Исторически речник
цѣсар҄ьI  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
цѣсар҄ьцѣсар҄ꙗ, цѣсар҄ѣцѣсар҄юцѣсар҄ьцѣсар҄ꙗ, цѣсар҄ѣцѣсар҄емь, цѣсар҄емъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
цѣсар҄цѣсар҄юцѣсар҄, цѣсар҄ецѣсар҄ь, цѣсар҄, цѣсар҄ецѣсар҄емъ, цѣсар҄емьцѣсар҄ѧ, цѣсар҄е
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
цѣсар҄цѣсар҄хъ, цѣсар҄хьцѣсар҄ꙗ, цѣсар҄ѣцѣсар҄юцѣсар҄ема
цѣсар҄ь -ꙗ м 1. Цар, владетел, повелител глѭ бо вамъ ѣко мъноѕ пророц  цсре въсхотѣшѧ вдѣт ѣже вꙑ вдте. ꙇ не вдѣшѧ. ꙇ слꙑшат ѣже слꙑшасте  не слꙑша(стѩ)шѧ М Лк 10.24 З блюдѣте же вꙑ сѧ сам. прѣдадѧтъ бо вꙑ въ сънѧтѣ. ꙇ на сънъмщхъ бьен бѫдете. ꙇ прѣдъ (вое)воеводам  прѣдъ цср станете мене рад М Мк 13.9 З тъгда рее цсръ слѹгамъ. съвѧꙁавъше емѹ рѫцѣ  ноѕѣ. в(ъ)ꙁьмѣте  М Мт 22.13 ЗI А СК слꙑшавъ цср тъ раꙁгнѣва сѧ  посъла воѩ своѩ. погѹб ѹбцѧ тꙑ. ꙇ градꙑ хъ ꙁажьже М Мт 22.7 ЗI, А. Срв. СЕ 106а 25 (стрст)ъ стаго мⷱ҇ка. рѡмана нїѧ. града внъꙁантїска (!). пр савор цр. перъсъстѣ Е 36б 3 їсповѣдѩтъ сѩ тебѣ гю вьс црі ꙁемьсті. ѣко ѹслꙑша вьсѩ глꙑ ѹстъ моїхъ СП 137.4 дъвоꙇ людье вь сіонѣ. въ врѣмѧ хвьнѣ мѫцѣ прідѫ ... дъва цсрѣ. пілатъ. ꙇ родъ К 13b 7 Срв. С450.15 послѹша мене дрѹже.  вьꙁвѣштѫ о тебѣ къ цѣсарѹ.  старѣшнъскꙋмѹ санѹ бѫдѫ т ходата С 100.15 прѣстан алеѯанꙿдре отъ блꙙд  послѹша.  пожьр богомъ.  цѣсарѹ дрѹгъ бѫдеш С 162.15 покор сꙙ мьнѣ ловѣе  цъсарѹ да не ѹмьреш С 61.14 анѳупатъ рее. да аште ѹбо молш сꙙ ꙁа црꙙ. то подоба т стъ  повелѣнмъ хъ повноват сꙙ. пшетъ бо сꙙ. отъдат кесарево к҄есарев С 106.15 свꙙтꙑ отьцъ наш. сак҄. прстѫп къ ꙁълоьстънѹѹмѹ глагол҄ꙙ. цѣсарѹ отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ С 191.28—29 црь ра(ꙁбїень б цремь васїлїемь) ѕ҃ ҃фк҃в҃ го лѣт(а) оть створенїа мра В сьде лежтъ мость рьгѹбꙑліа бꙑвꙑ  прі сумеонѣ цр  прі петрѣ цр МН 2. Император, цар въꙁдадте ѹбо црева црев.  бжꙗ бв СК Мт 22. 21 самодръжье цѣсарю аурлане. неправедьнѣ сѫдш С 13.29 3. За Бога — владетел на Вселената; цар спс нꙑ сне бж въскрсꙑ. бъ же цръ нашъ прѣжде вѣкъ съдѣла спсене посрѣдѣ ꙁемѧ Е 32а 8 въꙁгласт. епскоⷫ҇у ... ръцамъ въс г ѹслꙑш  помлѹ() (о) х(о)люпц цр нашемъ Е 21б 16 тꙑ бо ес црь мрѹ.  спасъ дшамъ нашмъ СЕ 12b 20 слава тебѣ гі. слава тебѣ сто. слава тебѣ црю. ѣко дастъ намъ брашъно вь веселе СЕ 17а 15 прьт  ꙇꙁбъранꙑхъ твохъ. да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ. снъ  наслѣдьнкъ. твоемѹ црсѹ. снъ свѣтѹ  дьн СЕ 94а 15 ъто се дьнесь беꙁмⷧъвье много на ꙁемі. ъто се беꙁмлъвье много. ꙇ мⷧъанье много. беꙁмльвье много. ѣко цѣсарь съпітъ К 12b 4 мамъ бо вьсѣхъ вѣкъ цѣсара бога ꙁастѫпаѭшта мꙙ С 162.4 За Зевс — върховен бог в гръцката митология. богъ ѹбо же стъ ꙁеусъ. же стъ на небес. црь бо стъ вьсѣмъ богомъ С 140.9 ѹбо сꙙ вельства богъ  велкааго аполона добьꙗго.  ераклꙗ же вьсѣхъ цръ.  дꙗ С 115.8 акꙑ цѣсар҄ь βασιλικῶς Като цар, по царски вѣстъ бо прѣтт акꙑ цѣсарь сꙑ С 336.6 небесьнꙑ цѣсар҄ь ὁ ἐπουράνιος βασιλεύς Господ, Бог егда раꙁнъствтъ нбснꙑ цръ на неі. оснѣжѩтъ сѩ вь соломѹнѣ СП 67.15 да не бѫдеть мьнѣ ... отъврѣшт сꙙ ха свого небесьнааго цѣсара С 61.7—8 цѣсар҄ь вьсѣмъ παμβασιλεύς За Бога — цар на всички и всичко, всемирен цар васлскъ рее отецъ нарцаатъ сꙙ.  вьседръжтел҄ь.  гь  бъ  вьсѣмъ црь С 21.18 цѣсар҄ь самодрьжавьнъ Царска титла от средновековната българска държава. ( въ лѣто ѕ҃ ф҃к҃г҃ отъ створенїа мра обнов сѧ съ градь ꙁд)аемъ  дѣлаемъ їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьско(мь) ... (сь самодрьжъць б)ьістъ бльгарїнь родомь ... снь арона с(амола) ж(е брата сѫща црѣ самодр)ьжавьнаго В М З А СК Б Е СП СЕ К С Р В МН Гр βασιλεύς Καῖσαρ ὁ ἄρχων κύριος ὁ Σεβαστός αὐτοκράτωρ βασιλικὴ κέλευσις βασιλεία цасарь Нвб цесар остар РРОДД Срв цар ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Цар Асен МИ ЙЗ,МИПан Цариброд МИ Царовете МИ ЙЗах,Кюст.кр Царибродски ФИ Царски ФИ Царев ФИ СтИл,РЛФИ