Исторически речник
ѹсѣкнѫт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹсѣкнѫтѹсѣкнѫ, ѹсѣкнѹѹсѣкнешѹсѣкнетъ, ѹсѣкнетѹсѣкнемъ, ѹсѣкнемь, ѹсѣкнемѹсѣкнете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹсѣкнѫтъ, ѹсѣкнѹтъ, ѹсѣкнѫть, ѹсѣкнѹть, ѹсѣкнѫт, ѹсѣкнѹтѹсѣкневѣѹсѣкнетаѹсѣкнетеѹсѣкнѹсѣкн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹсѣкнѣмъ, ѹсѣкнѣмь, ѹсѣкнѣмѹсѣкнѣтеѹсѣкнѣвѣѹсѣкнѣтаѹсѣкнѫхъ, ѹсѣкнѹхъ, ѹсѣкнѫхь, ѹсѣкнѹхь, ѹсѣкнѫх, ѹсѣкнѹхѹсѣкнѫ, ѹсѣкнѹ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹсѣкнѫ, ѹсѣкнѹѹсѣкнѫхомъ, ѹсѣкнѹхомъ, ѹсѣкнѫхомь, ѹсѣкнѹхомь, ѹсѣкнѫхом, ѹсѣкнѹхом, ѹсѣкнѫхмꙑѹсѣкнѫсте, ѹсѣкнѹстеѹсѣкнѫшѧ, ѹсѣкнѹшѧ, ѹсѣкнѫшѫ, ѹсѣкнѫша, ѹсѣкнѹша, ѹсѣкнѫше, ѹсѣкнѹше, ѹсѣкнѫхѫѹсѣкнѫховѣ, ѹсѣкнѹховѣѹсѣкнѫста, ѹсѣкнѹста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹсѣкнѫсте, ѹсѣкнѹсте*ѹсѣкнѣахъ*ѹсѣкнѣаше*ѹсѣкнѣаше*ѹсѣкнѣахомъ*ѹсѣкнѣашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*ѹсѣкнѣахѫ*ѹсѣкнѣаховѣ*ѹсѣкнѣашета*ѹсѣкнѣашете
ѹсѣкнѫт -ѹсѣкнѫ -ѹсѣкнеш св Обезглавя, посека  посълавъ ѹсѣкнѫ оана вь темьнц М Мт 14.10 З слꙑшавъ же родъ рее. ѣко егоже аꙁъ ѹсѣкнѫхъ оана сь естъ. тъ въста отъ мрътвꙑхъ М Мк 6.16 З А онъ же шедъ ѹсѣкнѫ  вь(вь) тем(ь)нц. ꙇ прнесе главѫ его на мсѣ  дастъ ѭ дѣвц. ꙇ дѣвца дастъ ѭ матер свое М Мк 6.27 З А ꙇ рее родъ ꙇоана аꙁъ ѹсѣкнѫхъ. кто же естъ съ о немъже аꙁъ слꙑшѫ таковаа. ꙇ скааше вдѣт  М Лк 9.9 З стꙑ паулъ ѹмол сѣьцѫ ꙗко да ӱлꙗнѭ прѣжде го ѹсѣкꙿнѫтъ. стаа же ѹлꙗн прѣкръствъш лце сво. съ радостѭ протꙙже вꙑѭ своѭ С 14.14—15 раꙁгꙿнѣвавъ же сꙙ вовода повелѣ го ѹсѣкꙿнѫт. ведошꙙ же  ꙁ града  ѹсѣкꙿнѫшꙙ . на мѣстѣ нарцамѣ доскоръ С 23.15, 16 амемѹрꙿмн повелѣ го ѹсѣкнѫт С 66.11  ѹсѣкнѫвъше  въвръгошꙙ  вь рѣкѫ С 254.20 меемь ѹсѣкнѫт ξίφει ἀναλίσκω Посека с меч, обезглавя хрстосовꙑ рад любъве раꙁгнѣвавъ же сꙙ кънꙙꙁъ. о дръꙁост стаго мѫенка рнеа. повелѣ меемъ ѹсѣкнѫт  С 254.7—8 Изч М З А С Гр ἀποκεφαλίζω ἀποκεφαλιόω ἀποτέμνω κρούω πλήσσω ѹсѣкꙿнѫт Нвб Срв усека, усеквам диал осека ОА ЕтМл АР