѫще м мн a) ὁ τρώγων, ὁ ἐσϑίων, οἱ ἐσϑίοντες Този, който яде; тези, които ядат нъ да кънгꙑ събѫдѫтъ сѧ. ѣдꙑ съ мъноѭ хлѣбъ въꙁдвже на мѧ прѣльщене свое М Йо 13.18 З. Срв. СП40.10 С478.13 ѣдꙑ же не ѣдѫщаго д(а) не ѹ[..]ѣетъ.  не ѣдꙑ ѣ[...] да не осѫждаетъ. бъ бо () прѧтъ Е 5б 11, 12, 13 вьсѹе вамъ естъ ютръневат. въстанѣте по сѣдѣнї. ѣдѫшті хлѣбъ болѣꙁні. егда дастъ въꙁлюбленъїмъ своїмъ сонъ СП 126.2 b) ꙗдъше м мн οἱ βεβρωκότες Тези, които са яли събърашѧ же  сплъншѧ дъва на десѧте коша ѹкрѹхъ. отъ пѧт хлѣбъ ѩънꙑхъ. ꙇже ꙁбꙑшѧ ѣдъшемъ М Йо 6.13 З А велкъ дьнь ꙗст τὸ Πάσχα ἐσϑίω Празнувам празника Пасха  т рее не вьндошꙙ вь тьмнцѫ. да не оскврьнꙙтъ сꙙ. нъ да ꙗдꙙтъ велкъ дьнь С 432.5 жрьтвьно ꙗст μιαροφαγέω Ям от месото на жертвено животно отъ многъ  раꙁленъ градъ. похꙑштеномъ бꙑвъшемъ крьстꙗномъ ... блюдом бѣахѫ на въпрашан. да аште раꙙтъ жрътвъно ꙗст. то беꙁ мѫкъ отъпѹштен бꙑвъше. пакꙑ въ сво къждо хъ детъ отеьство С 98.3—4 не ꙗдъше νήστεις Гладни, без да са яли, без да са се нахранили  отъпѹстт хъ не ѣдьшъ не хоштѫ. да не како ослабѣѭтъ на пѫт М Мт 15.32 З, А, СК. Срв.Мк 8.3 М З опрѣснъкꙑ ꙗст τὰ ἄζυμα προλαμβάνω Празнувам празника на безквасните хлябове, т.е. еврейския празник Пасха сі къ іюдѣомъ глѫ. понеже льстѧште сѧ мнѧтъ пасхѫ творіт. ꙇбо стѹдъноѭ волеѭ. опрѣснъкꙑ ѣдѧтъ ні обрѣꙁані срьдьці. ні ѹшесꙑ своімі К 7а 18—19 пасхѫ ꙗст τὸ Πάσχα ἐσϑίω, [τὸ] Πάσχα ἐπιτελέω Празнувам празника Пасха въ пръвꙑ же денъ опрѣснокъ. прстѫпшѧ ѹенц къ св глѭще къ немѹ. къде хоштеш ѹготоваемь тебѣ пасхѫ ѣст М Мт 26.17 З, А, СК. Срв.Мк 14.12 М, З;К 6а 7 К6а 18 К6а 21 К6а 29 К6b 1 К7а 2 К7а 12 С415.22 С415.30 С416.3—4 С416.10 С416. 14 С418.5—6 ꙇ егда бꙑстъ годна въꙁлеже.  оба на десѧте апостла съ нмъ.  рее къ нмь. желѣнемь се въжделѣхъ. пасха ѣст съ вам. прѣжде даже не прмѫ мѫкꙑ М Лк 22. 15 З. Срв. С491.1 есо раді ꙁаконꙿно повелѣніⷷ мꙇъ бѣ. въдано пасхѫ ѣст К 6b 17 Срв. С417.2 ръці мі. ѡ юдѣе како пасхѫ ѣсі К 7а 20—21 ꙗдꙑ скврьньна мѧса οἱ μιαροφαγήσαντες Тези, които са яли осквернено месо мⷧ҇о нⷣ҇а ѣдъшꙇмь скврънъна мѧса СЕ 22а 1—2 М З А СК Б Е СП СЕ К С ХЛ Гр ἐσϑίω συνεσϑίω τρώγω ἐκτρώγω βόσκομαι καταιτιάομαι ἔσϑω [вар. ἐκβιβρώσκω] ѣст ѣсті Нвб ям ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА ядем, ядим, ядам диал Дюв ЕтМл ДА