Исторически речник
ѹпъват  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹпъватѹпъваѭ, ѹпъваѫ, ѹпъваѧ, ѹпъваюѹпъваш, ѹпъваеш, ѹпъваашѹпъватъ, ѹпъваетъ, ѹпъваатъ, ѹпъвать, ѹпъваеть, ѹпъваать, ѹпъват, ѹпъвает, ѹпъваатѹпъвамъ, ѹпъваемъ, ѹпъваамъ, ѹпъвамь, ѹпъваемь, ѹпъваамь, ѹпъвам, ѹпъваем, ѹпъваам, ѹпъвамо, ѹпъваемо, ѹпъваамоѹпъвате, ѹпъваете, ѹпъваате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹпъваѭтъ, ѹпъваѫтъ, ѹпъваѧтъ, ѹпъваютъ, ѹпъваѭть, ѹпъваѫть, ѹпъваѧть, ѹпъвають, ѹпъваѭт, ѹпъваѫт, ѹпъваѧт, ѹпъваютѹпъвавѣ, ѹпъваевѣ, ѹпъваавѣѹпъвата, ѹпъваета, ѹпъваатаѹпъвате, ѹпъваете, ѹпъваатеѹпъваѹпъва
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹпъвамъ, ѹпъвамь, ѹпъвамѹпъватеѹпъвавѣѹпъватаѹпъвахъ, ѹпъвахь, ѹпъвахѹпъва
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹпъваѹпъвахомъ, ѹпъвахомь, ѹпъвахом, ѹпъвахмꙑѹпъвастеѹпъвашѧ, ѹпъвашѫ, ѹпъваша, ѹпъваше, ѹпъвахѫѹпъваховѣѹпъваста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹпъвастеѹпъваахъ, ѹпъвахъ, ѹпъваахь, ѹпъвахь, ѹпъваах, ѹпъвахѹпъвааше, ѹпъвашеѹпъвааше, ѹпъвашеѹпъваахомъ, ѹпъвахомъ, ѹпъваахомь, ѹпъвахомь, ѹпъваахом, ѹпъвахомѹпъваашете, ѹпъвашете, ѹпъваасте, ѹпъвасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹпъваахѫ, ѹпъвахѫ, ѹпъваахѹ, ѹпъвахѹѹпъвааховѣ, ѹпъваховѣѹпъваашета, ѹпъвашета, ѹпъвааста, ѹпъвастаѹпъваашете, ѹпъвашете, ѹпъваасте, ѹпъвасте
ѹпъват -ѹпъваѭ -ѹпъваш несв 1. Уповавам се, надявам се на някого [нещо]; вярвам ꙇ на мѧ его ѩꙁц ѹпъваѭтъ М Мт 12.21 З А СК ѹпъва на ба ꙁбавтꙑ нꙑнѣ. аште хоштетъ емѹ. рее бо ѣко бж снъ есмъ М Мт 27.43 З А СК а понеже крѣпле его нашедъ побѣдтъ і  вьсѣ орѫжѣ его отьметъ на нѣже ѹпъвааше  корсть его раꙁдаатъ М Лк 11.22 З пожьрѣте жрътвѫ правьдѫ.  ѹпьваіте на гѣ СП 4.6 съхрані дшѫ моѭ ꙁбаві мѩ да не постꙑждѫ сѩ ѣко ѹпъвахъ на тѩ СП 24.20 Срв. СП30.2 СЕ74b 8 СЕ75b 3 їꙁбавтъ гь дшѩ рабъ своіхъ. ї не прѣгрѣшѩтъ вьс ѹпъваѭще на нь СП 33.23 се вкъ іже не положі ба помощъніка себѣ. нъ ѹпъва на множьство богатъства своего.  вьꙁможе сѹетоѭ своеѭ СП 51.9 н сѫщ въ адѣ ѹпъваѭтъ на мⷧ҇сть твоѭ СЕ 64b 24  бꙑхъ ѣко къ не слꙑшѧ. ꙇ не мꙑ въ ѹстѣхъ свохъ обленѣ. ѣко на тѧ гі ѹпъвахъ. ꙇ тꙑ ѹслꙑш мѧ гі бже мо СЕ 76b 14 Срв. СП37.16 їӱлꙗн рее. моꙗ доброта  ѹкрашен  лѣпота хс стъ. же посъла агꙿг҄ела свого  покрꙑ мꙙ ѹбогѫѭ ꙗко ѹпꙿвахъ на н҄ь С 5.5 то сꙙ надѣш. л на кого ѹпꙿваш глагол҄ м С 153.10 Разчитам, осланям се. он же вдѣвъше старость мѹ порѫгашꙙ сꙙ  обѣшташꙙ сꙙ. ѹпꙿваѭште кон҄ьскꙑмъ ходомъ.  голѣньм свом С 31.5—6 антоннъ рее. рѣхъ т алеѯандре ꙗко бѣсъ маш.  тѣмъ ѹпꙿваѧ не стꙑдш сꙙ С 158.19 тъгда же поклон҄ѫ сꙙ отъ съмрът къ намъ обратвъша сꙙ. сладость бо мамъ къ вештьствѹ. не бо м стъ ѹпват днѣмъ рѣемъ С 501.4 2. Прич. сег. деят. като същ. ѹпъваѩ м ед ѹпъваѭще м мн ὁ ἐλπίζων, οἱ ἐλπίζοντες, οἱ πεποιϑότες Този, който се уповава; надяващият се; тези, които се уповават; надяващите се многꙑ ранꙑ грѣшънѹмѹ ѹпъваѭштаго же на гѣ мілость обідетъ СП 31.10 се оі гні на боѩщіхъ сѩ его.  на ѹпъваѭщѩѩ на млость его СП 32.18 колъ мъного множьство благості твоеѩ гі. ѭже съкꙑ (!) боѩштмъ сѩ тебе. съвръшілъ есі ѹпъваѭштѩѩ на тѩ. прѣдъ снꙑ лвскꙑ СП 30.20 М З А СК СП СЕ К С Гр ἐλπίζω ἐπελπίζω πείϑομαι πέποιϑα ϑαρρέω πιστεύω παρρησιάζομαι πεπαρασιασμένως ѹпват ѹпꙿват ѹпьват Нвб уповавам [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР