Исторически речник
ѹпраꙁнт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹпраꙁнтѹпражнѭ, ѹпраꙁнѭ, ѹпраꙁнѧ, ѹпраꙁнюѹпраꙁншѹпраꙁнтъ, ѹпраꙁнть, ѹпраꙁнтѹпраꙁнмъ, ѹпраꙁнмь, ѹпраꙁнм, ѹпраꙁнмоѹпраꙁнте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹпраꙁнѧтъ, ѹпраꙁнѧть, ѹпраꙁнѧтѹпраꙁнвѣѹпраꙁнтаѹпраꙁнтеѹпраꙁнѹпраꙁн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹпраꙁнмъ, ѹпраꙁнмь, ѹпраꙁнмѹпраꙁнтеѹпраꙁнвѣѹпраꙁнтаѹпраꙁнхъ, ѹпраꙁнхь, ѹпраꙁнхѹпраꙁн
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹпраꙁнѹпраꙁнхомъ, ѹпраꙁнхомь, ѹпраꙁнхом, ѹпраꙁнхмꙑѹпраꙁнстеѹпраꙁншѧ, ѹпраꙁншѫ, ѹпраꙁнша, ѹпраꙁнше, ѹпраꙁнхѫѹпраꙁнховѣѹпраꙁнста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹпраꙁнсте*ѹпраꙗахъ*ѹпраꙗаше*ѹпраꙗаше*ѹпраꙗахомъ*ѹпраꙗашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*ѹпраꙗахѫ*ѹпраꙗаховѣ*ѹпраꙗашета*ѹпраꙗашете
ѹпраꙁнт -ѹпражнѭ -ѹпраꙁнш св 1. Унищожа, премахна, отстраня благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьне. съпасъ прѣльштенааго ловѣка. рѹштъ прѣльсть. освѣттъ тъмьнꙑѧ. ѹпраꙁнтъ капштемъ прѣльштен С 329.17 богъ бо свого с сꙑна пѹст. рождъшааго сꙙ отъ женꙑ. бꙑвъша подъ ꙁакономъ. да подъꙁаконънꙑѧ скѹптъ.  самого покотъ ꙁакона. нъ да нктоже не глагол҄етъ ꙗко сего дѣлма ꙁаконъ ѹпраꙁн. сего дѣлма  ѹстав С 416.26 Погубя. въсе м лѣтъ естъ. нѫ не аꙁъ обладанъ бѫдѫ. отъ кого брашна рѣ[...] ()рѣво брашномъ. а бъ  се  сї да (о)упраꙁнтъ. тѣло же не любодѣꙗне Е 2б 2 Срв. Е17а 17 2. Прекратя, прекъсна водонось же на рамѹ носꙙ. н о дховьнѣ слѹжьбѣ лѣн҄ѣаше сꙙ. ѧꙁꙑкомъ бо ѭ съвръшааше. да н тѣлесънꙑѧ слѹжꙿбꙑ оскѫдтъ страньнꙑмъ. н дховнааго дѣла ѹпраꙁнтъ. о обомъ бо творааше попеень С 550.16—17 3. Пречистя, освободя мꙑ о схъ бѣхомꙿ  о схъ радѹмъ сꙙ. же на ловѣкъ бꙑт спрьва. ного бо несоже творт не мамъ. да аште ѹбо хоштеш насъ отъ схъ ѹпраꙁнт. аште л хоштеш но повел намъ С 37.18 Изч Е СП С Гр καταργέω ἀναπαύω σχολάζω ѹпраꙁніті Нвб упразня ’унищожа’ диал ДА Срв опразня ОА ВА ЕтМл БТР РБЕ