Исторически речник
цѣсарьство  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
цѣсарьство, цѣсаръство, цѣсарствоцѣсарьства, цѣсаръства, цѣсарствацѣсарьствѹ, цѣсаръствѹ, цѣсарствѹцѣсарьствомь, цѣсаръствомь, цѣсарствомь, цѣсарьствомъ, цѣсаръствомъ, цѣсарствомъцѣсарьствѣ, цѣсаръствѣ, цѣсарствѣцѣсарьства, цѣсаръства, цѣсарства
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
цѣсарьствъ, цѣсаръствъ, цѣсарествъ, цѣсарьствь, цѣсарствь, цѣсарьстъвь, цѣсарстъвь, цѣсарьстьвь, цѣсарстьвьцѣсаррьствомъ, цѣсаръствомъ, цѣсарствомъ, цѣсарьствомь, цѣсаръствомь, цѣсарствомьцѣсарьствꙑ, цѣсаръствꙑ, цѣсарствꙑцѣсарьствѣхъ, цѣсаръствѣхъ, цѣсарствѣхъ, цѣсарьствѣхь, цѣсаръствѣхь, цѣсарствѣхьцѣсарьствѣ, цѣсаръствѣ, цѣсарствѣцѣсарьствѹ, цѣсаръствѹ, цѣсарствѹ
NnDu
цѣсарьствома, цѣсаръствома, цѣсарствома
цѣсарьство -а ср 1. Царство, държава аште цсрство на сѧ раꙁдѣлтъ сѧ. не можетъ стат цѣсарьство то М Мк 3.24 З въстанетъ бо ѩꙁꙑкъ на ѩꙁкъ. ꙇ цсрство на цсрство М Мк 13.8 З. Срв.Лк 21.10 М, З;Мт 24.7 М ЗI А СК ЗП пролѣі гнѣвъ твоі на ѩꙁꙑкꙑ не ꙁнаѭштѩ тебе.  на ц҇ѣства ѣже імені твоего не пріꙁꙑвашѩ СП 78.6 сіога црѣ аморѣїска. ї вьсѣ цсрва ханааньска. ї дастъ ꙁемлѭ їхъ достоѣне. достоѣне їлю людемъ своїмъ СП 134.11 прѣідѫ отъ ѩꙁꙑка вь ѩꙁꙑкъ.  отъ цръства вь люді інꙑ СП 104.13 цѣсарь костантнъ. поꙁдѣ нѣкъгда божьствьнꙑмъ дѹхомъ въсеѧ насел҄енꙑѧ цѣсарꙿства. дръжавѫ прѣмъ С 186.5—6 посъла. по вьсемѹ цѣсарьствѹ свомѹ. ꙗкоже вьсꙙ нарцаѭштꙙѧ мꙙ хрстово. првлѣшт на сквръноꙗден С 174. 15 2. Царуване, царстване род сꙙ ѹбо ꙗкоже тъ м съповѣда. въ ҃ дьнь енѹара мѣсꙙца. въ етвръто лѣто марк҄аніа цѣсарьства С 279.3  бꙑвъ тѹ  полеꙁъна сво црькв сътворвъ. на коньць цѣсарьства ꙁнонова С 282.6 вь лѣта дѡклтꙗна. въпаст вь бѣдѫ стѹѹмѹ томѹ еппѹ. въ шесто на десꙙте лѣто дѡклтꙗнꙗ цѣсарьства С 535.2 3. В християнството — небесното, Божието царство; раят блажен ншті дхомь. ѣко тѣхъ естъ црсо нбское З Мт 5.3А гл҄ѭ бо вамъ. ѣко аште не ꙇꙁбѫдетъ правъда ваша. пае кънжьнкъ ꙇ фарсе. не ꙇмате вьнт въ црсо нбское З Мт 5.20 лхоманѣ. родтелѣ непрѣꙁннъ дѣлесъ. слѹженью. гръдꙑнѧ отълѫаѭщѧѩ отъ ба. ꙁане творѧщ таковаа. црства бжьѣ наслѣдоват не могѫтъ СЕ 89а 20  ѣко петръ покаавъ сѧ млость полѹвъ. бѫдетъ прѧстьнкъ црства твоего. съ вꙿсѣм ѹгождьшм тебѣ отъ вѣка СЕ 80а 18 нкꙿтоже рѫкꙑ на ралѣ положь. ꙇ обращаѩ сѧ вьспѧть. ѹправленъ естъ въ црство нбсное СЕ 91а 10 въпроⷭ҇. тръпш вꙿсѭ тѫгѫ. ꙇ пеаль мьншъскааго жтѣ. црства рад нбснааго СЕ 87а 21 небесьско црьство прѣжде вѣкъ ѹготов сꙙ. хже око не вдѣ  ѹхо не сльіша С 470.28 прмꙿ же отъвѣтъ.  тъштꙙ сꙙ на небесьско цѣсарьство. блаженꙑ кодратъ поꙗше глагол҄ꙙ. благословьнъ гь С 119.2 с нарее сꙙ прѣпростꙑ вьсеѭ братѭ. гоже молтвам прꙙстьнц бѫдѣмъ цѣсарьства небесъскааго С 174.6 Вхристиянството — Божията правда, Божията истина. аꙁъ ꙁавѣштаваѭ вамъ. ѣкоже ꙁавѣшта мьнѣ отцъ мо. цсрство М Лк 22.29 З събер же неꙁамѹдъно. помьнѣт благаа. ждѫщаа любѧщмъ тѧ.  пропенъшхъ себѣ жте. црства твоего рад СЕ 101а 2 съвъкѹп давъше сѧ емѹ даръ. оⷮ҇ прѣдѣдъ ѹсꙑненью. ꙇ црство кръщенемь твомь СЕ 93b 13 не хѹл хрстосова цѣсарьства хѹльне. да не родвъшѹѹмѹ бесьств сътворш С 328.9 раꙁврьꙁѣте о ѹма вашего.  вдте отъкѫдѹ спадосте.  кꙿде падосте сꙙ. цѣсарьство небесъно оставвъше С 107.25—26 В християнството — идването, осъществяването на Божието царство и правда на земята. прде оанъ крстль ... глѧ. покате сѧ. пріблж бо сѧ црство нбесьно А Мт 3.2 Срв. С357.27 М З А СК ЗП У Е СП СС СЕ С Гр βασιλεία οὐσία πολιτεία цѣсарꙿство Нвб Срв царство ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА