Исторически речник
сттел҄ь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
сттел҄ьсттел҄ꙗ, сттел҄ѣсттел҄юсттел҄ьсттел҄ꙗ, сттел҄ѣсттел҄емь, сттел҄емъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
сттел҄сттел҄юсттел҄е, сттел҄сттел҄ь, сттел҄ъсттел҄емъ, сттел҄емь, сттел҄ьмъ, сттел҄ьмьсттел҄ѧ, сттел҄е
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
сттел҄, сттел҄ꙑсттел҄хъ, сттел҄хьсттел҄ꙗ, сттел҄ѣсттел҄юсттел҄ема
сттел҄ь -ꙗ м Свещеник, свещенослужител се стъ свꙙтааго дометꙗ жтіе ... с сѫтъ прѣподобьнааго трѹдьні въгодьн богѹ ...  ловѣкомъ тѣхъ рад ꙁлха любімъ стъ богомъ. ътомъ же стъ кънꙙꙁ. покланꙗмъ же сттел  доброьствꙑмъ людемъ С 219.30 господ съпас мꙙ ... тꙑ бо ... въꙁвꙑш же благословьнмъ сттелꙗ мелхседека.  жрътвам скѹшенааго прослав авраама С 232.13 мѣсꙙца марта кд страсть свꙙтааго сттелѣ  мѫенка. артема С 220.8—9 Прен.Бог. прведе сꙙ самъ ꙗко нѣкака ста самоꙁвольна жрътва къ велкѹѹмѹ сттелю С 273.3  лкъ же аще творть прѣꙁорь• не послѹшат сттелѧ• да ѹмьреть лкъ тъ ПандАнт. 281с Изч С Гр ἱερεύς Нвб Ø