Исторически речник
ѹньжень [+]
NnOs | Nngs | Nnds | Nnis | Nnls | NnOp |
ѹньжен, ѹньжень | ѹньженꙗ, ѹньжена, ѹньженьꙗ | ѹньженю, ѹньженѹ, ѹньженью | ѹньженмь, ѹньженьмь, ѹньженмъ, ѹньженьмъ, ѹньженмь, ѹньженмъ | ѹньжен, ѹньжень, ѹньжен | ѹньженꙗ, ѹньжена, ѹньженьꙗ |
Nngp | Nndp | Nnip | Nnlp | NnOu | NnGu |
ѹньжен, ѹньжень, ѹньжене | ѹньженмъ, ѹньженьмъ, ѹньженмь, ѹньженьмь, ѹньженмъ, ѹньженмь, ѹньженомъ, ѹньженамъ | ѹньжен, ѹньжень, ѹньжен, ѹньженм | ѹньженхъ, ѹньженьхъ, ѹньженхь, ѹньженьхь, ѹньженхъ, ѹньженхь | ѹньжен, ѹньжень | ѹньженю, ѹньженѹ, ѹньженью |
NnDu | |||||
ѹньженма, ѹньженьма, ѹньженма, ѹньженма |
ѹньжень
-ꙗ
ср
1. Унижение, оскърбление, обида
о ѹньжен родовѣ
М
77а 28
наїпае наплън сѩ дша наша. поношене гобъѕюѭщїмъ. і ѹньжене гръдъїмъ
СП
122.4
Безчестие, позор.
ѹмалішѩ сѩ ї оꙁълобішѩ сѩ. ѡтъ пеалі ꙁълъ і болѣꙁн. ꙁлъѣ сѩ ѹнььженье на кънѩѕѩ іхъ. соблаꙁні ѩ по непрѣходьнѣ а не по пѫті
СП
106.40
Образно.
ѹніьженіѣ бѫдѫтъ лѣта іхъ. ютро ѣко трѣва мімоідѫтъ
СП
89.5
2. Презрение
аꙁъ жесмъ ръвъ і не лкъ. поношенье лкомъ. і ѹніъженъе людемъ
СП
21.7
нѣмꙑ да бѫдѫтъ ѹстънъ лъстівꙑѩ. глѭштѩ на праведънаго беꙁаконенъе. гръдꙑнеѭ і ѹніъженьемъ
СП
30.19
ѡтъїм от мене поносъ і ѹньжене. ѣко съвѣдѣнеі твоїхъ вьꙁскахъ
СП
118.22
помлѹї нꙑ. ѣко по мъногѹ їсплънхомъ сѩ ѹньженіѣ
СП
122.3
Изч
М
СП
Гр
ἐξουϑένησις
ἐξουδένωσις
ἐξουδένημα
ἐξουδένωμα
ѹньжене
ѹніъженъе
ѹніъженье
ѹньжені
ѹніьженье
ѹніьжені
Нвб
уничижение
остар
ВА
Срв
унижение
ОА
БТР
АР