Исторически речник
ѹкраст  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹкрастѹкрашѫ, ѹкрашѹѹкрасшѹкрастъ, ѹкрасть, ѹкрастѹкрасмъ, ѹкрасмь, ѹкрасм, ѹкрасмоѹкрасте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹкрасѧтъ, ѹкрасѧть, ѹкрасѧтѹкрасвѣѹкрастаѹкрастеѹкрасѹкрас
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹкрасмъ, ѹкрасмь, ѹкрасмѹкрастеѹкрасвѣѹкрастаѹкрасхъ, ѹкрасхь, ѹкрасхѹкрас
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹкрасѹкрасхомъ, ѹкрасхомь, ѹкрасхом, ѹкрасхмꙑѹкрасстеѹкрасшѧ, ѹкрасшѫ, ѹкрасша, ѹкрасше, ѹкрасхѫѹкрасховѣѹкрасста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹкрасстеѹкрашаахъ, ѹкрашахъ, ѹкрашаахь, ѹкрашахь, ѹкрашаах, ѹкрашахѹкрашааше, ѹкрашашеѹкрашааше, ѹкрашашеѹкрашаахомъ, ѹкрашахомъ, ѹкрашаахомь, ѹкрашахомь, ѹкрашаахом, ѹкрашахомѹкрашаашете, ѹкрашашете, ѹкрашаасте, ѹкрашасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹкрашаахѫ, ѹкрашахѫ, ѹкрашаахѹ, ѹкрашахѹѹкрашааховѣ, ѹкрашаховѣѹкрашаашете, ѹкрашашете, ѹкрашаасте, ѹкрашастеѹкрашаашета, ѹкрашашета, ѹкрашааста, ѹкрашаста
ѹкраст -ѹкрашѫ -ѹкрасш св 1. Украся, разкрася ꙇ еднѣмъ глѭштемь о цркв. ѣко каменемь добромь  съсѫдꙑ ѹкрашена естъ М Лк 21.5 З вь лѣпотѫ лца своего. вꙿсѣм даръм твом. ѹкрас  кѹпъно съ рабомь твомь смь. подъемⷧѭщмь. съподоб ѣ мромь дховьнꙑмь СЕ 8b 16 да въꙁдрадѹетъ сѧ дша моѣ о гі. облѣе бо мѧ въ одеждѭ спенѣ. ꙇ рꙁѫ веселѣ. ꙇ ѣко на женха въꙁлож на мѧ вѣнець. ꙇ ѣко невѣстѫ ѹкрас мѧ монстꙑ СЕ 98а 1  прнесошꙙ лкоже бѣаше ѹ н҄его кѹмрь. съребрьнꙑ  ꙁлатꙑ. ѹкрашенꙑ каменмъ многоцѣнънꙑмъ С 6.29  вест ѧ въ цръкъвште кѹмръско. бѣахѫ же капшта та поꙁлаштена  ѹкрашена. красоѭ многоцѣнъноѭ С 176.25 с бо боꙁ ѧже мѣнш. камен  дрѣво  мѣдь  желѣꙁа сѫтъ. ѹкрашен ꙁлатомъ на прѣльштен ловѣкомъ С 177.2—3 Образно. сходъ ѹтрѹ  веерѹ ѹкрасіш. посѣтілъ есі ꙁемⷧѩ  ѹпо ѭ ѹмножілъ есі обогатіті ѭ СП 64.9 днъ же отъ тѣхъ сꙑ. блаженꙑ кодратъ. връстоѭ  добротоѭ  родомъ.  богатъствомъ  же вьсего стньнѣ. богоьстмъ ѹкрашенъ С 98.17 Прен.Облека, преобразя. поработхъ сѧ окаанꙑ. лѫкавънꙑмь огражденемь. ꙇже ѹгасвъше свѣтъ тво бꙑвъше въ мнѣ. съвлъкъше со мнѣ естънѫѭ твоѭ одеждѭ. еѭже мѧ бѣ ѹкраслъ. ꙇ естънааго т ꙁнаменѣ отъвръгъше мѧ СЕ 78а 26—27 на ꙁемьѭ съшедъ.  божьство въ ловѣьско стъство ѹкрасвъ. же  подъѧ кръстъ нашего рад съпасенꙗ С 176.10 2. Наредя, подредя тъгда реетъ. въꙁвраштѫ сѧ въ храмъ мо. отъ нѭдѹже ꙁдъ. ꙇ пршедъ обрѧштетъ праꙁденъ. пометенъ. ѹкрашенъ М Мт 12.44 З.Срв. Лк 11.25 М З Приготвя, подготвя. тъгда въсташѧ дѣвꙑ тꙑ вьсѧ.  ѹкрасшѧ свѣтльнкꙑ своѩ М Мт 25.7 З А СК  потомь помол сꙙ епскѹпъ съ свꙙтꙑмъ.  ѹкрасшꙙ мѣсто то ждеже бѣ мѫенкъ пострадалъ С 236.23—24 Устроя, пресътворя [за евхаристийната трапеза]. ꙇ нꙑнѣ прѣстоітъ хъ. ꙇ нꙑн҄ѣ прѣстоітъ. ѹкрашеꙇ тогда тѫ трапеꙁѫ тъ ꙇ сьѭ нꙑнѣ красітъ. нѣстъ бо къ творѧі прѣдълежѧштаа К 8а 12—13 3. Облагородя, подобря рожденꙑмь отъ него пръвѣе вꙿсѣхъ вѣкъ. неꙁгланꙿно. сътворьшмь невдмѫѭ. ꙇ вдмѫѭ вꙿсѭ тварь. съꙁъдавъшмь ка по обраꙁѹ своемѹ. ꙇ словесънꙑм. ꙇ жвотънꙑм. ненаселенѫѭ ѹкрашьшемъ. ꙁакономь пръвое СЕ 52а 21 4. Прен. Донеса чест, почит, уважение с сѫтъ обьмъш нашѫ странѫ. ꙗкоже се сꙑнове ꙙст. въꙁбран҄ѣѭште нашествꙗ ратънꙑхъ. не въ дꙿномъ мѣстѣ сꙙ ꙁатворьше. нъ въ многа мѣста сѫште.  многа отеьства ѹкрашьше.  славно стъ. не по дꙿномѹ раꙁдѣл҄ен бꙑвꙿше прмьѭштмъ С 94.25 М З А СК СП СЕ К С Гр κοσμέω κατακοσμέω διακοσμέω στολίζω ἐνδύω ἡμερόω γραμμίζω τέρπω καταπέμπω ѹкрасіт Нвб украся [се], украсявам [се] ОА ВА ЕтМл БТР АР