Исторически речник
цѣлт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
цѣлтцѣлѭ, цѣлѧ, цѣлюцѣлшцѣлтъ, цѣлть, цѣлтцѣлмъ, цѣлмь, цѣлм, цѣлмоцѣлте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
цѣлѧтъ, цѣлѧть, цѣлѧтцѣлвѣцѣлтацѣлтецѣлцѣл
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
цѣлмъ, цѣлмь, цѣлмцѣлтецѣлвѣцѣлтацѣлхъ, цѣлхь, цѣлхцѣл
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
цѣлцѣлхомъ, цѣлхомь, цѣлхом, цѣлхмꙑцѣлстецѣлшѧ, цѣлшѫ, цѣлша, цѣлше, цѣлхѫцѣлховѣцѣлста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
цѣлстецѣлꙗахъ, цѣлѣахъ, цѣлаахъ, цѣлѣхъ, цѣлꙗхъ, цѣлѧахъ, цѣлѧхъ, цѣлꙗахь, цѣлѣахь, цѣлаахь, цѣлѣхь, цѣлꙗхь, цѣлѧахь, цѣлѧхь, цѣлꙗах, цѣлѣах, цѣлаах, цѣлѣх, цѣлꙗх, цѣлѧах, цѣлѧхцѣлꙗаше, цѣлѣаше, цѣлааше, цѣлѣше, цѣлꙗше, цѣлѧаше, цѣлѧшецѣлꙗаше, цѣлѣаше, цѣлааше, цѣлѣше, цѣлꙗше, цѣлѧаше, цѣлѧшецѣлꙗахомъ, цѣлѣахомъ, цѣлаахомъ, цѣлѣхомъ, цѣлꙗхомъ, цѣлѧахомъ, цѣлѧхомъ, цѣлꙗахомь, цѣлѣахомь, цѣлаахомь, цѣлѣхомь, цѣлꙗхомь, цѣлѧахомь, цѣлѧхомь, цѣлꙗахом, цѣлѣахом, цѣлаахом, цѣлѣхом, цѣлꙗхом, цѣлѧахом, цѣлѧхомцѣлꙗашете, цѣлѣашете, цѣлаашете, цѣлѣшете, цѣлꙗшете, цѣлꙗасте, цѣлѣасте, цѣлаасте, цѣлѣсте, цѣлꙗсте, цѣлѧасте, цѣлѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
цѣлꙗахѫ, цѣлѣахѫ, цѣлаахѫ, цѣлѣхѫ, цѣлꙗхѫ, цѣлꙗахѹ, цѣлѣахѹ, цѣлаахѹ, цѣлѣхѹ, цѣлꙗхѹ, цѣлѧахѹ, цѣлѧхѹцѣлꙗаховѣ, цѣлѣаховѣ, цѣлааховѣ, цѣлѣховѣ, цѣлꙗховѣ, цѣлѧаховѣ, цѣлѧховѣцѣлꙗашета, цѣлѣашета, цѣлаашета, цѣлѣшета, цѣлꙗшета, цѣлꙗаста, цѣлѣаста, цѣлааста, цѣлѣста, цѣлꙗста, цѣлѧаста, цѣлѧстацѣлꙗашете, цѣлѣашете, цѣлаашете, цѣлѣшете, цѣлꙗшете, цѣлꙗасте, цѣлѣасте, цѣлаасте, цѣлѣсте, цѣлꙗсте, цѣлѧасте, цѣлѧсте
цѣлт -цѣлѭ -цѣлш несв Церя, лекувам, изцелявам съꙁъвавъ же съ оба на десѧте. дастъ мъ слѫ  власть на вьсѣхъ бѣсѣхъ. ꙇ недѫгꙑ цѣлт М Лк 9.1 З, А. Срв.Мт 10.1 М СК прохождааше же пае слово о немь. ꙇ сънъмаахѫ сѧ народ мьноѕ. слꙑшат  цѣлт сѧ отъ него. отъ недѫгъ свохъ М Лк 5.15 болѧщѧѩ цѣлте. мрътвꙑѩ вьскрѣшате. прокаженꙑѩ оштате М Мт 10.8 А СК цѣлте недѫжънꙑѩ же сѫтъ въ немь. ꙇ глте мъ. прблж сѧ на вꙑ цсрстве бже М Лк 10.9 З тѧ молмъ гі. давъшааго вꙿсь обраꙁъ цѣлт кꙑ. отъ вꙿсего недѫга СЕ 28а 14 въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ.  сьтворвъ сꙿ н҄еѭ блѫдъ. ꙁъло ꙁъломъ цѣл҄ѫ С 526.2 враевьст отроц. ꙁмнꙑѧ ꙗꙁвꙑ цѣлꙙтъ. с тѣхъ ꙁемьѭште цѣльбьнаꙗ бꙑлꙗ С 430. 15 съ свом ѹенкꙑ въ рꙙдѹ стат.  недѫгъ нѣхъ цѣлт. обѣштавъш сꙙ. сам послѣдн҄мъ недѫгомъ беꙁѹммъ болѣшꙙ С 333.16 дошꙙ же сь н҄мъ въ манастꙑрь.  мꙿногѫ тѫгѫ мѣахѫ вьсѣьскꙑ пекѫште сꙙ мъ цѣлт ранꙑ С 51.20 отътолѣ ѹбо хранꙗаше сꙙ не оставьꙗт манастꙑрѣ.  ходт на но мѣсто. нъ ож  цѣлт прходꙙштꙙѧ к н҄емѹ С 549.8—9 Образно. нъ то протвѫ томѹ трьпѣлвꙑ. тъштвꙑ на млость. а поꙁдьнъ на гнѣвъ. тръптъ вьꙁбѣсьнѣвъшмъ. цѣлтъ отъвѣтомъ обꙙштрен С 330.29 цѣлт сѧ М З А СК СЕ С Гр ϑεραπεύω ἰάομαι ἀναστέλλω πολεμέω ϑεραπείαν προσφέρω Нвб целя остар диал ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР