Исторически речник
хвалт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
хвалтхвалѭ, хвалѧ, хвалюхвалшхвалтъ, хвалть, хвалтхвалмъ, хвалмь, хвалм, хвалмохвалте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
хвалѧтъ, хвалѧть, хвалѧтхвалвѣхвалтахвалтехвалхвал
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
хвалмъ, хвалмь, хвалмхвалтехвалвѣхвалтахвалхъ, хвалхь, хвалххвал
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
хвалхвалхомъ, хвалхомь, хвалхом, хвалхмꙑхвалстехвалшѧ, хвалшѫ, хвалша, хвалше, хвалхѫхвалховѣхвалста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
хвалстехвалꙗахъ, хвалѣахъ, хвалаахъ, хвалѣхъ, хвалꙗхъ, хвалѧахъ, хвалѧхъ, хвалꙗахь, хвалѣахь, хвалаахь, хвалѣхь, хвалꙗхь, хвалѧахь, хвалѧхь, хвалꙗах, хвалѣах, хвалаах, хвалѣх, хвалꙗх, хвалѧах, хвалѧххвалꙗаше, хвалѣаше, хвалааше, хвалѣше, хвалꙗше, хвалѧаше, хвалѧшехвалꙗаше, хвалѣаше, хвалааше, хвалѣше, хвалꙗше, хвалѧаше, хвалѧшехвалꙗахомъ, хвалѣахомъ, хвалаахомъ, хвалѣхомъ, хвалꙗхомъ, хвалѧахомъ, хвалѧхомъ, хвалꙗахомь, хвалѣахомь, хвалаахомь, хвалѣхомь, хвалꙗхомь, хвалѧахомь, хвалѧхомь, хвалꙗахом, хвалѣахом, хвалаахом, хвалѣхом, хвалꙗхом, хвалѧахом, хвалѧхомхвалꙗашете, хвалѣашете, хвалаашете, хвалѣшете, хвалꙗшете, хвалꙗасте, хвалѣасте, хвалаасте, хвалѣсте, хвалꙗсте, хвалѧасте, хвалѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
хвалꙗахѫ, хвалѣахѫ, хвалаахѫ, хвалѣхѫ, хвалꙗхѫ, хвалꙗахѹ, хвалѣахѹ, хвалаахѹ, хвалѣхѹ, хвалꙗхѹ, хвалѧахѹ, хвалѧхѹхвалꙗаховѣ, хвалѣаховѣ, хвалааховѣ, хвалѣховѣ, хвалꙗховѣ, хвалѧаховѣ, хвалѧховѣхвалꙗашета, хвалѣашета, хвалаашета, хвалѣшета, хвалꙗшета, хвалꙗаста, хвалѣаста, хвалааста, хвалѣста, хвалꙗста, хвалѧаста, хвалѧстахвалꙗашете, хвалѣашете, хвалаашете, хвалѣшете, хвалꙗшете, хвалꙗасте, хвалѣасте, хвалаасте, хвалѣсте, хвалꙗсте, хвалѧасте, хвалѧсте
хвалт -хвалѭ -хвалш несв 1. Хваля, похвалвам ѹн҄е бо стъ ... въ словесехъ богоносьнꙑхъ. ѹтел҄ь ... стъ мѣт ѹмъ. негл бѣсънъхъ ѹенꙗ хвалꙙште С 404.1 2. Славя, прославям, възхвалявам ꙇ въꙁвратшѧ сѧ пастꙑр славѧште  хвалѧште ба. о вьсѣхъ еже вдѣшѧ  слꙑшашѧ М Лк 2.20 З А СК наѧтъ вьсе мьножъство ѹенкъ. радѹѭште сѧ хвалт ба гласомь велемь М Лк 19.37 З ꙇ вънеꙁаапѫ бꙑстъ съ анћлмъ мъножъство во небскꙑхъ. хвалѧштъ ба М Лк 2.13 З А седмь кратꙑ дьне хвалхъ тѩ. ѡ сѫдъбахъ правъдъї твоеѩ СП 118.164 хвалѩ пріꙁовѫ гѣ  отъ врагъ моіхъ спсѫ сѩ СП 17.4 хвалмъ тѧ гі бже нашъ. ѣкоже тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ СЕ 58а 9 сего въкѹшень прѧстт сѧ. хвалѫщемъ мѧ твое стое. ꙇ неосѫжденъно съхрант сѧ. прѣдъ тобоѭ СЕ 20а 13—14 свꙙтаꙗ же бѣста поѭшта  хвалꙙшта бога С 183.27 бѣаше алеѯандръ хвалꙙ бога  глагол҄ꙙ С 158.4 бѣаста въ огн҄ поѭшта  хвалꙙшта бога С 5.21 3. прич сег страд a) Като прил. хвалмъ a) ἐπαινετός Който е възхваляван, прославян обрꙙштетъ сꙙ  господꙿ по дномѹ обраꙁѹ. хвалмъ ѹбо ꙗко словомъ ѹсѹш С 346.1 b) b) Като същ. хвалмꙑ м ед ὁ ἀνυμνούμενος Този, който е прославян, възхваляван ꙗко богъ стъ сце хвалмꙑ. ненаѹенꙑм ѧꙁꙑкꙑ С 324.12 4. Прич. сег. деят. като същ. хвалѧще м мн οἱ ὑμνοῦντες, ὁ ἀποδεχόμενος Тези, които възхваляват, прославят поꙁавдмъ ... не ꙁавстьлвꙑхъ невдѣню. нъ хвалꙙштхъ богопоꙁнаню С 340.24 ꙗвѣ стъ. ꙗко хвалꙙште добл҄ꙙ мѫжꙙ въ тъьнѣхъ врѣменехꙿ не отълѫꙙтъ сꙙ подраженꙗ С 82.6—7 хвалмъ бꙑт ἐπαινέομαι Хваля се, гордея се ѣко хвалімъ естъ грѣшьно  похотехъ дшѩ своеѩ СП 9.24 М З А СК Е СП СЕ К С Гр αἰνέω ἐπαινέω ὑμνέω ἀνυμνέω εὐφημέω ἀνευφημέω δοξάζω εὐχαριστέω ἀναφωνέω ἐνασχολέομαι ὑμνολογέω хваліт Нвб хваля [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА