Исторически речник
ѹдодѣнь  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
ѹдодѣн, ѹдодѣньѹдодѣнꙗ, ѹдодѣна, ѹдодѣньꙗѹдодѣню, ѹдодѣнѹ, ѹдодѣньюѹдодѣнмь, ѹдодѣньмь, ѹдодѣнмъ, ѹдодѣньмъ, ѹдодѣнмь, ѹдодѣнмъѹдодѣн, ѹдодѣнь, ѹдодѣнѹдодѣнꙗ, ѹдодѣна, ѹдодѣньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
ѹдодѣн, ѹдодѣнь, ѹдодѣнеѹдодѣнмъ, ѹдодѣньмъ, ѹдодѣнмь, ѹдодѣньмь, ѹдодѣнмъ, ѹдодѣнмь, ѹдодѣномъ, ѹдодѣнамъѹдодѣн, ѹдодѣнь, ѹдодѣн, ѹдодѣнмѹдодѣнхъ, ѹдодѣньхъ, ѹдодѣнхь, ѹдодѣньхь, ѹдодѣнхъ, ѹдодѣнхьѹдодѣн, ѹдодѣньѹдодѣню, ѹдодѣнѹ, ѹдодѣнью
NnDu
ѹдодѣнма, ѹдодѣньма, ѹдодѣнма, ѹдодѣнма
ѹдодѣнь -ꙗ ср Чудо, знамение нъ самъ себе съмѫт  рее къде положсте . дѣѣш л не вѣдѣѣше кде погребенъ стъ. ѹвѣдѣвꙑ кол ѹмьрѣ. нъ съмѣшатъ ловѣьска словеса сь бож. ѹдодѣнꙗ м да покажетъ. ꙗко  ловѣкъ бѣ ꙗко  пророкъ глагол҄етъ С 315.29—30 Изч С Гр ϑαυματούργημα ѹдодѣн Вж. при ѹдодѣꙗнь Нвб