Исторически речник
ѹтврьждень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
ѹтврьжден, ѹтврьжденьѹтврьжденꙗ, ѹтврьждена, ѹтврьжденьꙗѹтврьжденю, ѹтврьжденѹ, ѹтврьжденьюѹтврьжденмь, ѹтврьжденьмь, ѹтврьжденмъ, ѹтврьжденьмъ, ѹтврьжденмь, ѹтврьжденмъѹтврьжден, ѹтврьждень, ѹтврьжденѹтврьжденꙗ, ѹтврьждена, ѹтврьжденьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
ѹтврьжден, ѹтврьждень, ѹтврьжденеѹтврьжденмъ, ѹтврьжденьмъ, ѹтврьжденмь, ѹтврьжденьмь, ѹтврьжденмъ, ѹтврьжденмь, ѹтврьжденомъ, ѹтврьжденамъѹтврьжден, ѹтврьждень, ѹтврьжден, ѹтврьжденмѹтврьжденхъ, ѹтврьжденьхъ, ѹтврьжденхь, ѹтврьжденьхь, ѹтврьжденхъ, ѹтврьжденхьѹтврьжден, ѹтврьжденьѹтврьжденю, ѹтврьжденѹ, ѹтврьжденью
NnDu
ѹтврьжденма, ѹтврьжденьма, ѹтврьжденма, ѹтврьжденма
ѹтврьждень -ꙗ ср 1. Твърдост, устойчивост, непоколебимост да раꙁѹмѣеш о нхъже наѹлъ сѧ ес словесехъ ѹтвръждене М Лк 1.4 З А ѣко нѣстъ въсклоненіѣ во съмрътіхъ. ї ѹтвръжденіѣ въ ранахъ іхъ СП 72.4 отъ н҄егоже ꙁа памꙙть ѹмол҄енъ бꙑвъ съ горꙑ къ намъ новꙑ с боговдъцъ. снескꙑѧ помлꙑсломъ [!] съшедъ. покаꙁа намъ  тъ. богомъ напсанꙑ го скржал. ꙁвънѫдѹ ѹбо дѣствънꙑ. ꙁвънѫтрь же вдьнꙑ. мѫштꙙ ѹтврьжден глагол҄ѫштꙙ сце. богѹ же нашемѹ слава С 278.5—6 Сила, здравина. къто насъ раꙁлѭітъ отъ любьве бжꙇ. ꙇ стѹмѹ ꙁаконѹ. н огнь ні желѣꙁо. ꙇно нкоеже. ꙇ сего раді ѹтвръжденье. рѣ (!). ꙇ непрѣстѫпное бжію ꙁаконѹ. ꙇ владꙑъствіе еже отъ него. ꙇꙁвѣстъно ꙇ сто творѧште К 3а 13 Обезпечение, сигурност. додошꙙ копаѭште до съсѫдъ крьажьнꙑхъ.  вдѣвъше ѧ съ многомъ ѹтврьжденїмъ сьвꙙꙁанꙑ пеат оловѣнъ мѫштꙙ. сломъ л҃ С 52.12—13 2. Защита, закрила, опора вьꙁлюблѫ тѩ крѣпостъ моѣ. гь ѹтвръжденье мое і прібѣжіще мое ꙁꙁбавітелъ моі СП 17.3 Срв. СП70.3 гь ѹтвръжденье людемъ своімъ.  ꙁаштітелъ (!) спньемь ха своего естъ СП 27.8 ꙇ повел емѹ простьрѣт рѫкѫ его. ꙇ ѹтвръд ѭ. тꙑ бо ес ѹтвръждене наше.  тебѣ славѫ въꙁдаетъ СЕ 40b 18 повнѹте сѧ гѹменомъ вашмъ. ꙇ покарѣте. кое ѹбо ѹтвръждене въꙁлагаетъ СЕ 82b 6 ст крьтⷭ҇е аполⷭ҇омь похвало.  ѹтврьжⷣене ст крьтⷭ҇е ТФ А 3 ꙁде на мльанъно мѣсто. въ рѫкѹ несꙑ ꙗко орѫж на ѹтврьжден себѣ гѹменꙙ молтвꙑ С 273.24—25  хоштетъ богъ да с въ пльт на ѹвѣтъ.  ѹтврьжден крѣпꙙштмъ сꙙ вѣрꙑ рад.  трѹждаѭштмъ С 295.24—25  ѧꙁꙑкъ стѣнѫ да матъ. да не варѣтъ ѹма. того бо дѣлꙿма  ꙁѫб  ѹстьнѣ на ѹтврьжденꙿ ѧꙁꙑка сътворенꙑ сѫтъ С 497.17—18 3. Утвърждаване, укрепване стъ ѹбо отъ многꙑхꙿ дрѹгꙑхъ. ѹꙁрѣт ꙁнамен. ѹꙙстьнѣ же  отъ хотꙙштааго. отъ насъ прѣдьложенааго бьіт сьповѣданьꙗ. на вьꙁграждень  ѹтврьждень агг҄ельскааго сего жтꙗ С 513.27  оставвъше ѭ ѹ н҄его въ домъ сво въꙁвратшꙙ сꙙ. лѣпо же бѣаше ꙗкоже  въ прообраꙁован рѣхомъ. на ѹтвръждень  въꙁграждень. анг҄ельско се жт жвѫштмъ С 520.18 онъ же то слꙑшавъ опеал сꙙ ꙁѣло.  молтъ го по вьрꙙжденю м. (!) съповѣдат прѣльсть вьсѫ сотоннѫ. дво себѣ пробрѣтаѧ стꙑ. прьво ѹбо сповѣдан҄ьмъ ѹпꙿваѧ првест го. кѹпно же  себѣ ѹтꙿврьжден. бѫдѫштїхъ по томъ хотꙙ пртворт С 525.10—11 4. Възстановяване, излекуване рее же їс болѣꙁнь с нѣстъ на сьмрьть. нъ на славѫ божѭ. да сꙙ въславтъ богъ ѭ. вьспꙙть прносꙙ глагол҄ѫ. с болѣꙁнь нѣстъ на съмрьть. нъ ꙁа славѫ божѭ. нѣстъ болѣꙁнь нъ ѹтврьжден С 313.7—8 нъ тѫжꙙ  вражьдѹѧ  раꙁмꙑшл҄ѣѧ. мꙿже  томѹ аб. съвръшенѣ цѣлѣт.  на цѣло ѹтвръждень. по подражаню же с н҄мъ дноѭ цѣл҄енꙑ палатнъ С 563.19 5. Плодородие, изобилие бѫдетъ ѹтвръжденіе на ꙁемлі навръхѹ гогоръ (!) прѣвьꙁнетъ сѩ (!) пае лвана плодъ его. ї процвьтетъ отъ града ѣко трѣва ꙁемьнаѣ СП 71.16 ѹтврьждень хлѣбьно στήριγμα ἄρτου Житен клас  пріꙁъва гладъ на ꙁлⷷѭⷨ. вьсе ѹтвръжденье хлѣбьное сътⷬь СП 104.16 Изч М З А СП СЕ ТФ К С Гр ἀσφάλεια ὀχυρώματα στερέωμα στήριγμα στηρίγματα στηριγμός κραταίωμα ѹтврьжден ѹтꙿврьжден ѹтврьжденꙿ ѹтврьждене ѹтвръждень ѹтвръжденье ѹтвръждене ѹтвръжденіе ѹтвръждені Нвб утвърждение ОА ВА ЕтМл БТР АР