Исторически речник
ѹн҄е  
ѹн҄е нареч срав пае ѹн҄е стъ βέλτιον Най–добре е аште л с  събѫде когда до двою л тр тацѣхъ полѹт. еже не ѹдобь естъ н раꙁѹмѣхомъ нколже. мноꙁѣмъ пае ѹне естъ обьштеват самѣмъ съ собоѭ ЗЛ IIа 2 ѹн҄е [стъ], ѹнѣ [стъ] συμφέρει, λυσιτελεῖ, διαφέρει, ὤφειλον По–добре [е], по–полезно [е] аще же око тво десное съблажнаатъ тѧ ꙇꙁьм е  връꙁ отъ тебе. ѹнѣе бо т естъ да погꙑблетъ еднъ ѹдъ твохъ. а не вьсе тѣло твое въвръжено бѫдетъ въ ћеонѫ М Мт 5.29 Срв.Мт 5.30 М ꙇ же аще скандалсаетъ едного отъ малꙑхъ схъ вѣрѹѭщхъ въ мѧ. ѹнѣе емѹ естъ да обѣсѧтъ жръновъ на вꙑ его осьльскꙑ. ꙇ потопѧтъ і въ пѫнѣ морьстѣ М Мт 18.6 ЗI ЗП  глшѧ емѹ ѹенц его. аште тако естъ вна лкѹ съ женоѭ. ѹнѣе естъ не жент сѧ М Мт 19.10 З А СК горе же томѹ мьже прдѫтъ. ѹнѣе емѹ б бꙑло. аште б камень жръновънꙑ въꙁложенъ на вꙑѭ его. ꙇ въвръженъ въ море. неже да сканъдалсаатъ малꙑхъ (схъ) едного М Лк 17.2 л мнꙙтъ тъно стъ своѧ грѣхꙑ же нꙑн҄ѣ страха рад ловѣьска творꙙштмъ. нъ толко ѹн҄е лко вол҄ьн грѣс неповол҄ьнꙑмъ С 127.3 глаголашꙙ мѹ вльсв. не погѹб ꙁьлѣ дѹшꙙ своѧ. ѹн҄е бо т стъ отъврѣшт сꙙ бога свого С 265.26 с рѣъ не каж стнꙑ. н дръꙁновенꙗ нашего богъ обл. ѹне бꙑ сце гнѣват сꙙ на тѣхъ. же плꙙсцемъ събран пшѫтъ С 403.17 М З А СК ЗП К С ЗЛ ѹне ѹнѣе Нвб Ø