Histdict - ꙗвити

Исторически речник

ꙗвт [+]

Vpg	Vpfar1s	Vpfar2s	Vpfar3s	Vpfar1p	Vpfar2p
ꙗвт	ꙗвлѭ, ꙗвлѧ, ꙗвѧ, ꙗвьѭ, ꙗвлю	ꙗвш	ꙗвтъ, ꙗвть, ꙗвт	ꙗвмъ, ꙗвмь, ꙗвм, ꙗвмо	ꙗвте
Vpfar3p	Vpfar1u	Vpfar2u	Vpfar3u	Vpza2s	Vpza3s
ꙗвѧтъ, ꙗвѧть, ꙗвѧт	ꙗввѣ	ꙗвта	ꙗвте	ꙗв	ꙗв
Vpza1p	Vpza2p	Vpza1u	Vpza2u	Vpfao1s	Vpfao2s
ꙗвмъ, ꙗвмь, ꙗвм	ꙗвте	ꙗввѣ	ꙗвта	ꙗвхъ, ꙗвхь, ꙗвх	ꙗвов
Vpfao3s	Vpfao1p	Vpfao2p	Vpfao3p	Vpfao1u	Vpfao2u
ꙗвов	ꙗвхомъ, ꙗвхомь, ꙗвхом, ꙗвхмꙑ	ꙗвсте	ꙗвшѧ, ꙗвшѫ, ꙗвша, ꙗвше, ꙗвхѫ	ꙗвховѣ	ꙗвста
Vpfao3u	Vpfam1s	Vpfam2s	Vpfam3s	Vpfam1p	Vpfam2p
ꙗвсте	ꙗвлꙗахъ, ꙗвлꙗхъ, ꙗвьꙗхъ, ꙗвлѣахъ, ꙗвлѣхъ, ꙗвѣахъ, ꙗвѣхъ, ꙗвлѧахъ, ꙗвлѧхъ, ꙗвѧахъ, ꙗвѧхъ, ꙗвлꙗахь, ꙗвлꙗхь, ꙗвьꙗхь, ꙗвлѣахь, ꙗвлѣхь, ꙗвѣахь, ꙗвѣхь, ꙗвлѧахь, ꙗвлѧхь, ꙗвѧахь, ꙗвѧхь, ꙗвлꙗах, ꙗвлꙗх, ꙗвьꙗх, ꙗвлѣах, ꙗвлѣх, ꙗвѣах, ꙗвѣх, ꙗвлѧах, ꙗвлѧх, ꙗвѧах, ꙗвѧх	ꙗвлꙗаше, ꙗвлꙗше, ꙗвьꙗше, ꙗвлѣаше, ꙗвлѣше, ꙗвѣаше, ꙗвѣше, ꙗвлѧаше, ꙗвлѧше, ꙗвѧаше, ꙗвѧше	ꙗвлꙗаше, ꙗвлꙗше, ꙗвьꙗше, ꙗвлѣаше, ꙗвлѣше, ꙗвѣаше, ꙗвѣше, ꙗвлѧаше, ꙗвлѧше, ꙗвѧаше, ꙗвѧше	ꙗвлꙗахомъ, ꙗвлꙗхомъ, ꙗвьꙗхомъ, ꙗвлѣахомъ, ꙗвлѣхомъ, ꙗвѣахомъ, ꙗвѣхомъ, ꙗвлѧахомъ, ꙗвлѧхомъ, ꙗвѧахомъ, ꙗвѧхомъ, ꙗвлꙗахомь, ꙗвлꙗхомь, ꙗвьꙗхомь, ꙗвлѣахомь, ꙗвлѣхомь, ꙗвѣахомь, ꙗвѣхомь, ꙗвлѧахомь, ꙗвлѧхомь, ꙗвѧахомь, ꙗвѧхомь, ꙗвлꙗахом, ꙗвлꙗхом, ꙗвьꙗхом, ꙗвлѣахом, ꙗвлѣхом, ꙗвѣахом, ꙗвѣхом, ꙗвлѧахом, ꙗвлѧхом, ꙗвѧахом, ꙗвѧхом	ꙗвлꙗашете, ꙗвлꙗшете, ꙗвьꙗшете, ꙗвлѣашете, ꙗвлѣшете, ꙗвѣашете, ꙗвѣшете, ꙗвлꙗасте, ꙗвлꙗсте, ꙗвьꙗсте, ꙗвлѣасте, ꙗвлѣсте, ꙗвѣасте, ꙗвѣсте, ꙗвлѧасте, ꙗвлѧсте, ꙗвѧасте, ꙗвѧсте
Vpfam3p	Vpfam1u	Vpfam2u	Vpfam3u
ꙗвлꙗахѫ, ꙗвлꙗхѫ, ꙗвьꙗхѫ, ꙗвлѣахѫ, ꙗвлѣхѫ, ꙗвѣахѫ, ꙗвѣхѫ, ꙗвлꙗахѹ, ꙗвлꙗхѹ, ꙗвьꙗхѹ, ꙗвлѣахѹ, ꙗвлѣхѹ, ꙗвѣахѹ, ꙗвѣхѹ, ꙗвлѧахѹ, ꙗвлѧхѹ, ꙗвѧахѹ, ꙗвѧхѹ	ꙗвлꙗаховѣ, ꙗвлꙗховѣ, ꙗвьꙗховѣ, ꙗвлѣаховѣ, ꙗвлѣховѣ, ꙗвѣаховѣ, ꙗвѣховѣ, ꙗвлѧаховѣ, ꙗвлѧховѣ, ꙗвѧаховѣ, ꙗвѧховѣ	ꙗвлꙗашета, ꙗвлꙗшета, ꙗвьꙗшета, ꙗвлѣашета, ꙗвлѣшета, ꙗвѣашета, ꙗвѣшета, ꙗвлꙗаста, ꙗвлꙗста, ꙗвьꙗста, ꙗвлѣаста, ꙗвлѣста, ꙗвѣаста, ꙗвѣста, ꙗвлѧаста, ꙗвлѧста, ꙗвѧаста, ꙗвѧста	ꙗвлꙗашете, ꙗвлꙗшете, ꙗвьꙗшете, ꙗвлѣашете, ꙗвлѣшете, ꙗвѣашете, ꙗвѣшете, ꙗвлꙗасте, ꙗвлꙗсте, ꙗвьꙗсте, ꙗвлѣасте, ꙗвлѣсте, ꙗвѣасте, ꙗвѣсте, ꙗвлѧасте, ꙗвлѧсте, ꙗвѧасте, ꙗвѧсте

ꙗвт -ꙗвлѭ -ꙗвш св 1. Явя, направя нещо явно, известя сътвор наѧтокъ ꙁнаменемъ съ. въ кана галлесцѣ. ꙇ ѣв славѫ своѭ. ꙇ вѣровашѧ во нь ѹенц его М Йо 2.11 З А ѣвхъ мѧ твое лвкмъ. ѩже далъ ес мьнѣ отъ мра. тво бѣшѧ  мьнѣ ѩ далъ ес. ꙇ слово твое съхраншѧ М Йо 17.6 З А СК прѣст()хъ прркъ праꙁднкъ. нбо цръкв ѣвїло естъ.  нбса лїковат съ англ сътворлъ естъ Е 7а 17 жрътва хвальнаа прославітъ мѩ. ї тѹ пѫтъ імъже ѣвлѭ емѹ спнъе мое СП 49.23 се бо рѣснотѫ въꙁлюблъ есі беꙁвѣстьнаа  танаа прѣмѫдростъ твоѭ ѣвілъ м есі СП 50.8 гі схе бже нашъ ... славѫ своѭ авль ѹенкомъ свомъ. тꙑ  нꙑнѣ ... блгв вно се СЕ 14а 25 вꙇдѣ лі колкъ прібꙑтъкъ. ѣві страждѫштімъ ꙁьлѣ К 3b 14 обѣштаватъ дѣвц самъ. свомъ лцемъ пршьст ꙗвт. пае же въходъ слѹхомъ обѣштаватъ  С 248.24 многомъ же лѣтомъ мнѫвъшемъ. ѹстро богъ. ꙗвт съкровъно богатъство їѡанново. обраꙁомъ сцѣмъ С 293.20  глⷭ҇а ѹслꙑштъ пртранъ. глагол҄ѫшть к н҄емѹ. д къ рабѹ момо (!) акѡвѹ. гоже т  прѣжде авхъ.  того мол молт о н҄емꙿже аште хоштеш С 530.12—13 ѡ ое ꙗвьно м бꙑ. ꙗко нападен нѣко отъ раꙁбонкъ пострадавъ. хоштеш съ стлъпа сьлѣст С 558.8 Проявя, изявя, покажа. отъвѣшта мъ с мънога дѣла добра ѣвхъ (въ) васъ. отъ отъца моего. ꙁа кое хъ дѣло камене на мѧ метете М Йо 10.32 З А мноѕі глѭтъ (!). къто ѣвітъ намъ благаа СП 4.7 бъ моі млостъ его варітъ мѩ. бъ моі ѣвітъ мнѣ на враѕѣхъ моіхъ СП 58.11 бже ... ав нꙑнѣ мⷧсть твоѭ. на рабѣ твоемь семь. страждѭщмь отъ недѫга СЕ 25а 6 понеже не прѣста ꙇюда. отъ того стѹда ... себе прѣдастъ. егда сѧтъ свое сътворіхъ. сілѫ ѣвіхъ. покаꙁахъ ѣко невъꙁможъно наінаѭтъ К 5а 26 поꙁдѣ вѣровавъ. а скоро ісповѣдѣвъ. послѣжде прішедъ. ꙇ прьвѣе сѧ вѣньавъ. ꙇ ѣвль вѣрънѫѭ ѣвѣ дѣтѣль К 11b 34 ѹбогꙑ же. нштетоѭ вьꙁбран҄енъ бꙑваатъ тожде любꙿн авт С 491.20 2. Открия, обявя вьсѣ мьнѣ прѣдана бꙑшѧ отъ оца моего. ꙇ нктоже не вѣстъ кто естъ снъ тъкмо отецъ. ꙇ кто естъ отцъ ткмо [!] снъ. ꙇ емѹже аште хощетъ снъ авт М Лк 10.22 З А дръжава гь боѩштімъ сѩ его.  ꙁаконъ его авітъ імъ СП 24.14 Срв. СЕ75а 14—15 тъ вь свое памѧт бжсьнѣ съдръжш вꙿсѣхъ дѣлеса.  словеса  мъсл(.) ... вꙿсего (ꙁ)наѩ да ѣвш. твоеѭ же благодѣтьѭ Р VII 4.22 3. Направя, обявя някого за някакъв ꙇ по схъ же ѣв гъ  ꙇнѣхъ седмь десѧтъ. ꙇ посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лцемь свомь. вь вьсѣкъ градъ  мѣсто. ѣможе хотѣаше самъ т М Лк 10.1 З молмъ т сѧ влко ... прѧстьнкꙑ нꙑ ав. мⷧотвам стꙑѩ брцѧ. ꙇ вꙿсѣхъ стꙑхъ твохъ СЕ 17b 14 4. Разглася, съобщя не могѫ тръпѣт. да ꙗвьѭ дѣло. тае аште облѫ марѭ. срамъ обьшть С 240.14 толкꙑмъ  таковꙑмъ грѣхомъ проштень полѹ.  хотꙙ самомѹ мѹ ѹвѣрт прѣподобьнѹѹмѹ мѫжѹ.  вьсѣмь авт покааньꙗ слѫ С 529.12 5. Прич. мин. страд. като прил. ꙗвл҄енъ a) ἐμφανής, πρόδηλος, φαιδρός Явен, видим, ясен гі бже нашъ. сътворе вꙿсѣ. отъ небꙑтѣ въ бꙑте. авлена ꙁнаменѣ. велѣ твоего СЕ 8b 5 цѣл болѧщааго гі. ꙇ простьр емѹ рѫкѫ клюбѣ ... авленѫ болѣꙁнь ꙇцѣлѣѩ СЕ 26а 6 гі. ꙇ отъпѹст. ꙇ отъдажд ... прѣгрѣшенѣ наша. вольнаа  невольнаа. вѣдомаа ꙇ невѣдомаа. авленаа СЕ 66а 4 b) δηλωϑείς Споменат, известен, посочен нестꙑ врагъ бжемъ рабомъ. вдѣвъ сцѣл҄енѫѫ отроковцѫ тѹ едꙿнѫ оставъшѫ.  абь вьставъ на правьднааго блѫднꙑмъ мѹ нападе бѣсомъ. ꙗко тако мѹ наслт. ꙗкоже таковѹѹмѹ мѫжѹ въ наꙙтцѣ жтꙗ го. гда неьствꙑхъ самаранъ сѣтѭ. вꙑже (!) ꙗвьенѫѫ женоѭ льстмѹ. протвꙿша сꙙ  побѣдвъша С 521.9 не ꙗвл҄енъ λανϑάνων Скрит, неизявен, необявен цѣл болѧщааго гі. ꙇ простьр емѹ рѫкѫ клюбѣ. ꙇ вьꙁдвгн  отъ сърѣтене недѫжънꙑхъ ... болѣꙁнь ... не авленѫ справлѣѩ СЕ 26а 7 гі. ꙇ отъпѹст. ꙇ отъдажд ... прѣгрѣшенѣ наша. вольнаа  невольнаа. вѣдомаа ꙇ невѣдомаа. авленаа  не авленаа СЕ 66а 4—5 свободь ꙗвт ἐλεύϑερον ποιέω Освободя тъ рабꙑ нꙑ сѫштꙙ грѣхѹ. свободь авлъ. ꙁагладвъ наше рѫкоѱань С 480.1—2 ꙗвт въ съповѣдань Разкажа мала бꙑвъша ꙁакꙿхеа по въꙁдрастѹ. а  ꙗвьꙗѧ вельство волꙙ. старѣшнꙑ ꙁꙙштънъска. да колцѣмъ пае подобааше  мьнѣ. ꙗвт въ съповѣдан томь. само то не стѹждемѹ сѫштѹ С 546.1 М З А СК Е СП СЕ К С Р Гр φανερόω ἀναδείκνυμι δείκνυμι δηλόω μηνύω ἀποδείκνυμι ἐνδείκνυμι ἐπιδείκνυμι ἀποκαλύπτω δημηγορέω παρίστημι ἀποφαίνω авт авіт ѣвт ѣвіт ѣвїт Нвб явя [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР авя [се] НГер