Исторически речник
ѹмъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
ѹмъ, ѹмьѹмаѹмѹ, ѹмовѹмъ, ѹмьѹмаѹмомь, ѹмомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
ѹмѣѹмеѹм, ѹмовеѹмъ, ѹмь, ѹмовъ, ѹмовьѹмомъ, ѹмомь, ѹмовомъ, ѹмовомьѹмꙑ, ѹмовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
ѹмꙑ, ѹмовꙑ, ѹмъмѹмѣхъ, ѹмѣхь, ѹмохъ, ѹмохь, ѹмовохъ, ѹмовохьѹмаѹмѹѹмома
ѹмъ м 1. Ум, съзнание тъгда отвръꙁе мъ ѹмъ да раꙁѹмѣѭтъ кънгꙑ М Лк 24.45 З А ꙇ съподоб  пакꙑ жтью людь твохъ. прмѣст сѧ. просвѣт ѹмъ его. стꙑмь дхомь твомь. ѣко да оставъшѣ скра стааго кръщенѣ въ дш его. хладомь твоеѩ благост. вьꙁгортъ сѧ вь немь СЕ 23b 3 бже вѣдꙑ немощь. ꙇ ѹдобь погꙑбене рода ла. ꙇ мꙑсле нашхъ ѹмъ. авлѣѩ раꙁѹмѣѩ СЕ 24а 10 ѡ съпѹщень съ нбс. аћла свѣтъла. просвѣщаѭща ѹмꙑ нашѧ  срца. гю помол СЕ 60b 11 како не скоі дша ꙇс тѣлесе того. како не оцѣпѣнѣ како не ѹжасе сѧ ѹмъ его К 4а 23 нъ господь їс хс хѹлмꙑ тобоѭ ожв мꙙ ꙁведъ мꙙ ꙁъ сѣт твоѧ. на облен непокорънааго твого ѹма С 194.12—13 тако тъ ѹбо въ юнѣ врьстѣ трѹждааше сꙙ.  ѹмъ беꙁъ глѹма хранꙙ.  слово неꙁаꙁорьно съмѣшено съ солѭ божьствънѫѭ С 279.26 дѣт дарꙑ прносꙙтъ. да вьс дѣлесемъ навꙑкнѫтъ. ꙗко не же прѣтрѣбвъ ѹмъ мѣѭтъ. т любв сѫтъ пьрѣмь С 338.2 того рад слово нꙑ стъ богъ далъ  рѫцѣ  ноꙁѣ.  тѣлесьнѫѭ моштъ.  ѹмъ  съмꙑслъ С 379.5  їꙁлѣꙁъше фарсе сьвѣтъ сътворшꙙ.  не рее псан отъ кого вьꙁꙙшꙙ. нашъ ѹмъ подвꙁаѧ на скан.  їꙁлѣꙁъше сьвѣтъ въꙁꙙшꙙ С 401.30 Образно. ꙇ отъ самого съмъꙇсла ꙇꙁгъна нꙑ. ꙇ не помнітъ ні дрѹжъбꙑ. ні обꙑаѣ. нꙇ рода ні ного нꙇкогоже. нъ ослѣпі оі ѹма нашего К 4b 16 раꙁврьꙁѣте о ѹма вашего.  вдте отъкѫдѹ спадосте.  кꙿде падосте сꙙ С 107.24 такоже  мꙑ прьвꙑ съсъ подавъше ѹмѹ вашемѹ веселꙗахомъ сꙙ С 312.12 Разум, разсъдък. ꙇ вьꙁл҄юбш гѣ ба своего. всѣмь сръдꙿцемь твоꙇмь. ꙇ вьсеѭ дшеѭ своеѭ. ꙇ всѣмь ѹмомь твоꙇмь З Мк 12.30 слꙑшавъ же се агг҄елъ помꙑшлꙗше вь себѣ с. ꙗкоже лѣпо мꙑшлꙗше. двно дѣло прѣходтъ ѹмъ. глагол҄емо. же херовмомъ страшьнъ.  серафмомъ невдмъ С 248.19 да родтел҄ь облꙙтъ беꙁаконꙗ.  вѣрѹѭштхъ обновꙙтъ богопоꙁнан. лко бо прѣдолѣваатъ ѹмѹ.  навꙑкнѫтъ нелѣпо мꙑслѭ С 338.18 сьде смъ дѣлесемь а ѹмомꙿ себе с тамо сѫшта творѫ.  мьн҄ѫ сꙙ нꙑн҄ꙗ вь слѣдꙑ дꙑ владꙑкꙑ сѹса С 343.17 лма бо  онꙿ свомѹ ѹмѹ господнъ бѣ.  вол҄еѭ не ра послѹшат. нъ на сьребролюбьстве ѹклон сꙙ С 413.7 2. Мисъл, помисъл не бѫді нікътоже сьде ꙇюда сꙑ. нꙇкътоже лѫкавенъ. нікътоже ліцемѣръ. нікътоже ѣда ꙇмꙑ. вь сръдьці съкръвена. не ꙇно въ ѹстѣхъ носѧ. ꙇно же въ ѹмѣ К 8а 11 ѡ ѹме правꙑѧ вѣрꙑ спльн҄енъ. ѡ лѣствце небесе доходꙙшт С 63.27 тако жт жвъ блаженꙑ пон. непороьно нестьлѣнно. прсно ѹма мꙑ свого простръта къ богѹ вьседръжтелю С 141.27 ꙿто се слово. гда хоштеш мо ѹмъ на небеса вьꙁнесеш.  гда хоштеш на ꙁемьѭ сьнесеш С 238.3 ѳома род ꙁълѫ льсть  ѹмъ. ꙁведе с (!) н дного же мѣѧ сьвѣтнка.  прꙗꙁн С 408.30  ѧꙁꙑкъ стѣнѫ да матъ. да не варѣтъ ѹма С 497.16 паⷦ҇ съꙁъдат дш просвѣщенье  срцю  ѹмъ польꙃьнъ да вꙿсѣка дша поѭщ с  насладвꙿш сѧ ꙁведетꙿ сѧ вь жꙁнь вѣьнѫѭ Р II 2.10 Смисъл, значение. обае прѣжде варвъшхъ вамъ бесѣдѹмъ съкаꙁанꙗ.  о н҄емьже мꙑ трѹдл сꙙ. прѣд прнесемъ. бѣдно бо раꙁѹмѣт. въ повѣст псменьнѣ лежꙙ ѹмъ. вь велцѣ глѫбнѣ мѣѧ С 345.19 Душа, душевност. тако ꙇ стꙑѩ таінꙑ. егда дховънаѣ пішта вънідетъ. въ ѹмъ плънъ ꙁълобꙑ. пае погѹбітъ. ꙇ стьлітъ К 8b 9 Срв. С421.18 сі ѹбо вѣдѫште въꙁлюбленаа братрье. вьсѣкъ гнѣвъ да отъвръжемъ. оіштъше нашъ ѹмъ. ꙇ съ кротостьѭ. ꙇ послѹшаньемь. ꙇ мъногомь говѣньемь. да прістѫпімъ пріѧстіті сѧ К 9b 20 Убеждение. да подемъ къ любьнѹѹмѹ пѫт нашемѹ. а нкꙿтоже отъ насъ не остан. аште л кꙿто тврьда ѹма не матъ. да сꙙ отълѫтъ отъ насъ С 63.5 Мъдрост, благоразумие. посъл въ мѧ стꙑ тво дхъ. ꙇ вълож ѹмъ въ срце мое стааго твоего дха. хранѧща дшѭ моѭ  тѣло СЕ 37b 8 Стремеж, намерение.  їꙁлѣꙁъше рее фарсе сьвѣтъ сътворшꙙ на їсѹса да  погѹбꙙтъ. ѡ веле ѹмъ беꙁѹмьꙗ.  сьвѣтъ несьвѣтъ несьвѣтьства пльнъ С 398.14 Начин на мислене. обрат ѹмъ отроковц С 25.27 ѹмꙙ с хѹлолюбвꙑ ѹмъ С 395.11 беꙁ ѹма a) εἰκῆ, μάτην, ἀφρόνως, ἁπλῶς, ἀδίκως, ἀκαίρως Безсмислено, напразно е. сѧтъ мра бо раді братрьнѣ. ꙇ сі жрътва бъⷭ҇і а(..) ѹбо мра рад ꙇ ꙇ с жрътва бъⷭі тꙑ же не ісправлѣеші міра беꙁ ѹма сѧ пріѧштаеші жрътвѣ К 9а 24 беꙁ ѹма нꙑ сѣете вдꙙште бсърꙑ цръкъвънꙑѧ отъ свн попъранꙑ С 134.23 аште л т жде сте. да н слꙑшꙙште слꙑште. н вдꙙште вдте. т беꙁ ѹма гнѣвате сꙙ на младенштꙙ. т вамъ сѫдѧ бѫдѫтъ по съпасовѹ словес С 325.12 обрꙙштетъ сꙙ  господꙿ по дномѹ обраꙁѹ. хвалмъ ѹбо ꙗко словомъ ѹсѹш. ꙁаꙁорьнъ же ꙗко беꙁ ѹма ѭ проклꙙ С 346.2—3 молшꙙ дѣвцꙙ  прдошꙙ  тлъкнѫшꙙ.  вьсе въ пѹстошъ  беꙁ ѹма С 378.18 вьꙁьр на н҄ѫ  съмотр ѭ плаѫштѫ. да  тꙑ въꙁлюбш ѧже вьꙁненавдѣ беꙁ ѹма. масломъ главꙑ м не помаꙁа С 395.13 ꙁан҄еже  орѫжь наше вь н҄еже нꙑ обльклъ владꙑка. дѹховьно стъ. да матъ ѹбо  око ѹставъ  мѣрѫ. да не беꙁ ѹма наскаетъ на вьсе же вдтъ С 497.14—15 b) φρενολειφϑείς, ἀγνώμων Безразсъден нꙑнꙗ же не на покаанꙗ глагол҄ѫтъ ꙿто сътвормъ. нъ то сътвормъ. како ѹмормъ како ѹмормъ правьдвааго. ѡ ꙁдралю беꙁ ѹма .  л того не слѹша. невньна  ненеправьдьна не ѹб С 387.7 глагол҄еш ꙿто сътвормꙿ. ѡ веле ѹмъ беꙁ ѹма  сьвѣтъ.  несьвѣштанꙗ пльть С 387.14 бꙑт въ ѹмѣ свомь γίγνομαι ἐν ἐμαυτῷ Идвам в съзнание, дойда на себе си вдѣвъ же ѧ отънемогъшꙙ молтвѫ сътвор о н҄хъ  въꙁнкошꙙ. бꙑвъше же въ ѹмѣ свомъ. въставъше прпадошꙙ каѭште сꙙ о дръꙁост С 39.12—13 въ [на] ѹмѣ κατὰ διάνοιαν, τῇ διανοίᾳ, ἐπὶ τῆς διανοίας, ἐν τῇ διανοίᾳ В ума си, наум блаженꙑ же кодратъ длъготръпѣлвъ тръпꙙ болѣꙁн. молꙗше сꙙ въ ѹмѣ млъꙙ С 116.25 ꙗкоже стрѹжемъ бѣаше обраꙁъ кръстънꙑ. въ ѹмѣ свомъ сътворвъ. въꙁдвгъ о сво на небо глагола С 161.8 въ н҄еже гостньнц цръкꙑ стъ стааго г҄еѡргꙗ мѫенка.  бꙑвъ вь н҄е.  мръско сътѫжан вдѣвъ. пеальнъ бꙑ въ ѹмѣ С 282.20 мольбѫ прношааше дꙿномѹ срьдььнаꙗ вѣдѫштѹѹмѹ владꙑцѣ.  кꙿ н҄емѹ ... въ ѹмѣ вьпꙗше С 391.23 раꙁѹмѣхъ твоѧ дѹшꙙ мꙑсл. вѣдѣ же на ѹмѣ помꙑсл на мꙙ С 393.9 не бѫд нктоже мѣѧ ꙗдъ. не но въ ѹстѣхъ мѣѧ н (!) въ ѹмѣ С 420.12 не моꙁ нктоже непрꙗꙁн пльть сꙑ. не моꙁ нктоже ꙗдѹ мѣѧ въ ѹмѣ С 421.1 въꙁѧт на ѹмъ λαμβάνω ἐν νῷ Взема предвид, взема под внимание ꙁдохъ к н҄е.  прѣдолѣвъшѹ м распал҄еню блѫднѹѹмѹ. н ба на ѹмъ вьꙁьмъ въ асъ тъ. н погѹбьньꙗ толкааго въꙁдръжаньꙗ  трѹда С 525.27 вьсѣмъ ѹмомъ προϑύμως Искрено, с цялата си душа, от все сърце архагꙿг҄елъ же раꙁѹмѣвъ конона ѹвѣштавъша сꙙ.  вьсѣмъ ѹмомъ прїмъшь слово.  просꙙшта кръштенꙗ С 25.10 мѣт на ѹмѣ ἔχω βούλημα Имам наум, считам, смятам въ темнц же сѫштемъ. дрѹгъ дрѹга молꙗше ... да нкакоже облаꙁнвъше сꙙ отъ своѧ вѣрꙑ отъпадѫтъ. се бо мѣаше льствъ на ѹмѣ С 58.10—11 нат на ѹмъ Дойда на себе си ꙇ ѣко съмѣртъ сѧ емѹ тѣло. ꙇ на ѹмъ надетъ. тоⷢ҇да да вьꙁьмⷮ҇е мⷧ҇о ѿ҇ поⷫ҇.  покаетъ сѧ свохъ грѣхъ СЕ 38а 24 омраенъ ѹмомь ἐσκοτισμένος τὴν διάνοιαν, ἐσκοτισμένος τῇ διανοίᾳ Умопомрачен, безумен свꙙтꙑ артемонъ глагола. нестꙑ.  непрѣподобьнꙑ сꙑне дꙗвол҄ь. омраене ѹмомъ С 227.3—4 Срв. С231.11—12 погѹбт ѹмъ [с] ἐξίσταμαι, ἡ διάνοια ἐξίσταται Полудея, изгубя ума си ꙗкоже отъ страха ѹмꙿ погѹбт анꙿтѹпатѹ.  вьстрепетат кѹпно. съ съвѣтнкꙑ свом С 110. 19—20 нъ ѹмъ л ста погѹбла. съберѣта ѹмъ  помꙙнѣта сꙙ С 212. 24 како не оцѣнѣнѣ тѣло мꙋ вьсе. како не погѹб ѹма с С 411.1 положт въ ѹмѣ σκοπὸν προτίϑεμαι Поставя си за цел тъ естъ ма(т) моꙗ  оць  братъ. же не волѧ бжѧ въ вьсе(м)ь жт въ ѹмѣ положвъ ЗЛ Iа 5 положт на ѹмѣ с ἀναγιγνώσκω τὸ συνειδὸς τὸ ἐμαυτοῦ Осъзная, съобразя, възприема с ума си вдѣвъ же вьсе то  на ѹмѣ с положвъ.  подрѹга с раꙁбонка не решт не вѣдꙑ словесъ.  всѫ тварь же вдѣ. сѣмо  онамо ꙁꙑбьѭштѫ сꙙ.  трепештѫштѫ. посрѣдѹ всꙙшта владꙑкѫ. трепештѫштхъ поꙁна С 426.25—26 прт въ сво ѹмъ Дойда на себе си, осъзная се  бѹ помолвъ сꙙ. абь ꙁвраевана го съподоб.  въ сво ѹмъ пршъдъ отъ свобожденьꙗ бѣсовьска. вдꙙ прѣвелко дѣла С 560.12 протвѫ слѣ  ѹмѹ πρὸς τὰς προαιρέσεις По [с] волята и желанието, по собствено желание, доброволно дрѹгꙑ рее прд цѣл м дьштере.  рее мѹ дѫ по тебѣ. протвѫ слѣ  ѹмѹ ловѣкомъ.  цѣльба отъ враа прностъ сѧ С 308. 5—6 прѣвратт ѹмъ μεταπείϑω τὸν λογισμόν τινος Разубедя, разколебая въпрашавъ же ѧ  ѹвѣдѣвъ прлежьно.  непрѣклоньно сповѣдан хъ.  не въꙁмогъ прѣвратт мъ ѹма. повелѣ вест ѧ въ своѧ. ꙁемьѧ  градꙑ С 111.10 раꙁдѣлꙗт сво ѹмъ μερίζομαι τὸν λογισμόν Колебая се, двоумя се (т)ае прхо(д)ште() брат( мн)ого невѣр(ь)ство съ(бьів)аетъ с б(ьі)ват () т()гост(ь) въ (п)око(ꙗ мѣсто. раꙁ)дѣлꙗѭштемъ ѹмъ сво к(ъ) ко(м)ъ естъ лѣпо прблжат с ЗЛ IIб 3 раскольнъ, –ꙑ ѹмъ διχόνοια Раздвоен, изпълнен със съмнения ум прлеж ꙁѣло къ такомѹ жꙙданю дондеже ѹꙁьрш жꙙдѣнааго ꙗко  жꙙждеш. любьѭ т раскольнааго ѹма мꙑсл твохъ. ꙗко  вьсего раскольна ѹма отъсѣкѫште. похвал҄ѫ т распьрьнѫѭ  хрьстолюбьвьнѫѭ вѣдь С 500.15, 16 старьь ѹмъ мѣѩ πολιόφρων [вар. πολύφρων] Който има [който е с] ум на възрастен н л нанѣмь ѧꙁꙑц свѣтло мръ проповѣдаѭтъ. не прносꙙтъ л мѹ хвалꙑ дѣт. старъ ѹмъ мѣѭштъ С 337.16 събьрат ѹмъ Съсредоточа се, замисля се сериозно како тврьдѣ дѹш ваю напрасно прѣмѣнста сꙙ. отравена л бꙑста повѣдта м. нъ ѹмъ л ста погѹбла. съберѣта ѹмъ  помꙙнѣта сꙙ С 212.24—25 днѣмь ѹмомь μιᾳ῀ γνώμῃ, ὁμοφρόνως Единомислено, в пълно единомислие, сговорно славꙙште ба.  похвальнѫѭ мѹ пѣснь въꙁдаѭште. дноѭ дшеѭ  днѣмь ѹмомъ. теен съконьавъше вѣньцꙙ вьꙁꙙшꙙ С 65.6—7 да не отълѫмъ сꙙ ѹбо отъ себе. нъ ꙗкоже жхомъ дꙿноѭ дшеѭ.  днѣмь ѹмомь. тако же  послѹшьствѹмъ С 72.10—11 М З А СЕ К С Р ЗЛ Х Гр νοῦς διάνοια γνώμη φρόνημα ἔννοια λογισμός [οἱ] διαλογισμοί [αἱ] φρένες συνειδός ψυχή τρόπος ꙋмъ ѹмꙿ Нвб ум ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Уменков ФИ Умников ФИ СтИл,РЛФИ