Исторически речник
ѹкорт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹкортѹкорѭ, ѹкорѧ, ѹкорюѹкоршѹкортъ, ѹкорть, ѹкортѹкормъ, ѹкормь, ѹкорм, ѹкормоѹкорте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹкорѧтъ, ѹкорѧть, ѹкорѧтѹкорвѣѹкортаѹкортеѹкорѹкор
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹкормъ, ѹкормь, ѹкормѹкортеѹкорвѣѹкортаѹкорхъ, ѹкорхь, ѹкорхѹкор
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹкорѹкорхомъ, ѹкорхомь, ѹкорхом, ѹкорхмꙑѹкорстеѹкоршѧ, ѹкоршѫ, ѹкорша, ѹкорше, ѹкорхѫѹкорховѣѹкорста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹкорстеѹкорꙗахъ, ѹкорѣахъ, ѹкораахъ, ѹкорѣхъ, ѹкорꙗхъ, ѹкорѧахъ, ѹкорѧхъ, ѹкорꙗахь, ѹкорѣахь, ѹкораахь, ѹкорѣхь, ѹкорꙗхь, ѹкорѧахь, ѹкорѧхь, ѹкорꙗах, ѹкорѣах, ѹкораах, ѹкорѣх, ѹкорꙗх, ѹкорѧах, ѹкорѧхѹкорꙗаше, ѹкорѣаше, ѹкорааше, ѹкорѣше, ѹкорꙗше, ѹкорѧаше, ѹкорѧшеѹкорꙗаше, ѹкорѣаше, ѹкорааше, ѹкорѣше, ѹкорꙗше, ѹкорѧаше, ѹкорѧшеѹкорꙗахомъ, ѹкорѣахомъ, ѹкораахомъ, ѹкорѣхомъ, ѹкорꙗхомъ, ѹкорѧахомъ, ѹкорѧхомъ, ѹкорꙗахомь, ѹкорѣахомь, ѹкораахомь, ѹкорѣхомь, ѹкорꙗхомь, ѹкорѧахомь, ѹкорѧхомь, ѹкорꙗахом, ѹкорѣахом, ѹкораахом, ѹкорѣхом, ѹкорꙗхом, ѹкорѧахом, ѹкорѧхомѹкорꙗашете, ѹкорѣашете, ѹкораашете, ѹкорѣшете, ѹкорꙗшете, ѹкорꙗасте, ѹкорѣасте, ѹкораасте, ѹкорѣсте, ѹкорꙗсте, ѹкорѧасте, ѹкорѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹкорꙗахѫ, ѹкорѣахѫ, ѹкораахѫ, ѹкорѣхѫ, ѹкорꙗхѫ, ѹкорꙗахѹ, ѹкорѣахѹ, ѹкораахѹ, ѹкорѣхѹ, ѹкорꙗхѹ, ѹкорѧахѹ, ѹкорѧхѹѹкорꙗаховѣ, ѹкорѣаховѣ, ѹкорааховѣ, ѹкорѣховѣ, ѹкорꙗховѣ, ѹкорѧаховѣ, ѹкорѧховѣѹкорꙗашета, ѹкорѣашета, ѹкораашета, ѹкорѣшета, ѹкорꙗшета, ѹкорꙗаста, ѹкорѣаста, ѹкорааста, ѹкорѣста, ѹкорꙗста, ѹкорѧаста, ѹкорѧстаѹкорꙗашете, ѹкорѣашете, ѹкораашете, ѹкорѣшете, ѹкорꙗшете, ѹкорꙗасте, ѹкорѣасте, ѹкораасте, ѹкорѣсте, ѹкорꙗсте, ѹкорѧасте, ѹкорѧсте
ѹкорт -ѹкорѭ -ѹкорш св 1. Укоря, упрекна он же ѹкоршѧ   рѣшѧ. тꙑ ѹенкъ ес того. мꙑ же мосеов есмъ ѹенц М Йо 9.28 З А їѡсфа тъкнѫ вдѣн ѫтробꙑ.  ꙁнца вьꙁраѧ дѣвѫ ѫтробѫ съмотрѣше. въпрашат хотѣаше. тоже мльат мѹ нѹжда бѣаше.  ѹкрꙑт (погр. вм. ѹкорт, Й. Заимов, М. Капалдо, т. I, с. 499, бел. под линия) хотѣаше акꙑ продавъшѹѹмѹ дѣвъства съсѫдъ С 240. 6 Презра. ѣко ѹслꙑшаті гню. ꙇ до послѹшаньѣ ѹнѣе дара благо ѣко прѣꙁьрѣ слово гне. ꙇ ѹкорітъ тѧ гъ ѹнебꙑтівъ владꙑкѫ ꙇ пакꙑ правъ да въꙁносітъ ѩꙁꙑкъ К 3а 2 2. Оскърбя, обидя, унизя ѹкорь же  родъ съ во свом.  порѫгавъ сѧ. облъкъ і вь рꙁѫ свѣтълѫ. въꙁврат  къ платов М Лк 23.11 З гда мъ бѣ лѣпо обратвъше слово глаголат.  ꙿто сътвормъ ꙗко стааго ѹкорхомъ. ꙗко божю сꙑнѹ вѣрꙑ не ѧхомъ С 387.20 съдѣствѹѭште же молмъ не въ тъште прт благодѣт бжѧ вамъ.  въꙁъваномъ братеѭ гнеѭ не ѹкорт таковꙑѧ бжѧ благодѣт ЗЛ Iа 18—19 Оскверня. тъ ѹбо въшьдъ въ градъ. въ црькъве велкѫѭ. ѭже съꙁъда цѣсарꙿ коньстатнъ. ѹкор  беꙁъьствова ѭ. кон҄емъ граждъ сътворвъ ѭ. а олтарь свомѹ кон҄ѹ отълѫ стаꙗт С 214.30 3. Прич. мин. страд. като прил. ѹкор҄енъ, –ꙑ a) ἐξουδενωμένος Презрян, достоен за презрение побѣдтель естъ на вꙿсѧ твоѩ  тѧ самѫ. вьшедъшѭѭ нꙑнѣ вь тѣло се. трѧсавце. ѹкоренаа ѩꙁе. даромь ба бесъмрътънааго СЕ 48b 15  тъ мꙙ ꙁбавъꙗтъ  хрант. непороьна отъ рѫкъ вашхъ.  отъ рѫкѹ цѣсара вашего ѹкоренааго. же сътворьшааго  бога не вѣстъ С 269.22 b) ἐπονείδιστος Обиден, унизителен, опозорен і ста крьстъ многосльнаꙗ сла. стрѣла невдома. бꙑл беꙁвештьно. стонкъ болѣꙁн рѣшꙙ. ѹкоренаꙗ слава. ꙗкоже аште несьвѣдьнаꙗ глагол҄ѫ на о хрстосѣ. аште  несьвѣдьнаꙗ ѹдеса сповѣдаѧ С 428.7 М З А СЕ К С ЗЛ Гр λοιδορέω ὑβρίζω ἐξυβρίζω ἐνυβρίζω καϑυβρίζω ἐξουϑενέω ѹкоріт Нвб укоря, укорявам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА ЕА