Исторически речник
ѹстрьмт сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹстрьмт сѧѹстрьмлѭ, ѹстрьмлѧ, ѹстрьмѧ, ѹстрьмьѭ, ѹстрьмлюѹстрьмшѹстрьмтъ, ѹстрьмть, ѹстрьмтѹстрьммъ, ѹстрьммь, ѹстрьмм, ѹстрьммоѹстрьмте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹстрьмѧтъ, ѹстрьмѧть, ѹстрьмѧтѹстрьмвѣѹстрьмтаѹстрьмтеѹстрьмѹстрьм
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹстрьммъ, ѹстрьммь, ѹстрьммѹстрьмтеѹстрьмвѣѹстрьмтаѹстрьмхъ, ѹстрьмхь, ѹстрьмхѹстрьм
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹстрьмѹстрьмхомъ, ѹстрьмхомь, ѹстрьмхом, ѹстрьмхмꙑѹстрьмстеѹстрьмшѧ, ѹстрьмшѫ, ѹстрьмша, ѹстрьмше, ѹстрьмхѫѹстрьмховѣѹстрьмста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹстрьмстеѹстрьмлꙗахъ, ѹстрьмьꙗахъ, ѹстрьмлꙗахь, ѹстрьмьꙗахь, ѹстрьмлꙗах, ѹстрьмьꙗахѹстрьмлꙗаше, ѹстрьмьꙗашеѹстрьмлꙗаше, ѹстрьмьꙗашеѹстрьмлꙗахомъ, ѹстрьмьꙗахомъ, ѹстрьмлꙗахомь, ѹстрьмьꙗахомь, ѹстрьмлꙗахом, ѹстрьмьꙗахомѹстрьмлꙗашете, ѹстрьмьꙗашете, ѹстрьмлꙗасте, ѹстрьмьꙗасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹстрьмлꙗахѫ, ѹстрьмьꙗахѫ, ѹстрьмлꙗахѹ, ѹстрьмьꙗахѹѹстрьмлꙗаховѣ, ѹстрьмьꙗаховѣѹстрьмлꙗашета, ѹстрьмьꙗашета, ѹстрьмлꙗаста, ѹстрьмьꙗастаѹстрьмлꙗашете, ѹстрьмьꙗашете, ѹстрьмлꙗасте, ѹстрьмьꙗасте
ѹстрьмт сѧ -ѹстрьмлѭ сѧ -ѹстрьмш сѧ св 1. Устремя се, отправя се, насоча се ꙇ рее мъ дѣте. он же шедъше дѫ въ свнѩ. ꙇ абье ѹстръм сѧ стадо вьсе по брѣгѹ въ море. ꙇ ѹтопѫ въ водахъ М Мт 8.32 З, А. Срв.Мк 5.13 М З ꙇшедъше же бѣс отъ лвка. вьндѫ въ свнѩ. ꙇ ѹстръм сѧ стадо по брѣгѹ въ еꙁоⷬ  стопе М Лк 8.33 З А СК свомъ мъ ѧꙁꙑкомъ въскра глаголꙙ. мѫж потрьпте. да васъ въпрошѫ. рее же мъ. на ꙿто обраꙁъ сьвьпльеню ѹстръмл сꙙ сте. да каꙗ рать васъ нѹждьна ꙁоветъ С 27.2  се ѹвѣдѣвъ повелѣвъ ѹстрьм сꙙ на мѣсто.  дошедъ ѹсоровꙑ вьс.  аб тѹ ѧ стааго нсꙗ С 46.9 да ако въпса тако  посъла къ стѹѹмѹ савнѹ. аб ѹтш сꙙ.  корабь ѹстрьм сꙙ на онѫ странѫ С 152.18 бꙑвꙑ вовода трокондъ. въ ѹмрьштвен въпадъ. ѹстрьм сꙙ отъ антохскааго велкааго града. вь велкѫѭ тѫ пѹстꙑн҄ѫ прт.  цѣл҄ень прѧт отъ ка божꙗ С 561.1 Образно. то наꙙло ꙁьло ловѣьскъ родъ. отъ отьаньꙗ юдна обрѣтъ. да въставъ отъ ꙁемьѧ ѹстрьм сꙙ въ мръ. сълѹ же сꙙ по вол҄ лколюбвааго ба. дѫштѹ мѹ манастра дот С 523.19—20  побѣждень  похѹл҄ень. ꙗкоже се себѣ въ правьдѫ нанесохъ. ꙗкоже не прѣжде самъ ѹстръмь сꙙ на то. донелже отъ тебе наꙙтъкъ прѧхъ С 544.14 2. Втурна се, връхлетя, налетя, нахвърля се [върху някого, нещо] ꙇюдѣі же ѹбо інꙑ внꙑ оставльше. на кръстъ сѧ ѹстръмішѧ. страшънꙑ  ѹкоріꙁнꙑ. прімꙑшлъше съсѫдъ К 11а 8—9 мꙙтежѹ же бꙑвъшѹ вь н҄хъ. ов ѹстрьмшꙙ сꙙ ѹбт ї. ов же ставьꙗхѫ ѧ въꙁбран҄ꙗѭште мъ С 30.3 да овꙑ пешт сѫште въ манастꙑр въжегъше. дрѹꙁ же на раꙁбонкꙑ ѹстръмвъшꙙ сꙙ ѹстрашшꙙ С 39.2—3 аб же акꙑ льв кръвоꙗдв. ѹстръмшꙙ сꙙ на н҄ь скръжьштѫште ꙁѫбꙑ С 216.23 М З А К С Гр ὁρμάω τὴν ὁρμὴν ἐπειγομένως ἔχω συνδρομὴν ὁρμάω κατάγομαι ѹстръмт сѧ ѹстръміт сѧ Нвб устремя се ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР