Исторически речник
цѣл҄ень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
цѣл҄ен, цѣл҄еньцѣл҄енꙗ, цѣл҄ена, цѣл҄еньꙗцѣл҄еню, цѣл҄енѹ, цѣл҄еньюцѣл҄енмь, цѣл҄еньмь, цѣл҄енмъ, цѣл҄еньмъ, цѣл҄енмь, цѣл҄енмъцѣл҄ен, цѣл҄ень, цѣл҄енцѣл҄енꙗ, цѣл҄ена, цѣл҄еньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
цѣл҄ен, цѣл҄ень, цѣл҄енецѣл҄енмъ, цѣл҄еньмъ, цѣл҄енмь, цѣл҄еньмь, цѣл҄енмъ, цѣл҄енмь, цѣл҄еномъ, цѣл҄енамъцѣл҄ен, цѣл҄ень, цѣл҄ен, цѣл҄енмцѣл҄енхъ, цѣл҄еньхъ, цѣл҄енхь, цѣл҄еньхь, цѣл҄енхъ, цѣл҄енхьцѣл҄ен, цѣл҄еньцѣл҄еню, цѣл҄енѹ, цѣл҄енью
NnDu
цѣл҄енма, цѣл҄еньма, цѣл҄енма, цѣл҄енма
цѣл҄ень -ꙗ ср Изцеление, лекуване, излекуване цѣлтелю болѧщмъ. дателю просѧщмъ. ѹ тебе вꙿсѣка прошенѣ. даѩ намъ мѧ твое цѣленью. отъ вꙿсего недѫга. ꙇ отъ вꙿсеѩ болѣꙁн. ꙇцѣленью ꙇ оцѣщенью СЕ 41а 2 мѧ твое цѣленью далъ ес намъ. ꙇ кръвѭ твоеѭ скѹплъ нꙑ ес отъ клѧтвꙑ СЕ 39а 15 аще которꙑ свⷳ҇ѧнкъ. съ гнѣвомь съвѧжетъ ка. л кръвь пролѣетъ. да простъ враа. да дасⷮ҇ емѹ цѣленью постъ СЕ 103b 18 се же отъ многꙑхъ мало намѣнхомъ. а же цѣл҄енꙗ въ жт свомъ сътвор.  по съмрьт го. нкꙿтоже можетъ сповѣдат послѹшъствѹѭштѹ о томъ богѹ С 53.27 лѣпо бѣ мъ враѹ пршъдъшѹ.  ѹ н҄хъ сѫштѹ прѧт го.  рѣкꙑ мъ цѣл҄енꙗ пролваѭштѹ С 333.25 нъ волеѭ  ѹвъства  ѹмъ сво. кѹпьно ꙁьлѣ ослѣпвъше. свого цѣл҄енꙗ съвратшꙙ сꙙ.  съпаса  творьца поꙁнат не рашꙙ С 333.29—30 Изч СЕ С Гр ἴαμα ϑεραπεία цѣл҄ен Нвб целение остар НГер Срв [из]целение