Исторически речник
ѹмѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹмѣтѹмѣѭ, ѹмѣѫ, ѹмѣѧ, ѹмѣюѹмѣш, ѹмѣеш, ѹмѣашѹмѣтъ, ѹмѣетъ, ѹмѣатъ, ѹмѣть, ѹмѣеть, ѹмѣать, ѹмѣт, ѹмѣет, ѹмѣатѹмѣмъ, ѹмѣмъ, ѹмѣамъ, ѹмѣмь, ѹмѣемь, ѹмѣамь, ѹмѣм, ѹмѣем, ѹмѣам, ѹмѣмо, ѹмѣемо, ѹмѣамоѹмѣте, ѹмѣете, ѹмѣате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹмѣѭтъ, ѹмѣѫтъ, ѹмѣѧтъ, ѹмѣютъ, ѹмѣѭть, ѹмѣѫть, ѹмѣѧть, ѹмѣють, ѹмѣѭт, ѹмѣѫт, ѹмѣѧт, ѹмѣютѹмѣвѣ, ѹмѣевѣ, ѹмѣавѣѹмѣта, ѹмѣета, ѹмѣатаѹмѣте, ѹмѣете, ѹмѣатеѹмѣѹмѣ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹмѣмъ, ѹмѣмь, ѹмѣмѹмѣтеѹмѣвѣѹмѣтаѹмѣхъ, ѹмѣхь, ѹмѣхѹмѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹмѣѹмѣхомъ, ѹмѣхомь, ѹмѣхом, ѹмѣхмꙑѹмѣстеѹмѣшѧ, ѹмѣшѫ, ѹмѣша, ѹмѣше, ѹмѣхѫѹмѣховѣѹмѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹмѣстеѹмѣахъ, ѹмѣхъ, ѹмѣахь, ѹмѣхь, ѹмѣах, ѹмѣхѹмѣаше, ѹмѣшеѹмѣаше, ѹмѣшеѹмѣахомъ, ѹмѣхомъ, ѹмѣахомь, ѹмѣхомь, ѹмѣахом, ѹмѣхомѹмѣашете, ѹмѣшете, ѹмѣасте, ѹмѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹмѣахѫ, ѹмѣхѫ, ѹмѣахѹ, ѹмѣхѹѹмѣаховѣ, ѹмѣховѣѹмѣашета, ѹмѣшета, ѹмѣаста, ѹмѣстаѹмѣашете, ѹмѣшете, ѹмѣасте, ѹмѣсте
ѹмѣт -ѹмѣѭ -ѹмѣш несв 1. Умея, мога аще ѹбо вꙑ лѫкавьн сѫште. ѹмѣете даанѣ блага даѣт ѧдомъ вашмъ. кольм пае отцъ вашъ же естъ ннбсехъ. дастъ благаа просѧщмъ его М Мт 7.11 З. Срв.Лк 11.13 М З А СК ꙇ ютро дьнесь ꙁменъ. ръмънѹетъ бо сѧ дрѧселѹѩ нбо. лце ѹбо нбс ѹмѣете расѫждат. а ꙁнаменѣ врѣменемь не можете М Мт 16.3 З ѵпокрт лце небѹ  ꙁем ѹмѣате скѹшат. а врѣмене сего не скѹшаате М Лк 12.56 З аще кꙿто алъкат не можетъ. да споетъ к҃ псⷧ҇амъ.  ѕ҃. аще л не ѹмѣетъ. да дастъ цѧтѫ СЕ 103b 23—24 ѹстрашаѭ сꙙ оного огн҄ѣ. а прѣтмааго вам не боѭ сꙙ. ꙗко клеврѣтъ м стъ ѹмѣтъ говѣт. небрѣгѫштїхъ о кѹмрѣхъ С 88.8 то  сѫд го не послѹшатꙿ. ꙗкоже бо гда рѹмнъ сꙑ лѹтъ сꙙ сѫд. не послѹшатъ отъвѣштаваѭштаꙿго же не ѹмѣтъ тако бесѣдоват С 382.21 2. Зная, разбирам  въꙁврашть сѧ обрѣте ѩ пакꙑ съпѧштѧ. бѣашете бо мъ о тѧготьнѣ. ꙇ не ѹмѣхѫ ъто бѫ отъвѣштал емѹ М Мк 14.40 З онъ же отъвръже сѧ глѧ. не ѹмѣѭ н съвѣмь то тꙑ глш. ꙇ ꙁде вонъ на прѣдъдворе. ꙇ кокотъ вьспѣтъ М Мк 14.68 З  двлѣахѫ сѧ юде глаголѭште. како сь кънгꙑ ѹмѣатъ. не ѹь сѧ М Йо 7.15 З А не ѹмѣт σκέπτομαι Не зная [какво да правя]; недоумявам ѫтроба дьмѣꙿше сꙙ.  младеншть ѫтрь двжааше сꙙ. марꙗ же ꙿто сътворт не ѹмѣаше С 239.29—30 тъьно ѹмѣѩ хꙑтрьць ἀντίτεχνος Съперник по майсторство, по умение [вещина] много же ѹбо  вьнѣшьнꙑхъ вешт скѹшене на прѣдълежшт раꙁѹмъ польꙃеват намъ мошт мат. ꙗко  вьнѣшьньі хьітрьц рьвьнѹѭтъ тъьно мъ ѹмѣѭштмъ хьітрьцемъ. въ потѣпѣ пьр съ ньім въꙁдвжѫште ЗЛ IIа 13 ѹмѣт кън҄гꙑ οἶδα γράμματα Грамотен съм дадꙙтъ сꙙ рее кн҄гꙑ пеатьлѣнꙑѧ. мѫжѹ ѹмѣѭштѹ кн҄гꙑ С 247.1 Изч М З А СК СЕ С ЗЛ Гр οἶδα γιγνώσκω ꙋмѣт Нвб умея ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА