Исторически речник
ѹꙁда  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
ѹꙁдаѹꙁдꙑ, ѹꙁдѫѹꙁдѣѹꙁдѫ, ѹꙁдѹѹꙁдоѭ, ѹꙁдоѫ, ѹꙁдоѧ, ѹꙁдоюѹꙁдѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
ѹꙁдоѹꙁдꙑѹꙁдъ, ѹꙁдьѹꙁдамъ, ѹꙁдамьѹꙁдамѹꙁдахъ, ѹꙁдахь
NfOuNfGuNfDu
ѹꙁдѣѹꙁдѹѹꙁдама
ѹꙁда -ꙑ ж Юзда не бѫдѣте ѣко конъ  мъскъ імъже нѣстъ раꙁѹма. бръꙁдамі  ѹꙁдоѭ елюсті іхъ въстѩгнеші. не прібліжаѭщімъ сѩ къ тебѣ СП 31.9 блаженꙑ же прѣставъ  на пѫт прістѫп къ н҄емѹ.  мъ ꙁа ѹꙁдѫ кон҄ѣ го ставьꙗше . глагол҄ꙙ отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ С 192.27  два нѣкого себѣ богꙋ попѹствъшѹ. въꙁмогошꙙ отътръгнѫт рѫцѣ го отъ ѹꙁдꙑ кон҄ьнꙑѧ цѣсарꙙ С 193.9 въставъ же отъ молтвꙑ.  текъ нѣмъ пѫтьмь прѣдъвар цѣсара.  пакꙑ мъ ꙁа ѹꙁдѫ конꙗ цѣсара. рее къ цѣсарѹ дръꙁостьѭ С 194.6 раꙁврѣст ѹꙁдꙑ своѩ διανοίγνυμι χαλινοὺς ἐμαυτοῦ Развържа си езика, отворя си устата; разприказвам се тѹ бо тъгда сьсѣе хс. въ ѹжасѣ главꙑ сльнꙑхъ. тѹ сътрꙙсе сꙙ вь н҄емъ. тѹ раꙁвръꙁошꙙ ѹꙁдꙑ своѧ глагол҄ѫште. кто сьде стъ цѣсарь славѣ С 466.19 Изч СП С Гр χαλινός Нвб узда диал ВА Дюв НГер ЕтМл ДА Срв юзда ОА БТР АР