Исторически речник
ѹставъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
ѹставъ, ѹставьѹставаѹставѹ, ѹставовѹставъ, ѹставьѹставаѹставомь, ѹставомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
ѹставѣѹставеѹстав, ѹставовеѹставъ, ѹставь, ѹставовъ, ѹставовьѹставомъ, ѹставомь, ѹставовомъ, ѹставовомьѹставꙑ, ѹставовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
ѹставꙑ, ѹставовꙑ, ѹставъмѹставѣхъ, ѹставѣхь, ѹставохъ, ѹставохь, ѹставовохъ, ѹставовохьѹставаѹставѹѹставома
ѹставъ -а м 1. Устав, сбор от правила; правилник строѧштмъ обо ѭ не дадꙑ лѣпааго творт промꙑшлꙗꙗ.  строꙗ цръкъвънꙑхъ потрѣбъ. прбѣгаѭштꙙѧ же къ ѹставомъ. тоѧ съ нѹждеѭ отътръꙁаѧ.  ѹставомъ ѹтврьждено раꙁараѧ.  многашт молмъ.  словесꙑ бож тѣшмъ С 281.27—28, 29  поштен наше  ѹдрьжань дѹховьно бѫд. ꙁан҄еже  орѫжь наше вь н҄еже нꙑ обльклъ владꙑка. дѹховьно стъ. да матъ ѹбо  око ѹставъ  мѣрѫ. да не беꙁ ѹма наскаетъ на вьсе же вдтъ С 497.14 Установен ред, правило; закон. аще которааго цркꙑ отълѫаетъ въ мало врѣмѧ. вьнѣ стоѣт. такъ бо ѹставъ естъ. отъ ба прѣданъ е. ꙇ отъ стꙑхъ аплъ.  отъ прⷣ҇ѣбнꙑхъ оць СЕ 69а 8 пршедъшемъ же мъ на мѣсто. глагола мъ стꙑ. покорсте л сꙙ ѹбо по ѹставѹ вашемѹ. сътворте обѣтъ вашъ С 32.22—23 Принцип. нъ обае ꙁълъ любопьрва бꙑватъ  бе стѹда.  бесловънꙑм нанатъ.  до третꙗго дьне повелѣшꙙ ѹтврьдт. акꙑ о ѹставѣхъ борѫште сꙙ.  хотꙙште покаꙁат.  прѣдъ смъ льстьца сѫшта.  до гроба ꙁъль продлъжаѭтъ С 443.18 2. Нареждане, разпореждане, заповед стꙑ же бж кононъ. раꙁѹмѣвъ ꙗко отъаашꙙ го. ꙗко не могѫштѹ мѹ сего ѹстава съконьат. подвже сꙙ пае.  днъ молтвѫ творꙙ глаголааше С 31.13 нъ ѹѫ лхо мѣрꙑ не бꙑт.  многѫѭ пштѫ отъврѣшт. да не мѣрѫ прѣмнѹѭште. погѹбмъ дѹшевьнаго съдравꙗ. не вь сласть бо ѹже тъ прметъ. прѣмнѫвъ потрѣбьнꙑѧ ѹставꙑ.  се пае въ стнѫ сьвѣдꙙтъ С 494.30 тѣмже  паулъ тъ полагаѧ ѹставъ вешт. непосагъшꙗ бо пеетъ сꙙ о г С 375.26 3. Учение, възгледи; основни положения  же о вѣрѣ го трѹдꙑ. ѧже покаꙁа на орг҄ена.  на ѳеодѡра момсѹстїскааго. ѹставꙑ же  ꙁастѫпьнкꙑ.  гон҄енꙗ ꙗже прѧ. по благовѣштеню ꙁа апостольскꙑѧ ѹставꙑ. нъ сего нѣмь съпсаѭштмъ. оставьѭ съповѣдат добрѣ бо вдѣ С 301.29, 302.1 беꙁ ѹстава ἀόριστος Необоснован, неоснователен ашт сь не бꙑлъ ꙁълодѣ. то не бꙑхомꙑ т го прѣдал. велкъ дѣлъ ѹкаꙁъ. беꙁъ ѹстава отьвѣтъ. повѣждъ ꙁьль.  не твор лѫкъ послѹшнкомъ С 433.3 [покорт сѧ] ѹставомъ στοιχέω [τινί] Подчиня се на закона [канона]  рее мъ. же ѹбо реетъ лъжеменънъ богъ покорте л сꙙ мѹ.  вьс ѹставомъ вьꙁьпшꙙ. ѹвѣршꙙ же го о семь С 33.8 по ѹставѹ συνήϑως Както се полага, според установения ред памꙙть го по вьса лѣта творꙙште. праꙁдьнкъ велкъ мѫтъ. въ славѫ поьтъшааго  колюбвааго ба. гоже  мꙑ по ѹставѹ славмъ. благословествꙙште оца  сна  стааго дха С 532.16—17  болꙙштꙙ  ѹдрѫенꙑ отъ длъгааго врѣмене страстьнааго. падаахѫ прѣдъ ногама стааго. съподобьнꙑ бꙑт по ѹставѹ  попранꙑ С 557.5 ѹставт ѹставъ вѣрꙑ ὁρίζω περὶ τῆς πίστεως За християнската вяра — установя правилата ѝ, определя устава ѝ отъвръгъшемъ сꙙ правꙑѧ вѣрꙑ. ѹтврьдвъше же нк҄ескѫѭ стѫѭ правѫѭ вѣрѫ кѹпꙿно.  т ѹставшꙙ ѹставꙿ вѣрꙑ С 202.8 ѹставъ ѹставт ὅρον ἐκφέρω Издам нареждане, разпоредя тъгда ѹбо ѹставъ ѹставшꙙ да  къснꙙтн҄ѣ града епскѹпъ. то жде старѣшнъство да матъ  тѫ жде ьсть С 202.22—23 Изч СЕ С Гр ὅρος ὅροι πρότασις δόγματα Нвб устав ОА ВА ЕтМл БТР АР ЕА