Исторически речник
ꙗсно  
ꙗсно нареч ꙗсно глаголат τρανολογέω Говоря ясно [отчетливо, разбрано] то л не ѧꙁꙑц нанѣмъ стнѫ ꙗсно глагол҄ѫтъ С 336.25 Изч С Нвб ясно ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА