Исторически речник
аꙗт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
аꙗтаѭ, аѫ, аѧ, аюаш, аш, аашатъ, аетъ, аатъ, ать, аеть, аать, ат, ает, аатамъ, аемъ, аамъ, амь, аемь, аамь, ам, аем, аам, амо, аемо, аамоате, аете, аате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
аѭтъ, аѫтъ, аѧтъ, аютъ, аѭть, аѫть, аѧть, ають, аѭт, аѫт, аѧт, аютавѣ, аевѣ, аавѣата, аета, аатаате, аете, аатеаа
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
амъ, амь, аматеавѣатааꙗхъ, аꙗхь, аꙗх, аѧхъ, аѧхь, аѧхаꙗ, аѧ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
аꙗ, аѧаꙗхомъ, аꙗхомь, аꙗхом, аꙗхмꙑ, аѧхомъ, аѧхомь, аѧхомаꙗсте, аѧстеаꙗшѧ, аꙗшѫ, аꙗша, аꙗше, аꙗхѫ, аѧшааꙗховѣ, аѧховѣаꙗста, аѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
аꙗсте, аѧстеаꙗахъ, аѣахъ, аꙗхъ, аахъ, аꙗахь, аѣахь, аꙗхь, аахь, аꙗах, аѣах, аꙗх, аах, аѧхъ, аѧхь, аѧхаꙗаше, аѣаше, аꙗше, ааше, аѧшеаꙗаше, аѣаше, аꙗше, ааше, аѧшеаꙗахомъ, аѣахомъ, аꙗхомъ, аахомъ, аꙗахомь, аѣахомь, аꙗхомь, аахомь, аꙗахом, аѣахом, аꙗхом, аахом, аѧхомъ, аѧхомь, аѧхомаꙗашете, аѣашете, аꙗшете, аашете, аꙗасте, аѣасте, аꙗсте, аасте, аѧшете, аѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
аꙗахѫ, аѣахѫ, аꙗхѫ, аахѫ, аꙗахѹ, аѣахѹ, аꙗхѹ, аахѹ, аѧхѹаꙗаховѣ, аѣаховѣ, аꙗховѣ, ааховѣ, аѧховѣаꙗашета, аѣашета, аꙗшета, аашета, аꙗаста, аѣаста, аꙗста, ааста, аѧшета, аѧстааꙗашете, аѣашете, аꙗшете, аашете, аꙗасте, аѣасте, аꙗсте, аасте, аѧшете, аѧсте
аꙗт -аѭ -аш несв 1. Чакам, очаквам пршьдъша же къ немѹ мѫжа рѣсте. ꙇоанъ к(рь)сттель посъла нꙑ къ тебѣ глѧ. тꙑ л ес грѧдꙑ л ного аемъ М Лк 7.20 З. Срв.Лк 7.19 М, З;Мт 11.3 М З А прдеть господнь раба того. вь ньже день не аатъ. ꙇ вь годнѫ вь нѭже не вѣстъ М Лк 12.46 З. Срв.Мт 24.50 М З А СК ꙇ се бѣ къ ... съ правъденъ  ьствъ. аѩ ѹтѣхꙑ ꙁдрвꙑ М Лк 2.25 З А СК вьсѣ отъ тебе аѭтъ. да дасі пщѫ імъ въ благо врѣмѩ СП 103.27 прꙁьр ... гі на люде твоѩ ... аѭщѧѩ отъ тебѣ богатꙑѩ мⷧст СЕ 62b 14 въдворхъ сꙙ въ пѹстꙑн҄ѫ. аѧ божꙗ прсѣштенꙗ С 286.21 вꙑ красѹте сꙙ ꙁлатомъ. аꙁъ же крьстомъ. вꙑ ате вдѣт кꙿнꙙꙁа маловрѣменьна. аꙁъ же аѭ цѣсара вѣьнааго С 19.24 2. Стремя се, жадувам дша же наша аетъ гѣ. ѣко помощьнкъ і ꙁащттель нашь есть СП 32.20 Надявам се, разчитам. любте врагꙑ вашѧ  благотворте. ꙇ въ ꙁаемъ дате несоже не аѭще.  бѫдетъ мъꙁда ваша мънога М Лк 6.35 З, А. Срв.Лк 6.34 М З А СК Уповавам се, разчитам, храня надежда. аахъ спенѣ твоего гі. ї ꙁаповѣд твоѩ вьꙁлюбхъ СП 118.166 М З А СК СП СЕ С Р Гр προσδοκάω προσδέχομαι ἐλπίζω ἀπελπίζω ἀπεκδέχομαι ὑπομένω ἐκδέχομαι ἐπιϑυμέω аат Нвб чая[м] диал ЕА ДА Срв чакам