Исторически речник
хотѣт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
хотѣт | хощѫ, хъщѫ, хощѹ, хъщѹ | хощеш, хъщеш | хощетъ, хъщетъ, хощеть, хъщеть, хощет, хъщет | хощемъ, хъщомъ, хощемь, хъщомь, хощем, хъщом, хощемо, хъщомо | хощете, хъщете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
хотѧтъ, хътѧтъ, хотѧть, хътѧть, хотѧт, хътѧт | хощевѣ, хъщевѣ | хощета, хъщета | хощете, хъщете | хощ, хъщ | хщ, хъщ |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
хощмъ, хъщмъ, хощмь, хъщмь, хощм, хъщм | хощте, хъщте | хощвѣ, хъщвѣ | хощта, хъщта | хотѣхъ, хътѣхъ, хотѣхь, хътѣхь, хотѣх, хътѣх | хотѣ, хътѣ |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
хотѣ, хътѣ | хотѣхомъ, хътѣхомъ, хотѣхомь, хътѣхомь, хотѣхом, хътѣхом, хотѣхмꙑ, хътѣхмꙑ | хотѣсте, хътѣсте | хотѣшѧ, хътѣшѧ, хотѣшѫ, хътѣшѫ, хотѣша, хътѣша, хотѣше, хътѣше, хотѣхѫ, хътѣхѫ | хотѣховѣ, хътѣховѣ | хотѣста, хътѣста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
хотѣсте, хътѣсте | хотѣахъ, хотѣхъ, хътѣахъ, хотѣахь, хотѣхь, хътѣахь, хотѣах, хотѣх, хътѣах, хотѧхъ, хотѧхь, хотѧх | хотѣаше, хотѣше, хътѣаше, хотѧше | хотѣаше, хотѣше, хътѣаше, хотѧше | хотѣахомъ, хотѣхомъ, хътѣахомъ, хотѣахомь, хотѣхомь, хътѣахомь, хотѣахом, хотѣхом, хътѣахом, хотѧхомъ, хотѧхомь, хотѧхом | хотѣашете, хотѣшете, хътѣшете, хотѣасте, хотѣсте, хътѣсте, хотѧшете, хотѧсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
хотѣахѫ, хотѣхѫ, хътѣахѫ, хотѣахѹ, хотѣхѹ, хътѣахѹ, хотѧхѹ | хотѣаховѣ, хотѣховѣ, хътѣаховѣ, хотѧховѣ | хотѣашета, хотѣшета, хътѣашета, хотѣаста, хотѣста, хътѣста, хотѧшета, хотѧста | хотѣашете, хотѣшете, хътѣашете, хотѣасте, хотѣсте, хътѣсте, хотѧшете, хотѧсте |
хотѣт
-хощѫ
-хощеш
несв
св
хъщѫ
-хъщеш
1. Искам, желая
вьсегда бо нштѧѩ мате съ собоѭ. ꙇ егда хощете можете мъ добро творт
М
Мк 14.7
З
с рее е. ѡ жено вельѣ естъ вѣра твоѣ. бѫд тебѣ ѣкоже хощеш. ꙇ сцѣлѣ дъщ еѩ во тъ асъ
М
Мт 15.28
З
СК
ꙇ се прокаженъ прстѫпь. кланѣше сѧ емѹ глѧ. г аште хощеш можеш мѧ щстт
М
Мт 8.2
З
А
СК
ꙇ ѣкоже хоштете да творѧтъ вамъ лц. вꙑ творте мъ такожде
М
Лк 6.31
З
А
СК
ѣко бъ не хотѩ беꙁаконьѣ тꙑ есі. не пріселітъ сѩ къ тебѣ лѫвꙑ. н прѣбѫдѫтъ же ꙁаконопрѣстѫпьнці прѣдъ ома твоіма
СП
5.5
прідѣте ѩда послѹшате мене. страхѹ гню наѹѫ вꙑ. къто естъ лкъ хотѩі жївотѹ. любѩ дьн вдѣт добрꙑ
СП
33.13
ѿ҇вⷮ҇ѣ. стргѫщааго сѧ. аꙁъ самъ своеѭ волеѭ. нкꙑмъже нѫдмъ. ха рад хощѭ прѩт обраꙁъ сь
СЕ
96а 15
блнъ бъ. хотѧ да вꙿс лц спасѫтъ сѧ. ꙇ въ раꙁѹмъ ꙇстнънꙑ прдѫтъ
СЕ
96b 3
тꙑ бо ес бъ нашъ. хотѧ да вꙿсь къ спетъ сѧ. въ раꙁѹмъ стнънꙑ прдѫтъ
СЕ
100а 21
хотѣхъ патріарховѫ бесѣдѫ къ вамъ. простърѣті
К
3а 27
аште хоштеші плаі сѧ горъко ꙇ въꙁдъхні вельм не прѣданаго раді са
К
3b 36—37
хоштеші лі ѹвѣдѣті. коліко створі. да бі лѹі бꙑлъ
К
5b 1—2
слꙑша гласъ глагол҄ѫштъ отъ свѣта того. аште хоштеш съпаст сꙙ. то въслѣдѹ свѣта сего
С
282.30
кꙑмъ л поѹштетмъ. стоꙗт хотѣахѫ ꙁа мрьтвьца. кога отъданꙗ аѭште отъ н҄его
С
441.19—20
онъ же н слꙑшат того хътꙙ. горꙿко въꙁдъхнѫвь рее
С
523.24
нъ да мѹ съпрꙙтаатъ беꙁѹме наѹтъ. ꙗко аште не бꙑ нехѹльнъ (погр. вм. хотѣлъ, Север., с. 412, бел. под линия)
С
412.9
2.
Прич. сег. деят. като същ.
хотѧ
м
ед
хотѧще
м
мн
ὁ μέλλων, ὁ βουλόμενος, ὁ ϑέλων, [οἱ] βουλόμενοι, οἱ βουληϑέντες
Този, който иска, желае; искащият, желаещият; тези, които искат, желаят; искащите, желаещите
да въꙁвратѩтъ сѩ вьспѩть. ї постꙑдѩтъ сѩ хотѩштеі моемѹ ꙁълѹ
СП
69.3
Срв.
СП39.15
да въꙁрадѹѭтъ сѩ въꙁвеселѩтъ сѩ хотѩще правъдѣ моеї. глѭтъ воїнѫ да въꙁвелїтъ сѩ гъ хотѩштї мїрѹ рабі его
СП
34.27
(...)слем ꙁа хотѧщѧѧ на(...)ат сп(се)не
Е
8б 14
пропасть стъ междѹ вам нам. ꙗкоже хотꙙштмъ ꙁвест не мнѫт
С
373. 17—18
Срв.Лк
16.26
СК
да постꙑдꙙтъ сꙙ ... ѹсрамьꙗѭтъ сꙙ хотꙙшт мьнѣ ꙁълѹ
С
118.16
се посълахъ ѭ на блѫдъ. да продѫтъ ѭ вьс хотꙙште
С
4.17—18
3. Опитвам се, каня се
бѣ бо протвенъ вѣтръ мъ. ꙇ пр етврътѣ страж ноштънѣ. прде къ нмъ по морю ходѧ. ꙇ хотѣ ѩ мнѫт
М
Мк 6.48
З
платъ же хотѧ народѹ похоть сътворт. пѹст мъ варавѫ. ꙇ прѣдастъ са бвъ. да пропънѫтъ
М
Мк 15.15
З
моⷧ҇ наⷣ҇ емѹже естъ врѣдъ въ ѹстѣхъ. л въ ѹшью. егꙿда же хоштеш творт въсплюн на врѣдъ
СЕ
28а 1
Мъча се.
дво себѣ пробрѣтаѧ стꙑ. прьво ѹбо сповѣдан҄ьмь ѹпꙿваѧ првест го. кѹпно же себѣ ѹтꙿврьжден. бѫдѫштїхъ по томъ хотꙙ пртворт
С
525.11
въꙁдраꙁхъ петра ѹт мꙙ хотꙙшта. рѣхъ ловѣе то мꙙ съмѫшташ
С
510.23
4. Отнасям се доброжелателно, с почит и уважение
ѹпъва на ба да ꙁбавтꙑ нꙑнѣ. аште хоштетъ емѹ рее бо ѣко бж снъ есмъ
М
Мт 27.43
З
А
СК
ѹпъва на гѣ да іꙁбавітоі. спето ѣште хоштетъ емѹ
СП
21.9
5.
Прич. сег. деят. като нареч.
хотѧ
ἑκών
a) Доброволно, по своя воля
онъ же хотꙙ прѣбꙑвааше въ пагѹбѣ
С
414.17
b) Съзнателно, умишлено
аще кꙿто хотѧ своеѩ плът ѹрѣжетъ. в҃ лѣⷮ҇ да покаетъⷭ҇ о хлѣⷠ҇ воⷣ҇
СЕ
103а 19
нъ їѡнна стъ пртъа. ꙗкоже вѣдѣахѫ глагол҄емаꙗ. хотꙙште ꙁъло творꙗахѫ
С
440.23
6.
Прич. сег. деят.
хотѧ
+ инфинитив като съюз
ἵνα, ὥστε + inf., ὑπὲρ τοῦ + inf.
Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел: за да
многꙑ бо сцѣл. ѣко нападахѫ емь хотѧште пркоснѫт сѧ емь
М
Мк 3.10
З
нъ хотѧ ѹіті. ꙇ беꙁѹмьего ѹтоліті. волеѭ своеѭ прѣданъ бъⷭ҇і
К
4 b 36
вовода вьлѣꙁе вь корабь. прт хотꙙштѹ вь с градъ
С
150.17
побѣжденъ же о томь ѹбо ѧ сътвор. родвъшхъ ѭ ѹклонт сꙙ хотꙙ
С
521.29
7. В съчетание с инфинитивната форма на други глаголи — за изразяване на бъдещи действия
a) В съчетания и форми за изразяване на сложно бъдеще време
прде бо снъ лвскꙑ въꙁскатъ. ꙇ спстъ погꙑбъшааго. кⷰ҇. слꙑшѧщѧмъ же мъ се. прложь пртъѫ рее. ꙁанеже тъ бѣ блꙁъ ма. ꙇ мьнѣахѫ ѣко абе хоштетъ цсрстве бже авт сѧ
М
Лк 19.11
З
въс бо прц ꙁаконъ до оана прорѣшѧ. ꙇ аще хощете прѩт. тъ (е)естъ лѣ хотѧ прт
М
Мт 11.14
З
А
СК
ѹтелю. когда ѹбо с бѫдѫтъ. то естъ ꙁнамене егда хотѧтъ с бꙑт
М
Лк 21.8
З
горе лвкѹ томѹ. мьже прѣданъ бѫдетъ. ꙇ т наѧсѧ скат вь себѣ. которꙑ ѹбо бѫдетъ отъ нхъ. хотѧ сътворт се
М
Лк 22.23
З
мꙑ же надѣемь сѧ ѣко сь естъ хотѧ ꙇлѣ ꙁбавт
М
Лк 24.21
З
А
првръженъ бꙑстъ въ островъ нарцамꙑ алсосъ ... раꙁболѣвъ сꙙ ѧꙁеѭ лютоѭ. хотꙙ жть оставт. помол сꙙ господев
С
539.6
b) В съчетания и форми за изразяване на бъдеще в миналото
гъ ... посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лцемъ свомъ. въ вьсѣкъ градъ мѣсто. ѣможе хотѣаше самъ т
М
Лк 10.1
З
А
рѣшѧ же емѹ юде. не достотъ намъ ѹбт нкогоже. да слово сво събѫдетъ сѧ. еже рее клеплѧ коеѭ съмрътьѭ хотѣше ѹмьрѣт
М
Йо 18.32
З
А
СК
нѣкотор отъ вьслѣдъ дѫштꙙѧ братѧ. поꙗахѫ сь н҄мь дож до мѣста деже хотѣаше съконьат сꙙ
С
119.7
въ тъ дьнь дѣашета. не пожꙿдаста. гда хотѣаше хъ спроврѣшт ада
С
472.24
8. В съчетание с инфинитивната форма на други глаголи като модален глагол — трябва, предопределено е
ьто естъ ꙁнаменье. егда хотѧтъ с бꙑт
М
Лк 21.7
З
съ наѧтъ ꙇмъ глт. еже хотѣше бꙑт емѹ
М
Мк 10.32
З
А
СК
ꙿто же хъштѫ глаголат ... на похвалѫ сьде мѫенꙑхъ
С
534.11
не хотѣт
ἀναβάλλομαι
Не искам, не желая
жена. детъ к н҄емѹ. поꙁдѣ ꙁѣло ноштѭ. тлькнѫвъш въ двьр молꙗаше го вьвест ѭ. ономѹ не хотꙙштѹ. на мноꙁѣ то сътвор отълагаѭштѹ
С
515.10
не хотѧ
ἄκων, μὴ ϑέλων
Без да иска, без да ще, противно на желанията си
въсѫдѹ прѣльсть сама сꙙ ослѣпьꙗтъ. не хотꙙшт стнѣ помагатъ. съмотр же. подоба вѣроват ꙗко ѹмьрѣ. ꙗко погребенъ бꙑстъ
С
439.25
марꙗ въ нѫ мꙑсль прде. т не хотꙙшт рее
С
242.2
вждъ како не хотꙙште трѹждаѭтъ сꙙ
С
440.10
хотѧ бꙑт
Бъдещ, предстоящ
таковаꙗ прѣславьна же отъкрꙑ правьдꙿнѹѹмѹ не вдꙙштѹмѹ тѣлесьнꙑнꙑма ома. нъ божествьнꙑма. хотꙙште бꙑт пршьств
С
555.20
хотѧ прѣдат
ὁ παραδώσων
Този, който е предопределен да предаде някого
вѣдѣаше бо скон ꙇсъ. къто сѫтъ не вѣрѹѭштеꙇ. ꙇ къто естъ хотѧі прѣдат і
М
Йо 6.64
З
А
хотѧщаꙗ бꙑт
τὰ μέλλοντα
Бъдещето, предстоящите събития
вдте л въꙁлюбьн. опасен словесь. како бож свꙙтꙑ дѹхъ. свꙙтꙑм свом. акꙑ ѹже сѫшта. хотꙙштаꙗ бꙑт проповѣдааше
С
323.10
М
З
А
СК
Б
ЗП
О
У
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Р
Г
ЗЛ
МЛ
Гр
βούλομαι
ϑέλω
ἐϑέλω
μέλλω
ἐπείγομαι
δοκέω
φιλονεικέω
αἱρέομαι
ἀνέχομαι
ἐνεδρεύω
ἐπιχειρέω
ἔχω
ζητέω
καταδέχομαι
πειράομαι
σπουδάζω
βουλεύομαι
ἑκών
λέγω
ἡγέομαι
ἄρχομαι
ἔρχομαι
δύναμαι
χρείαν ἔχω
μνημονεύομαι
ἐπείγομαι
δοκεῖ μοι
ἀρχή
Нвб
хотя
остар
ВА
хоча
диал
НГер
Срв
ща, неща
диал
нехта
диал
нечем
диал
ЕА
Хотище
МИ
Хощица
МИ
АМС,Слав. нас. Алб