Исторически речник
ꙗкоже
ꙗкоже
нареч
съюз
I.
Като нареч.предл.
1. За сравнение при посочване на еднаквост, прилика: като, подобно на
молѧще же сѧ не лхо глте. ѣкоже ѩꙁꙑънц. мьнѧтъ бо сѧ ѣко во мъноѕѣ глн своемь ѹлꙑшан бѫдѫтъ
М
Мт 6.7
З
вдѣвъ же народъ съ. млосрдва о нхъ ѣко бѣхѫ съмѧтен. ꙇ отъвръжен ѣкоже овъцѧ. не мѫщѧ пастꙑрѣ
М
Мт 9.36
З
нѣстъ ѹенкъ надъ ѹтелемь. н рабъ надъ гмь свомь. довьлетъ ѹенкѹ да бѫдетъ ѣкоже ѹтель его. рабѹ ѣко гь его
М
Мт 10.25 З, А
нѣстъ ѹенкъ надъ ѹтелемъ свомъ. съвръшенъ же въсѣкъ бѫдетъ. ѣкоже ѹтель его
М
Лк 6.40
З
не ѡ себ кто пре(ме)тъ [...] отъ ба ... ѣкоже ар[...]
Е
10а 15
ї въꙁвратішѩ сѩ і отъвръгѫ сѩ ѣкоже отъці іхъ
СП
77.57
не отъврат влко. лца твоего гнѣвомь отъ насъ. нъ прм нꙑ въ твое клюбе беꙁгрѣшъне. ѣкоже блѫдънааго сна. ꙇ раꙁбонка. ꙇ мꙑтара
СЕ
86а 9—10
он же рѣшꙙ мѹ. тъ нꙑ стротъ крѣптъ въ рат ꙗкоже отцꙙ нашꙙ
С
27.9
потомь кра отъпадаѭтъ. тѣла. ꙗкоже огн҄емъ горѫштемъ
С
89.24
дно бо цѣсарьство отьцѹ сꙑнѹ стѹѹмѹ дхѹ. ꙗкоже дно цѣсарьство дно господьство
С
327. 24
нъ обае отъ того нꙿтоже прѧ. ꙗкоже сѧ
С
374.15—16
гꙿда вьꙁлегꙑ въ гробѣ ꙗкоже вь рѣвѣ. хотѣаше отъвалт камꙑкъ отъ гроба
С
472.28
сльнъ дѣломъ словомъ. сь прокаꙁꙑ съвлѣе ꙗкоже сь рꙁꙑ
С
476.15
їꙗковъ. съпавъ ꙗко львъ. въста ꙗкоже скумьнъ
С
478.25
конььнѣе ꙗко овꙙ на ꙁаколень прведенъ бꙑстъ. ꙗкоже агнꙙ прѣдъ стргѫштїмъ го беꙁъ гласа. не протвꙙ сꙙ. не прѣрѣкаѧ
С
481.6—7
бѣаше пакꙑ гда лшенмъ хлѣба. многꙑ дьн беꙁъ ꙗд прѣбꙑваста. ꙗкоже въ пѹстꙑн҄
С
547.25
тꙑ въꙁлѣꙁъ въ водѫ. обраꙁъмь етеромь въ водѣ погребенъ. ꙗкоже онъ въ камене. въстааш пакꙑ въ обꙿновлен жꙁн ход(ѧ)
Х
I Вб 11—12
2. За уточняване — при посочване на характерно качество: като, в качеството си на
воле же ѹбо посрѣдѣ хъ вьведъша памꙙть на обьштѫ польꙁѫ. отъ н҄хъ прѣстоѧштїхъ състромъ. прѣдъпокаꙁавъше вьсѣмъ. ꙗкоже нарьтан мѫжь схъ мѫжьства
С
83.6
II.
Като съюз.
1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за начин и сравнение: както
ѣкоже снъ лвскꙑ. не прде бо да послѹжѧтъ емѹ. нъ послѹжтъ. дат дшѫ своѭ. ꙇꙁбавлене ꙁа мъногꙑ
М
Мт 20.28
ЗI
ЗП
ꙇрме. ꙁбвꙑ пркꙑ. ꙇ каменемь побваѩ. посъланꙑѩ къ тебѣ. коль кратꙑ въсхотѣхъ събърат ѧда твоѣ. ѣкоже събраатъ кокошъ птенъцѧ своѩ подъ крлѣ. ꙇ не въсхотѣсте
М
Мт 23.37
ЗI,
А. Срв.Лк 13.34
М
ꙇ сътворшѧ ѹенц ѣкоже повелѣ мъ с. ꙇ ѹготовашѧ пасхѫ
М
Мт 26.19
З
А
СК
ꙁаѧло еваньћлѣ схва сна бжѣ. ѣкоже естъ псано въ пророцѣхъ. се аꙁъ посълѭ анћлъ мо прѣдъ лцемъ твомъ. ꙇже ѹготовтъ пѫть тво
М
Мк 1.2
З
А
ꙇ въꙁвратшѧ сѧ пастꙑр славѧште хвалѧште ба. о вьсѣхъ еже вдѣшѧ слꙑшашѧ. ѣкоже глано бꙑстъ къ нмь
М
Лк 2.20
З
А
СК
Б
ѣкоже естъ псано въ кънгахъ словесъ. саѩ пкⷬ҇а глшта. гласъ въпѭштааго въ пѹстꙑн. ѹготовате пѫть гнь. правꙑ творте стьꙁѧ его
М
Лк 3.4
З
А
СК
Б
нъ вꙑ не вѣрѹѹте нѣсте бо отъ овецъ мохъ ѣкоже рѣхъ вамъ
М
Йо 10.26
З
А
рее мъ с. пакꙑ. мръ вамъ. ѣкоже посъла мѧ отъцъ аꙁъ сълѫ вꙑ
М
Йо 20.21
А
О
бѫд гі млость твоѣ на насъ. ѣкоже і ѹпьвахомъ на тѩ
СП
32.22
ѣко скѹсілъ нꙑ есі бже. раждеже нꙑ ѣкоже раждіѕаетъ сѩ съребро
СП
65.10
ѣкоже млѹетъ отцъ снꙑ помілѹетъ гь боѩщѩѩ сѩ его
СП
102.13
ѣкоже рее аплъ т бо бьдѧтъ о дшахъ вашхъ
СЕ
67b 18
гі ... ѣкоже древье ꙁбав данла ꙁ ѹстъ львовъ. ꙁбав мѧ отъ сѣт ловѧщхъ мꙿне
СЕ
85а 13
аще кꙿто въ а҃ день дⷮ҇е на колѧдѫ. енѹарѣ. ѣкоже пръвѣе поган творѣахѫ. в҃ лⷮ҇ѣ да покаетъ сѧ о хлⷠ҇ѣ о вⷣ҇о
СЕ
103b 4
любодѣанье же ꙇ вьсѣка неістота въ васъ да не іменѹетъ сѧ. ѣкоже подобаетъ стꙑмъ
К
2а 34
сьѭ сѫдіт. съ вьсѣкоѭ обрѣтаѭштѭ сѧ тѧжю. ѣко(ко)же (!) ꙁаконъ пішетъ
К
2b 25
аурлꙗнѹ глагол҄ѫштѹ бесрамьнаꙗ. жена сѫшт стꙑд сꙙ ꙗкоже подобаатъ женамъ
С
13.15
братъ же сътвор ꙗкоже повелѣ мѹ блаженꙑ. дастъ нштѹѹмѹ
С
121.3
сътворшꙙ слѹгꙑ ꙗкоже мъ повелѣно бꙑстꙿ
С
181.26
санторннъ же ... прде къ блаженꙋмѹ глагола мѹ. се сътворхъ клѣть ꙗкоже с повелѣлъ. въшъдъ жв вь н҄е
С
204.21
сѹш мохъ беꙁакон стоьнкъ. ꙗкоже сѹш подрагомъ крьвотоꙙшт рѣкꙑ. помлѹ мꙙ господ сꙑнѹ давꙑдовъ. ꙗкоже помлова онѫ хананеѭ. не того родѹ сѫштѫ нъ вѣрьнѫ
С
392.17,19—20
ѣкоже глⷮ҇е гь бжсьнꙑм свомі ѹстъ ѣко о праꙁдьнѣ словес слово вьꙁдадѧтъ ц вь дьнь онъ
Р
II 3.1
бо плода не ма акоже мьнѫ. крво ꙁѣло еже [...]
МЛ
В 27
2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, понеже
ї поможетъ їмъ гь. ї ꙁбавтъ ѩ. ї ꙁъметъ ѩ отъ грѣшьнкъ. ї спетъ ѩ ѣкоже ѹпъвашѩ на нь
СП
36.40
хвалмъ тѧ гі бже нашъ. ѣкоже тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ
СЕ
58а 9
аꙁъ еще на семь свѣтѣ. мохъ грѣхъ покаѭ сѧ. ꙇ достоно покаане мѣт могѫ. ѣкоже твоѩ щедротꙑ сѫтъ
СЕ
72b 3
ѣкоже естъ поставілъ день. вь ньже хоштетъ сѫдіт бъ вьсеі ꙁемі правъдоѭ. мѫжемъ. ꙇмъже нарее вѣрѫ даті вьсѣмъ. въскрѣшъ ꙇꙁ мрътвꙑхъ
К
11а 3
наꙙ глаголат мъ вовода. же мамъ ꙁдрешт не на благодѣт ꙁьрꙙ глагол҄ѫ. нъ ꙗкоже стъ стна
С
71.10
ꙗкоже не ѧ вѣрꙑ дѣвц. раꙁѹмѣвъш жена. марꙗ въ нѫ мꙑсль прде
С
241.30
дръꙁохъ прстѫпт к тебѣ господ. твоѧ дѣлꙗ матере дѣвцꙙ. ꙗкоже тꙑ днъ вѣс творьцъ богъ
С
391.25
(да гда) благодѣт( съподобш сѧ) т(ъгда т вла)сть (дасть прот)вѫ сѫп(остатьньі)мъ сламъ (брат сѧ). ꙗкож(е бо крь)щен (м҃ дн) скꙋшаемъ бꙑстъ. не ꙗко прѣжде сего одолѣт не можааше
Х
IВб 21
3. Въвежда подчинени допълнителни изречения: че
савнъ глагола добрѣ да вѣс вовода. ꙗкоже нколже жрът мамъ богомъ твомъ. аште съ вьсѣмъ вьспрѣштенмъ повелш[ш]
С
148.10
мꙑ многашд рѣхомъ т. въ пръво т въпрашан ꙗкоже крьстꙗн смъ. не прѣпьрш насъ капштемъ нестомъ поклонт сꙙ
С
177.27
гла мѹ правьдьнꙑ. вѣждъ ꙗкоже ꙁдеш. н дного отъ ѹдовъ го врѣдш
С
554.18
то да раꙁѹмѣетъ ьтѧ акоже по нѹжд то [..] сть сьтворло а не дьрꙁостѫ н сьмѣнмь
МЛ
А 19
Въвежда допълнителни косвеновъпросителни изречения: как, защо.
въпрашаахѫ глѭште ѣкоже глѭтъ кънжьнц. ѣко л подобаатъ прѣжде прт
М
Мк 9.11
нѣстъ съде нъ въста. помѣнѣте ѣкоже гла вамъ еште сꙑ въ галле
М
Лк 24.6
З
А
наьн(ъ)ше бо рьвьноват на доброе подвꙃаѭште с ꙗкоже дрѹгѹ дрѹга добрѣшѹ бьіт. л въ штѹждхъ въведен. л въ въꙁдрастен сла съ(въ)ꙁдрьжьнкьі. л въ нѣхъ таковьіхъ дѣлѣхъ. сходште въ рет спадаѭтъ
ЗЛ
IIa 17—18
4. Въвежда подчинени определителни изречения: че
бож ловѣколюб дастъ сѣмен семѹ. камен семѹ слѫ ꙗкоже плодъ сътворт
С
300.12
5. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: когато, след като
ѣко же въкѹс архтрклнъ вна бꙑвъшааго отъ водꙑ. ꙇ не вѣдѣаше отъ кѫдѹ естъ. а слѹгꙑ вѣдѣхѫ поръпъше водѫ. прглас женха архтрклнъ
М
Йо 2.9
З
О
ѣко же ꙁлѣꙁѫ на ꙁемлѭ. вдѣшѧ огнь лежѧщь р(ъ)бѫ на немь лежѧштѫ хлѣ(б)ъ
М
Йо 21.9
СК
не помѣнѫшѩ рѫкꙑ его. дьнь въ нъже їꙁбаві ѩ іꙁдрѫкꙑ сътѫжаѭштаго. ѣкоже положі въ ег҄ѹптѣ ꙁнаменіѣ. ї юдеса своѣ на пол танеосѣ
СП
77.43
ꙗкоже отрѣшшꙙ врѣтште. сковъ стꙑ ста простъ
С
112.7
ꙗкоже ѹбо вь велкѫ старость прде отъвръꙁошꙙ ѹенц на слѹжен мꙋ
С
300.30
се т прѣстотъ самꙿ желамꙑ. наслад сꙙ ꙗко прос. насꙑт сꙙ ꙗкоже жꙙждеш
С
502.22
ꙗко (же мъже) дѣт (праст)шѧ сѧ кр(ъв плъ)т. тъ прѧ(ст сѧ) тѣхъжде
Х
IАа 19
6. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за следствие: така че, тъй че
въставъше же подошꙙ въ своѧ домꙑ. їсповъдашꙙ вьса вьсѣмъ же сꙙ сълѹ мъ. ꙗкоже многѹ страхѹ напаст на вьсѣхъ слꙑшꙙштхъ
С
40.2—3
блюдомѣ же сѫтъ страхомь. ꙗкоже не сьмѣт нкомѹже наꙙт краст. л бъшѭ бѣдꙑ прсꙙгнѫт
С
43.3
смъ рееномъ бꙑвъшемъ ведошꙙ ѧ вь темнцѫ. дѣаше же вьслѣдъ народъ многъ. ꙗкоже пльномъ бꙑт вьсѣмъ стъгнамꙿ
С
133.6
повръꙁъ же ꙁа вꙑѭ дастъ вономъ вест. ꙗкоже мала го не ѹдавт
С
137.12
онъ же помльа. рѫцѣ же ѹдарьшѹѹмѹ го. ребра обꙙтршꙙ сꙙ. ꙗкоже два мѹ отъдꙑхат
С
139.11
вьꙁгнѣштенѹ же бꙑвъшѹ огн҄ѹ. раждегошꙙ сковрадѫ. ꙗкоже бꙑт подобьнѣ огню
С
157.18
бмомъ же стꙑмъ. коньашꙙ сꙙ тн жьꙁл. тъгда вьꙁбѣсвъ сꙙ повелѣ дрѣвесꙑ сѫкатꙑ бт ѧ. ꙗкоже ѹже вънѫтрьн҄ꙙѧ ѹдꙑ вдѣт
С
178.18—19
7. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел: за да
сѣдѣахѫ окрѫгꙿ тѣлесѹ ю. ꙗкоже мѹхꙑ отъ н҄ею отъгонт
С
14.29
дрѹгꙑѧ же прѣт хотꙙштꙙ въꙁбранꙗахѫ мъ. ꙗкоже не прѣходт моста
С
53.7
вълаꙁꙙштѹ же піѡню вь темнцѫ. днъ отꙿ вонъ ѹдар по главѣ велꙿм ꙗкоже врѣдт го
С
139.8
да ѹбо не поꙁорѹмꙿ. нъ вьсѣмъ спѣшенмъ мѣмꙑ сꙙ. ꙗкоже наѹт господа подражат свого
С
382.13—14
да ꙗкоже
ὡς δέ
Когато, като, след като
да ꙗкоже раꙁѹмѣ се вовода рее. сѫштїмъ с н҄мъ въ кораб. вдте ꙗко же рее онъ влъхвъ. сътвор влъхвованмъ. дръжтъ насъ посрѣдѹ рѣкꙑ
С
151.3
да ꙗкоже ... сце
ἵνα ὥσπερ ... οὕτω
Също както ... така и [така именно, по този начин, по такъв начин]
да ꙗкоже овьцꙙ травꙙштма влькомь. овꙿцеѭ лꙙѫтъ ловьц. сце раꙁѹмьнꙑмъ дѹшегѹбьнꙑмъ влькомъ. себе с акꙑ ловѣка положвъ старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь. прѣжде ѹловьнѹѹмѹ оть н҄хъ адамѹ
С
328.22—23, 24
да ꙗкоже ... тако
ἵνα ὥσπερ ... οὕτω
Също както ... така и
с же на срѣдѫ вьсѣмъ прнест прінѹжденъ бꙑхъ. да ꙗкоже прьво го жть ѹвѣдѣвше ба прославхомъ. паденьꙗ го обраꙁъ спꙑтавъше. вь пеаль вьпадохомъ. тако прлежьно покаань мѫжа ѹвѣдѣвъше не на сꙙ надѣмъ сꙙ. нъ на даѭштааго намъ дарꙑ лколюбвааго ба
С
522.20, 23
не тако ... ꙗкоже
οὐχ οὕτως ... ἵνα
Не така ... както
не тако не правьдꙿнъ владꙑка. не тако блаꙁньнъ хс. ꙗкоже тебѣ своѭ пльть ѹвѣрѹтъ
С
512.10
не тольма [не тольм] ... ꙗкоже
οὐ τοσοῦτον ... ὡς, οὐδὲ οὕτως ... ὡς, οὐχ οὕτως ... ὡς
Не толкова ... колкото
вждь рабе бжї ꙗко мꙑ нѣсмъ тольм вньн ꙗкоже непослѹшьлвї ловѣц ꙁьлї
С
41.21
каменмъ ьстънꙑмь не тольма сꙙ бꙑшꙙ свьтѣла. ꙗкоже нꙑн҄ꙗ ѹтварѭ кротостьноѭ освѣштама
С
380.19—20
не отътꙙꙁамъ сꙙ ѹбо. не тольма прмьтъ ѹста пророьска. ꙗкоже кротъкꙑхъ тхꙑхъ ловѣкъ
С
383.19—20
тако ... ꙗкоже
οὕτως ... ὡς, οὕτω ... ὡς, οὕτως ... ὥστε, τοιαῦτα ... ὥστε
Така ... както; така ... че
ꙇ глаше тако естъ цѣсарьстве бже. ѣкоже лкъ въмѣтаатъ сѣмѧ вь ꙁемлѭ
М
Мк 4.26
З
реетъ. коньамъ веерънѧѩ мⷧ҇отв. ꙇ тⷦ҇а коньаⷿ҇тъ. ѣкⷤ҇о вꙿсегꙿда
СЕ
66а 20
тако бо естъ ѣкоже надꙑмаѩ сѧ срьдце. ꙇ обѧтрѣѭшт сѧ дша
К
9а 13—14
тако мѹ жт богъ поьте. ꙗкоже по съмрьт го славьнѣша сътвор
С
43.9
слѹгамъ же въꙁгнѣтвъшамъ огн҄ь. тако раждежена бѣаше сковрада ꙗкоже обраꙁъ ѧ подобенъ огню. повелѣ анѳупатъ въꙁложт стааго на сковрадѫ
С
118.2—3, 3
тако ѹбо бꙑшꙙ лца свꙙтꙑхъ. ꙗкоже вьсѣмъ ѹдт сꙙ трꙿпѣню хъ
С
178.20—21
навꙑкнѣмъ ѹбо тако глаголат. ꙗкоже стъ обꙑклъ цръ нашъ послѹшат. поспѣшмꙑ того подражат ѧꙁꙑка
С
382.24, 24—25
такожде ... да ꙗкоже
οὕτω ... καὶ οἱονεί
Така ... както ако
такожде же мꙑ въспомꙙнемъ прѣстоѧштїмъ. добрѫ дѣтѣль мѫжь. да ꙗкоже се прѣдъ лцемъ прнесъше дѣанꙗ хъ. подвгнѣмъ сꙙ на подражан добл҄ꙗшїхъ. прснѣшїхъ подражанмъ
С
83.15, 17
такожде ... ꙗкоже
Така ... както
пршъдъшѹ же дрѹгѹѹмѹ ѹбогѹ. такожде плаѫштѹ ꙗкоже прьвѹѹмѹ длъжнкѹ сѫштѹ томѹ не мѫштѹ мъ скѹпт сꙙ
С
552.9
толко бо ... ꙗкоже
καὶ γὰρ τοσοῦτον ... ὥστε
Толкова ... че
толко бо бѣаше вьꙁлюбьнꙑ славънꙑ градъ. ꙗкоже въторъ словѣѣше отъ цѣсарѣ града
С
56.17
тольма ... ꙗкоже
τοσοῦτον ... ὥστε
Толкова ... че
брѣжънꙑ же камꙑ. толма сѹхъ ꙁѣло стъ беꙁъ влагꙑ. ꙗкоже нкакоже влагꙑ творт вь хлѣвнѣ
С
300.4—5
ꙗкоже бо ... сце
ὥσπερ γάρ ... οὕτως, καϑάπερ γάρ ... οὕτω καί
Както ... така и
ꙗкоже бо ръвь срьдьце дѫбѹ ꙗдꙑ ѹвꙙждатъ. сце ꙁавсть срьдце мѣѭштааго ѭ. съ странꙑ ꙗдѫшт ѹвꙙждатъ
С
399.25—26
ꙗкоже бо шаръѧ на дно дьстѣ. обраꙁꙑ рътаѭтъ стнѫ пшѫтъ шаромъ. сце хс сътвор на то трепеꙁѣ
С
418.1, 3
ꙗкоже да
ὡς
Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел: за да
нъ на дно тъьѭ ꙁьрѣахѫ на сво пронꙑрьство. ꙗкоже тѣмь да оделѣѭтъ
С
444.7—8
ꙗкоже колжьдо
Въвежда подчинени определителни изречения: какъвто и да е
вꙿсѣхъ мохъ грѣхъ ... лхоклѧтвꙑ. ꙇ лъжѧ. ꙇ въ помꙑшлень неправедьнѣ. пѹстош ꙇ блѧд. ѣкоже аꙁъ колжъдо сътворхъ. ꙇ вꙿсѣ на лхо
СЕ
72а 17—18
ꙗкоже рещ
ὡς εἰπεῖν
С една дума, накратко, както се казва
по вьсемѹ ꙗкоже решт по нашемѹ жтю. свьтꙙштхъ сꙙ на н҄емь добротъ рад словѫштѹ бꙑт
С
302.7—8
тако прмлꙗаше сꙙ любьꙗше. ꙗкоже решт лцемъ къ лцѹ. ѹстꙑ къ ѹстомъ глаголааше
С
383.27
н погѹбьньꙗ толкааго вьꙁдръжаньꙗ трѹда. помꙑслвъ л вьмѣнвъ. вьсе же ꙗкоже решт ꙁабꙑвъ. матцѫ огн҄ьнѫѭ прѣобдѣвъ
С
525.29
невол҄еѭ ꙗкоже решт. многꙑм молтвам ѹмол҄енъ. ѹштенъ бꙑвъ. отъ прѣподобьнааго мѫжа
С
530.18—19
ꙗкоже се
ὥσπερ, καϑάπερ, οἱονεί, οἷον, οἷόν τι, οἷόν τε, καὶ οἷα εἰκός
При сравнение — сякаш че, като че ли
отъвръгъ къждо послѣдьн҄ѫѫ срацѫ къ съмрьт мраꙁьнѣ дѣахѫ. ꙗкоже се богатъство грабт
С
90.17—18
с словеса ѹтѣшьнаꙗ. подаваѭште дрѹгъ дрѹгѹ. дрѹгъ дрѹга поѹштаѭште. ꙗкоже се страждѫ на рат творꙙште. ношть проваждаахѫ
С
91.29
въ то же вьсегда сѣдꙙ съ сльꙁам плакааше сꙙ. крааше въпꙗше велм. ꙗкоже се бꙑшꙙ нѣкомѹ орѫжмъ о ꙁбадал
С
274.22—23
ꙗкоже ... тако
ὥσπερ ... οὕτως, ὥσπερ ... οὕτω, καϑώς ... οὕτως, ὡς ... [οὕτως], καϑάπερ ... οὕτως, οὕτως ... ὅ ... καί
Както ... така
ѣкоже бо млън сходтъ отъ въстокъ. ꙇ авлѣатъ сѧ до ꙁападъ. тако бѫдетъ пршестве сна льскааго
М
Мт 24.27
З
А
СК
Н
ѣкоже бо отцъ жвота въ себѣ. тако дастъ снов жвота мѣт вь себѣ
М
Йо 5.26
З
А
ѣкоже тогда рожде сѧ по плът. гонѣнѣше (!) дховнаѣ. тако нꙑнѣ
Е
28а 7, 9
ѣкоже слꙑшахомъ тако і вдѣхо [!] въ градѣ гѣ сілъ. въ градѣ ба нашего. бъ основа і въ вѣкъ
СП
47.9
ѣкоже іщаꙁаетъ дꙑмъ. тако щеꙁнѫтъ
СП
67. 3
ꙇ ѣкоже блгов дда. рѫкоѭ прка твоего самолѣ. тако блгв ꙇ се мⷧадѧтьце. рѫкоѭ моеѭ грѣшъноѭ
СЕ
8а 11, 13
ꙇ ѣкоже трѹдш сѧ. тако ꙇ мъꙁдѫ прмеш
СЕ
89а 5—6
тѹ бо бѣ ꙇюда. ꙇ пріѧстьнікъ бꙑваше стѣꙇ трѣпѣꙁѣ. ѣкоже ноꙁѣ емѹ ѹмꙑ. егда і дрѹгꙑмъ ѹенікомъ. тако ꙇ стѣꙇ трапеꙁѣ. пріѧстьнка і створі
К
7b 37—38
аште бо пророка мꙙ хоштеш нарцат. л творьца пророкомь. вдмааго тобоѭ акꙑ ловѣка. ꙗкоже хоштеш тако вѣрѹ
С
393.18
ꙗкоже агнꙙ ꙁвѣр. тако ха боѹбц мъше
С
471.26—27
л ꙗко же ісъ вьсего мра грѣхꙑ въспрмъ ѹмрѣтъ. да ѹмрътввъ грѣха въскръснетъ правъдоѭ. тако тꙑ въꙁлѣꙁъ въ водѫ. обраꙁъмь етеромь въ водѣ погребенъ ... въстааш пакꙑ въ обꙿновлен жꙁн ход(ѧ)
Х
IВб 3, 8
ꙗкоже ... такожде
καϑώς ... ὁμοίως, ὡς ... οὕτω, ὥσπερ ... οὕτω
Както ... така и, така също
ꙇ ѣкоже хоштете да творѧтъ вамъ лц. вꙑ творте мъ такожде
М
Лк 6.31
З
А
СК
ꙗкоже сьде бꙑхомь скѹшен. маловрѣменьнѹѹмѹ црѹ. такожде потъштмъ сꙙ скꙋшен обрѣст сꙙ. бѹ велкѹѹмѹ црѹ
С
72.12, 14
ꙗкоже бо намъ ѹдобь стъ въꙁбѹдт въставт. тако жде обьштꙋмѹ нашемѹ владꙑцѣ. ѹмьръшꙙѧ гласомъ въставт
С
488.2—3
ꙗкоже ... такожде
ὡς ... οὕτως, ὥσπερ ... οὕτως
Както ... така
да не отълѫмъ сꙙ ѹбо отъ себе. нъ ꙗкоже жхомъ дꙿноѭ дшеѭ. днѣмь ѹмомь. тако же послѹшьствѹмъ
С
72.10—11
ꙗкоже цвѣтьцъ прѣдъваратъ овоштемъ. такоже манастꙑрьско жт. отъходънааго варѣтъ
С
284.21, 23
ꙗкоже бо род сꙙ двьрї дѣвьствѹ не раꙁдрꙋш. такоже ѫтрь въ домѹ сꙙ обрѣте клюь не отврьꙁъ
С
501.9—10
ꙗкоже ... толцѣмь
ὅσῳπερ ... τοσοῦτον
Колкото ... толкова
ꙗкоже велко падень. толцѣмъ вꙙште потомь го бꙑстъ справьнь
С
521.1—2
М
З
А
СК
Б
ЗП
О
Н
У
Е
СП
СЕ
К
С
Р
ЗЛ
Х
МЛ
Гр
ὡς
ὡς δέ
ὡς οὖν
καϑώς
ὡσεί
ὥσπερ
καϑώσπερ
καϑάπερ
καϑά
ὃν τρόπον
ὅτι
καϑότι
ἐπειδὴ δέ
ὥστε
ὃ δή
ὅπερ
ὅτιπερ
ὅπως
οἱονεί
ὡσανεί
οἷον
οἷα
ἅτε γάρ
ἅτε δὴ ἅτε
ὁποῖόν τε
πρὸς τό + Infinitivus, οἷος, ὅς [вар. εἰς τό + Infinitivus].
ѣкоже
акоже
ѣко же
ꙗко же
Нвб
якоже
остар
ОА
АК
РРОДД
ЕА