Исторически речник
ьто  
ьто -ьсо [есо] местоим въпр 1. В пряк въпрос за запитване относно предмет, явление, действие: какво, що онъ же рее е ъто хоштеш. гла емѹ рьц да сѧдете сьѣ снꙑ моѣ. еднъ о деснѫѭ тебе  еднъ о шюѭ тебе. въ цсрств твоемъ М Мт 20.21 ЗI гла емѹ юноша. вьсѣ с съхранхъ отъ юност моеѩ. есо есмъ еште не доконьалъ М Мт 19.20 ЗI А СК ꙇ отъвѣштавъ гла емѹ съ. есомѹ хощеш да сътворѭ тебѣ. слѣпецъ же гла емѹ. раввѹн да проꙁьрѭ М Мк 10.51 З ꙇс же рее ... добро естъ соль. аште л же соль не слана бѫдетъ мь осолте М Мк 9.50 то глѫтъ кнг. жден рабѫ  снъ еѧ. не матъ бо (на)слѣдоват снъ рабннъ (съ). сномъ свободънѧ Е 28а 10 нарцаемꙑ іюда ꙇскаріотъ. къ архіерѣомъ рее. ъто хоштете м датꙇ  аꙁъ вамъ прѣдамь і К 4а 17 пршедъ глагола беꙁаконьнкомъ то м дасте  покажѫ вамъ мѣсто. жде стъ скомꙑ вам савнъ С 145.22  рее намъ вꙑ сте свѣтъ мрѹ.  пакꙑ вꙑ сте соль ꙁем. аште соль обѹꙗтъ то мъ осолтъ сꙙ С 259.30 ꙿто рекѫ (ѡ) гръ(..) т(о) страшꙿнѣ год(..) Р V 2.1 Кое. съ ... рее къ нмъ ... то естъ ѹдо(..)бѣе (!) решт. отъпѹштаѭтъ т сѧ грѣс тво. л решт въстан  ход М Лк 5.23 З А СК онъ же въпрьво вьꙁемъ въжьженѫ свѣштѫ. положвъ подъ спѫдомь.  рее къ женѣ сво сѫшт  дѣвц. ꙿто стъ слажде свѣтъ л л тъма С 25.22 2. Във възклицателно изречение за изразяване на чувства: колко много гі ьто сѩ ѹмьножішѩ сътѫжаѭще мі СП 3.2 3. Като нареч. В пряк въпрос за запитване относно причината за нещо: защо рее же ... мъ ... то же мѧ ꙁовете г г а не творте ѣже глѭ М Лк 6.46 З ъто сѩ хваліші воꙁълобо (!) сльнꙑ СП 51.3 владꙑка рее кь н҄емѹ. ꙿто съмѫшташ сꙙ  двш сꙙ ѡ гаурле С 249.2 л кто отъ васъ прмъ господа сътѫж с. со стъштвьше сꙙ плаете сꙙ С 388.14 4. Като местоим. неопр. Означава неопределено явление, предмет, действие: нещо ꙇ аще реетъ кто вама то. реета ѣко гь трѣбѹетъ ею М Мт 21.3 ЗI А СК ꙇ же на кровѣ да не сълаꙁтъ въ домъ. н да въндетъ вьꙁѧтъ есо отъ домѹ своего М Мк 13.15 З рее же гъ ... которꙑ же отъ васъ. рабъ мѣѩ ... ꙇже пршьдъшю съ села. реетъ абе мнѫвъ въꙁлѧѕ. нь не реетъ л емѹ. ѹ(го)това ъто веерѣѭ М Лк 17.8 З А гда хотѣахѫ то от н҄его ѹт сꙙ. ꙁнаменьꙗ от н҄его прошаꙿхѫ С 477.2 еже естъ кꙿто ꙿто насъ ѹспѣлъ вь вꙿсе жтье свое  сꙿтворлъ. л добро л ꙁъло. вꙿсего (ꙁ)наѩ да ѣвш. твоеѭ же благодѣтьѭ Р VII 4.18 5. Като съюз: a) Въвежда подчинени определителни изречения: какво нъ посълавꙑ мѧ отъцъ. тъ мьнѣ ꙁаповѣдь дастъ то рекѫ  то въꙁглѭ М Йо 12.49 З b) Въвежда подчинени допълнителни изречения: какво не ѹмѣѭ н съвѣмь. ьто тꙑ глеш М Мк 14.68 З ѹслꙑшѫ ьто реетъ о мнѣ гь бъ СП 84.9 не юеші лі ъто страждеші К 11а 28 съкаж м гі конънѫ моѭ.  сло дънеі мохъ кое естъ. да раꙁѹмѣѭ есо лшѫ сѩ СП 38.5 въ емь εἰς τί За запитване относно причината за нещо: защо бѣахѫ же едн негодѫѭште вь себѣ  глѭште. вь емъ гꙑбѣль с хрꙁмънаѣ бꙑстъ М Мк 14.4 З мѣт ьто на [до] ἔχω τι κατά Изпитвам враждебно чувство към някого, отнасям се с неприязън към някого, имам зъб на някого аште імаші ъто на врага. ꙇждені гнѣвъ. ꙇсцѣлі ѣꙁвѫ. раꙁдрѣші вражъдѫ. да прѣімеші сцѣленье отъ трапеꙁꙑ К 8b 19 Срв. С421.26 къ ьсомѹ πρὸς τί За запитване относно причината за нещо: защо, за какво сего же нктоже не раꙁѹмѣ въꙁлежѧштхъ. къ есомѹ рее емѹ М Йо 13.28 мало ьто ἐλάχιστον, βραχύ τι, μικρός τις Малко, малко нещо, поне малко аште ѹбо н мала есо можете ъто о прохъ пеете сѧ М Лк 12.26 З ѹмьнілъ і есі маломъ імъ отъ анг҄лъ. славоѫ  естьѭ вѣньалъ  есі СП 8.6 распрострѣте ѹбо мол҄ѫ вꙑ сꙙ вашꙙ ѹмꙑ.  сь тхостѭ прмѣте хѹдаа моꙗ словеса. да мало то оть н҄хъ ѹспѣшеньꙗ прмете С 498.21—22 о емь ἐν τίνι За запитване относно начин: как ѡ емь їсправтъ юної пѫть свої. вьнегда съхраніт словеса твоѣ СП 118.9 ьсо рад [радьма, дѣл҄ьма] τί, διὰ τί, τίνος ἕνεκεν За запитване относно причината за нещо: защо гла же еднъ отъ о(у)енкъ его ... есо рад мѵро се не продано бꙑстъ. на т҃ пѣнѧѕъ. ꙇ дано нщмъ М Йо 12.5 З А СК есо раді прогнѣва неъстівоі ба. рее бо въ сръдъці своіемъ не въꙁіштетъ СП 9.34 ꙁане і х(....)ъ рее відѣвъ ꙇюдѫ съмѧте сѧ. есо раді съмѧте сѧ К 3b 3 вовода рее. есо рад ѹбо не жьреш по црьскѹ повелѣню С 20.24  абь вь сьнѣ вдꙙтъ свого сна глагол҄ѫшта мъ. ꙿсо радма плаете  рꙑдате о съмрьт мо. не можете мене поѧт жва С 536.6 тъ сьгрѣшл  ѹмрѣтъ. сь не съгрѣшлъ  ѹмрѣтъ. со дѣлма  пото. да съгрѣшвꙑ.  ѹмьрꙑ. не съгрѣшвъшімъ. въꙁможетъ отъ ѫꙁъ  о дльжьнꙑхъ мѣнмъ бꙑватъ С 493.28—29 ꙗко ьсо л рад ὁτιδήποτε Защото всъщност ꙿсо же рад лц дѣв ѭ првод пртьꙿѫ.  не просто. ꙗко есо л рад прлага лце велко о дѣвьствѣ С 370.30 М З А СК Б О ЗП ТФ Е СП СЕ К С Р Гр τί ъто то ꙿто; со ꙿсо Нвб что книж остар ОА ВА НГер ЕтМл Срв що ОА БТР АР ДА