Исторически речник
ѹꙁьрѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹꙁьрѣтѹꙁьрѭ, ѹꙁьрѧ, ѹꙁьрюѹꙁьршѹꙁьртъ, ѹꙁьрть, ѹꙁьртѹꙁьрмъ, ѹꙁьрмь, ѹꙁьрм, ѹꙁьрмоѹꙁьрте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹꙁьрѧтъ, ѹꙁьрѧть, ѹꙁьрѧтѹꙁьрвѣѹꙁьртаѹꙁьртеѹꙁьрѹꙁьр
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹꙁьрмъ, ѹꙁьрмь, ѹꙁьрмѹꙁьртеѹꙁьрвѣѹꙁьртаѹꙁьрѣхъ, ѹꙁьрѣхь, ѹꙁьрѣхѹꙁьрѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹꙁьрѣѹꙁьрѣхомъ, ѹꙁьрѣхомь, ѹꙁьрѣхом, ѹꙁьрѣхмꙑѹꙁьрѣстеѹꙁьрѣшѧ, ѹꙁьрѣшѫ, ѹꙁьрѣша, ѹꙁьрѣше, ѹꙁьрѣхѫѹꙁьрѣховѣѹꙁьрѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹꙁьрѣстеѹꙁьрѣахъ, ѹꙁьрѣхъ, ѹꙁьрѧахъ, ѹꙁьрѧхъ, ѹꙁьрѣахь, ѹꙁьрѣхь, ѹꙁьрѧахь, ѹꙁьрѧхь, ѹꙁьрѣах, ѹꙁьрѣх, ѹꙁьрѧах, ѹꙁьрѧхѹꙁьрѣаше, ѹꙁьрѣше, ѹꙁьрѧаше, ѹꙁьрѧшеѹꙁьрѣаше, ѹꙁьрѣше, ѹꙁьрѧаше, ѹꙁьрѧшеѹꙁьрѣахомъ, ѹꙁьрѣхомъ, ѹꙁьрѧахомъ, ѹꙁьрѧхомъ, ѹꙁьрѣахомь, ѹꙁьрѣхомь, ѹꙁьрѧахомь, ѹꙁьрѧхомь, ѹꙁьрѣахом, ѹꙁьрѣхом, ѹꙁьрѧахом, ѹꙁьрѧхомѹꙁьрѣашете, ѹꙁьрѣшете, ѹꙁьрѣасте, ѹꙁьрѣсте, ѹꙁьрѧасте, ѹꙁьрѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹꙁьрѣахѫ, ѹꙁьрѣхѫ, ѹꙁьрѣахѹ, ѹꙁьрѣхѹ, ѹꙁьрѧахѹ, ѹꙁьрѧхѹѹꙁьрѣаховѣ, ѹꙁьрѣховѣ, ѹꙁьрѧаховѣ, ѹꙁьрѧховѣѹꙁьрѣашета, ѹꙁьрѣшета, ѹꙁьрѣаста, ѹꙁьрѣста, ѹꙁьрѧаста, ѹꙁьрѧстаѹꙁьрѣашете, ѹꙁьрѣшете, ѹꙁьрѣасте, ѹꙁьрѣсте, ѹꙁьрѧасте, ѹꙁьрѧсте
ѹꙁьрѣт -ѹꙁьрѭ -ѹꙁьрш св 1. Видя, съзра, съгледам ꙇ събꙑваетъ сѧ мъ пророъсто [!] сано глѭщее слѹхомь ѹслꙑште  не мате раꙁѹмѣт. ꙇ ꙁьрѧще ѹꙁьрте  не мате вдѣт М Мт 13.14 З отлъстѣ бо срдце люде схъ. ꙇ ѹшма тѧжъко слꙑшашѧ. ꙇ о сво съмѣжшѧ. еда когда ѹꙁьрѧтъ ома. ꙇ ѹшма ѹслꙑшѧтъ. ꙇ срдцемь раꙁѹмѣѭтъ. ꙇ обратѧтъ сѧ  сцѣлѭ ѩ М Мт 13.15 З дѣлателе же егда ѹꙁьрѣшѧ снъ. рѣшѧ вь себѣ. сь естъ наслѣдънкъ. прдѣте ѹбмъ і. ꙇ ѹдръжмъ достоѣне его М Мт 21.38 ЗI А Б ꙇ тъгда автъ сѧ ꙁнамене сна лвъскааго на нбсе. ꙇ тъгда въсплаѫтъ сѧ въсѣ колѣна ꙁемлъскаѣ. ꙇ ѹꙁьрѧтъ сна лвскааго. грѧдѫ(дѫ)шта на облацѣхъ небесъскꙑхъ. съ слоѭ  славоѭ велеѭ М Мт 24.30 А, СК, Н. Срв.Мк 13.26 М З ꙇшьдъшѹ же емѹ въ врата. ѹꙁьрѣ  дрѹгаѣ. ꙇ гла мъ тѹ  сь бѣ лкъ. съ смъ наꙁарѣанномь М Мт 26.71 З А СК по томь же пакꙑ въꙁлож рѫцѣ на о его. ꙇ сътвор  проꙁьрѣт. ꙇ ѹтвор сѧ  ѹꙁьрѣ вьсѧ свѣтъло М Мк 8.25 З глааше же  народомь. егда ѹꙁьрте облакъ въсходѧщь отъ ꙁападъ. абе глете ѣ(к)ко тѫа грѧдетъ.  бꙑваатъ тако М Лк 12.54 З ѣко ѹ тебе естъ їстоьнїкъ жївота. въ свѣтѣ твоемъ ѹꙁърїмъ свѣтъ СП 35.10 рогъ его вьꙁнесетъ сѩ въ славѣ. грѣшьнкъ ѹꙁьртъї прогнѣваетъ сѩ. ꙁѫбꙑ своїм поскрежьштетъ ї лаетъ СП 111.10 моⷧ҇ наⷣ҇ трⷭ҇ѧмоⷨ҇ ве҇ⷬе. да вкѹсⷮ҇ мало. ꙁвѣꙁдѫ ѹꙁьрѣвъ СЕ 46а 20 аште оплътъ сꙙ на мꙙ плъкъ не ѹботъ сꙙ срьдꙿце мо. гь мнѣ помоштьнкꙿ  аꙁъ ѹꙁьрѫ врагꙑ моѧ С 18.1  поѭште трет асъ ꙗкоже бѣаше мꙿ обꙑа. вьнеꙁаапъ ѹꙁьрѣшꙙ слѫ кѫѭ сь небесе пѹштенѫ къ н҄мъ. свѣтт. тронѫ свтаѭште сꙙ С 64.20 прлеж ꙁѣло къ такомѹ жꙙданю дондеже ѹꙁьрш жꙙдѣнааго ꙗко  жꙙждеш С 500.14 стъ ѹбо отъ многꙑхꙿ дрѹгꙑхъ. ѹꙁрѣт ꙁнамен. ѹꙙстьнѣ же  отъ хотꙙштааго. отъ насъ прѣдьложенааго бьіт сьповѣданьꙗ С 513. 25 Образно. къто естъ ловѣкъ іже пожіветъ. ї не ѹꙁьрітъ съмръті. їꙁбавітъ дшѫ своѭ ꙁдрѫкꙑ адовꙑ СП 88.49 ѹааше хъ мос решт. ѹꙁьрте жꙁнь вашѫ. всмѫ прѣдъ вам.  повѣшенъ рее. аꙁъ смъ жꙁнь  вьскрѣшень С 478.8 2. Узная, науча аште бо се тъьѭ ѹꙁьрꙙтъ ꙁълодѣ властельско мѹ мꙙ. л  ꙁнаменꙗ вꙑ всꙙште аб поꙁнавъше блюдѫтъ сꙙ С 43.6 стꙑ канꙿддъ глагола. наставьне тьмѣ.  вьсего беꙁаконꙗ ѹтелю. наꙿн се творт.  ѹꙁьрш мьсть своѭ С 74.5  раꙁѹмѣте ꙿто сътворсте. маловрѣменънꙑхъ мѫкъ ѹбоꙗвъше сꙙ. вѣьнѣ мѫцѣ сам сꙙ прѣдасте. ѹꙁьрте вꙑ бѫдѫштаꙗ вамъ отъ правьдвааго сѫдѧ їсха. же отъдастъ комѹждо по дѣломъ свомъ С 108.2 дьньсь ловѣьско стъство. отъ дꙗволꙗ протвъства свободвъ. на прьво добрород вьꙁведе. гда бо ѹꙁьрѫ наꙙтъкъ мо. сце ѹдолѣвьшъ сьмрьт ѹже не боѭ сꙙ С 490.8 3. Прен. Помисля, разсъдя, преценя лцемѣре. ꙇꙁьм пръвѣе бръвъно ꙁ оесе твоего. ꙇ тогда ѹꙁьрш ꙁѧт сѫецъ ꙁ оесе братра твоего М Мт 7.5 З А СК глѧ. съгрѣшхъ прѣдавъ кръвъ не повнънѫ. он же рѣшѧ то естъ намъ тꙑ ѹꙁьрш М Мт 27.4 З А СК вдѣвъ же платъ ѣко несоже не ѹспѣатъ. нъ пае млъва бꙑваатъ. премъ водѫ ѹмꙑ рѫцѣ прѣдъ народомъ глѧ. не повненъ есмъ отъ кръве сего праведънааго. вꙑ ѹꙁьрте М Мт 27.24 З А СК М З А СК Б ЗП Н СП СЕ К С Гр ὁράω ἐφοράω καϑοράω ϑεάομαι ϑεωρέω βλέπω ἐμβλέπω διαβλέπω ѹꙁърѣт ѹꙁрѣт Нвб узра диал ДА ЕА