Исторически речник
ѹмꙑшл҄ень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
ѹмꙑшл҄ен, ѹмꙑшл҄еньѹмꙑшл҄енꙗ, ѹмꙑшл҄ена, ѹмꙑшл҄еньꙗѹмꙑшл҄еню, ѹмꙑшл҄енѹ, ѹмꙑшл҄еньюѹмꙑшл҄енмь, ѹмꙑшл҄еньмь, ѹмꙑшл҄енмъ, ѹмꙑшл҄еньмъ, ѹмꙑшл҄енмь, ѹмꙑшл҄енмъѹмꙑшл҄ен, ѹмꙑшл҄ень, ѹмꙑшл҄енѹмꙑшл҄енꙗ, ѹмꙑшл҄ена, ѹмꙑшл҄еньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
ѹмꙑшл҄ен, ѹмꙑшл҄ень, ѹмꙑшл҄енеѹмꙑшл҄енмъ, ѹмꙑшл҄еньмъ, ѹмꙑшл҄енмь, ѹмꙑшл҄еньмь, ѹмꙑшл҄енмъ, ѹмꙑшл҄енмь, ѹмꙑшл҄еномъ, ѹмꙑшл҄енамъѹмꙑшл҄ен, ѹмꙑшл҄ень, ѹмꙑшл҄ен, ѹмꙑшл҄енмѹмꙑшл҄енхъ, ѹмꙑшл҄еньхъ, ѹмꙑшл҄енхь, ѹмꙑшл҄еньхь, ѹмꙑшл҄енхъ, ѹмꙑшл҄енхьѹмꙑшл҄ен, ѹмꙑшл҄еньѹмꙑшл҄еню, ѹмꙑшл҄енѹ, ѹмꙑшл҄енью
NnDu
ѹмꙑшл҄енма, ѹмꙑшл҄еньма, ѹмꙑшл҄енма, ѹмꙑшл҄енма
ѹмꙑшл҄ень -ꙗ ср 1. Помисъл, замисъл; воля въꙁалка кръмꙙ вьсь мръ. же отъ пꙙт хлѣбъ пꙙтъ тꙑсѫшть до сꙑт накрьм. тъ же въꙁалка. же ѹмꙑшл҄енмъ днѣмъ водѫ на вно прѣтвор т. въꙁалка же отъ кала жвѣ о сътвор С 344.20 2. Прен. Средство, начин съматраше ко б прмꙑшл҄ен ꙁобрѣст. да б длъгѫ  лютѫ мꙿ. сътворлъ съмрьть. обрѣте же ѹмꙑшл҄ен. съмотрте же како стъ люто С 89.1—2 вѣдѫште го непобѣдмо.  не бꙑт протвномъ мъ на брань смъ. дномѹ тъьѭ обраꙁѹ остат мъ. на ѹмꙑшл҄ень спсенью. ѹвѣдѣшꙙ рода своего. влъшьбнѫѭ хꙑтрость С 567.2—3 3. Прен. Хитрост, коварство гда же не ослабѣшꙙ скѹшенмъ тѣмꙿ. въ дрѹгꙑ обраꙁъ ѹмꙑшленꙗ прѣде. ранам  съмрьтьм  мѫкам беꙁмѣрънам. досаждааше мъ С 87.9 ꙁбав   раба свого артемона отъ томтелꙗ комса.  даждъ мѹ побѣдт вьса ѹмꙑшл҄енꙗ. ꙗже твортъ на н҄ь С 226.6—7 Изч С Гр ἔννοια ἐπίνοια μηχανή ѹмꙑшл҄ен Нвб умишление остар ОА ВА РРОДД Срв умисъл м умишлен прил