Исторически речник
хрьст[ос]олюбьць  
хрьст[ос]олюбьць м Този, който изповядва, който е предан на християнската религия; христолюбец г ѹслꙑш  помлѹ() (о) х(о)люпц цр нашемъ Е 21б 16 прѣт холюбꙿе. бесъблаꙁна море жтское. крстомь въорѫжь сѧ. се бо въ отшь прѣстотъ хъ СЕ 84b 1 холюбꙿе. съ любовѭ прꙇм обраꙁъ нбсънааго жтѣ СЕ 86b 13—14 цї же отъ хрьстолюбьць вьꙁемъше тѣлеса мъ ... положшꙙ на мѣстѣ ꙁнаментѣ С 67.8 Изч СЕ С Калка от гр [ὁ] φιλόχριστος хрьстолюпц хрьстолюбꙿць Нвб христолюбец остар ЕтМл