Исторически речник
хрьст[ос]олюбьць
хрьст[ос]олюбьць
-а
м
Този, който изповядва, който е предан на християнската религия; христолюбец
г ѹслꙑш помлѹ() (о) х(о)люпц цр нашемъ
Е
21б 16
прѣт холюбꙿе. бесъблаꙁна море жтское. крстомь въорѫжь сѧ. се бо въ отшь прѣстотъ хъ
СЕ
84b 1
холюбꙿе. съ любовѭ прꙇм обраꙁъ нбсънааго жтѣ
СЕ
86b 13—14
цї же отъ хрьстолюбьць вьꙁемъше тѣлеса мъ ... положшꙙ на мѣстѣ ꙁнаментѣ
С
67.8
Изч
СЕ
С
Калка от
гр
[ὁ] φιλόχριστος
хрьстолюпц
хрьстолюбꙿць
Нвб
христолюбец
остар
ЕтМл