Исторически речник
флософꙗ [+]
Nfos | Nfgs | Nfds | Nfas | Nfis | Nfls |
флософꙗ, флософьꙗ | флософѩ, флософьѩ, флософѫ, флософе | флософ, флософь | флософѭ, флософьѭ, флософѫ, флософѧ, флософю, флософѹ | флософѥѭ, флософьѥѭ, флософеѫ, флософеѧ, флософею | флософ, флософь |
Nfvs | NfOp | Nfgp | Nfdp | Nfip | Nflp |
флософѥ | флософѩ, флософьѩ, флософе | флософ, флософь, флософе | флософꙗмъ, флософꙗмь, флософьꙗмъ, флософьꙗмь | флософꙗм, флософьꙗм | флософꙗхъ, флософꙗхь, флософьꙗхъ, флософьꙗхь |
NfOu | NfGu | NfDu | |||
флософ, флософь | флософю, флософью, флософѹ | флософꙗма, флософьꙗма |
флософꙗ
-ѩ
ж
1. Философия — наука за най–общите закони на развитието на природата, обществото и мисленето
то л сократъ арстдъ. анаѯархъ. про велаахѫ сꙙ. мже флософѭ правꙿдѫ. тръпѣн любьꙗхѫ
С
138.15
2. Мъдрост, умение
вьсеі флософі. вештъм. ꙇ гꙑ наѹ і. областъ дастъ емѹ надъ бѣсꙑ. ꙇ юдеса многа створіті
К
5b 3
3.
Стесн. Разбиране, схващане
да трѣбѣ естъ трѣꙁва дша. мьже мъноꙃ сѫтъ крадоводѧще флософеѭ тъщеѭ лестѭ
Х
IIВб 24—25
Изч
К
С
Х
От
гр
φιλοσοφία
флософіꙗ
Нвб
философия
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР