Исторически речник
ѹптѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹптѣтѹптѣѭ, ѹптѣѫ, ѹптѣѧ, ѹптѣюѹптѣш, ѹптѣеш, ѹптѣашѹптѣтъ, ѹптѣетъ, ѹптѣатъ, ѹптѣть, ѹптѣеть, ѹптѣать, ѹптѣт, ѹптѣет, ѹптѣатѹптѣмъ, ѹптѣемъ, ѹптѣамъ, ѹптѣмь, ѹптѣемь, ѹптѣамь, ѹптѣм, ѹптѣем, ѹптѣам, ѹптѣмо, ѹптѣемо, ѹптѣамоѹптѣте, ѹптѣете, ѹптѣате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹптѣѭтъ, ѹптѣѫтъ, ѹптѣѧтъ, ѹптѣютъ, ѹптѣѭть, ѹптѣѫть, ѹптѣѧть, ѹптѣють, ѹптѣѭт, ѹптѣѫт, ѹптѣѧт, ѹптѣютѹптѣвѣ, ѹптѣевѣ, ѹптѣавѣѹптѣта, ѹптѣета, ѹптѣатаѹптѣте, ѹптѣете, ѹптѣатеѹптѣѹптѣ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹптѣмъ, ѹптѣмь, ѹптѣмѹптѣтеѹптѣвѣѹпттѣтаѹптѣхъ, ѹптѣхь, ѹптѣхѹптѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹптѣѹптѣхомъ, ѹптѣхомь, ѹптѣхом, ѹптѣхмꙑѹптѣстеѹптѣшѧ, ѹптѣшѫ, ѹптѣша, ѹптѣше, ѹптѣхѫѹптѣховѣѹптѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹптѣстеѹптѣахъ, ѹптѣхъ, ѹптѣахь, ѹптѣхь, ѹптѣах, ѹптѣхѹптѣаше, ѹптѣшеѹптѣаше, ѹптѣшеѹптѣахомъ, ѹптѣхомъ, ѹптѣахомь, ѹптѣхомь, ѹптѣахом, ѹптѣхомѹптѣашете, ѹптѣшете, ѹптѣасте, ѹптѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹптѣахѫ, ѹптѣхѫ, ѹптѣахѹ, ѹптѣхѹѹптѣаховѣ, ѹптѣховѣѹптѣашета, ѹптѣшета, ѹптѣаста, ѹптѣстаѹптѣашете, ѹптѣшете, ѹптѣасте, ѹптѣсте
ѹптѣт -ѹптѣѭ -ѹптѣѥш св ѹптѣнъ 1. Охранен, угоен  прведъше телецъ ѹптѣнꙑ ꙁаколте. і ѣдъше да веселмъ сѧ М Лк 15.23 З А СК онъ же рее емѹ ѣко братръ тво прде. ꙇ ꙁакла отцъ телецъ ѹптѣнꙑ ѣко съдрава  прѩтъ М Лк 15.27 З А СК егда же снъ сь. ꙁѣдꙑ твое мѣне съ любодѣіцам прде. ꙁакла емѹ тельць ѹбптѣнꙑ [!] СК Лк 15.30 ꙇ самъ хъ бъ нашъ. радѹетъ сѧ съ стꙑм аћлꙑ его. ꙁакалаѩ тебѣ телець ѹптѣнꙑ СЕ 90b 21 2. Като същ. ѹптѣнаꙗ ср мн τὰ σιτιστά Угоен добитък [за клане] пакꙑ посъла нꙑ рабꙑ. глѧ рьцѣте ꙁъванꙑмъ се обѣдъ мо ѹготовахъ. юньц мо  ѹптѣнаа сколена  вьсѣ готова. прдѣте на бракъ М Мт 22.4 ЗI, А. Срв. СЕ 106а 18—19 Изч М З А СК СЕ Гр σιτευτός Нвб Срв питая несв питание ср питаем прич прил