Исторически речник
ѹкаꙁатI  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹкаꙁатѹкажѫ, ѹкажѹѹкажешѹкажетъ, ѹкажеть, ѹкажетѹкажемъ, ѹкажемь, ѹкажем, ѹкажемоѹкажете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹкажѫтъ, ѹкажѹтъ, ѹкажѫть, ѹкажѹть, ѹкажѫт, ѹкажѹтѹкажевѣѹкажетаѹкажетеѹкажѹкаж
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹкажмъ, ѹкажѣмъ, ѹкажамъ, ѹкажмь, ѹкажѣмь, ѹкажамь, ѹкажм, ѹкажѣм, ѹкажамѹкажте, ѹкажѣте, ѹкажатеѹкажвѣ, ѹкажѣвѣ, ѹкажавѣѹкажта, ѹкажѣта, ѹкажатаѹкаꙁахъ, ѹкаꙁахь, ѹкаꙁахѹкаꙁа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹкаꙁаѹкаꙁахомъ, ѹкаꙁахомь, ѹкаꙁахом, ѹкаꙁахмꙑѹкаꙁастеѹкаꙁашѧ, ѹкаꙁашѫ, ѹкаꙁаша, ѹкаꙁаше, ѹкаꙁахѫѹкаꙁаховѣѹкаꙁаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹкаꙁастеѹкаꙁаахъ, ѹкаꙁахъ, ѹкаꙁаахь, ѹкаꙁахь, ѹкаꙁаах, ѹкаꙁахѹкаꙁааше, ѹкаꙁашеѹкаꙁааше, ѹкаꙁашеѹкаꙁаахомъ, ѹкаꙁахомъ, ѹкаꙁаахомь, ѹкаꙁахомь, ѹкаꙁаахом, ѹкаꙁахомѹкаꙁаашете, ѹкаꙁашете, ѹкаꙁаасте, ѹкаꙁасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹкаꙁаахѫ, ѹкаꙁахѫ, ѹкаꙁаахѹ, ѹкаꙁахѹѹкаꙁааховѣ, ѹкаꙁаховѣѹкаꙁаашета, ѹкаꙁашета, ѹкаꙁааста, ѹкаꙁастаѹкаꙁаашете, ѹкаꙁашете, ѹкаꙁаасте, ѹкаꙁасте
ѹкаꙁат -ѹкажѫ -ѹкажеш св 1. Укажа, покажа, посоча аще хощеш п҇рⷬкѹ. л аплѹ. л мⷱкѹ а҃. л свⷳ҇кѹ. л оцмъ. л сповѣдьнкѹ. л прднѹ. л женамъ стамъ. л мⷱкъ мноѕѣхъ. не нароітѹ творт. сьде щ ѹкажеⷨ҇ А 157b 14 обае ко. наѹта мꙙ. аште то двно отъ ловѣкꙿ сътворено бꙑстъ. ѹкажта м. аште то ново ав сꙙ въ твар. ко. рее клеѡпа С 476.1 2. Изложа, разясня, разкрия обае вѣсте лко васъ скѹссте ꙁмѫ. ꙗко тꙙжекъ стъ обраꙁъ тоѧ мѫкꙑ. нѣстъ бо нѣмъ ѹкаꙁат нъ скѹшьшїмъ. тѣло бо вь стѹдень въпадъ. ꙁапрьва ѹбо вьсе оснꙗтъ С 89.13 слꙑша повелѣнꙗ мрътвꙑ.  съмрьтънꙑѧ раꙁврьже ꙁаконꙑ. да срамьꙗѭтъ сꙙ новѣрьнц. ѹкаꙁа бо слово. ꙗко не мрьтвааго дѣл҄ьма въскрьсенꙗ бꙑстъ молтва С 310.10 кꙿто помьтъ враев трѹждаѭштѹ сꙙ.  толкъ пѫть вьꙁемьѭштѹ ꙗвѣ ѹкажетъ. ꙗко не тъьѭ въ благодѣт С 361.1 Изч А С Гр ἀποδείκνυμι ἀποδείκνυμαι ἐνδείκνυμαι Нвб укажа, указвам ОА ВА ЕтМл БТР АР