Исторически речник
ѹмл҄енъ  
ѹмл҄енъ -ꙑ прич прил Унил, опечален, съкрушен ꙁане не помѩнѫ сътворіті мілості.  погъна лка ѹбога і ніща. і ѹмілена срдцмъ ѹмрътвіті СП 108.16 Печален, жален, тъжен. пророц же  правьдв вьс. молтвам непрѣстаѭштам. бога отътѫдѹ молꙗахѫ. ꙁꙿбавьнꙗ просꙙште. прѣскръбьнааго того ѹмл҄енааго обладанꙗ вражꙗ.  мрьенꙗ прѣтьмнааго мрака С 461.18 Изч СП С Гр κατανενυγμένος κατηφής ѹміленъ Нвб Срв умилѐн ОА ЕтМл