Исторически речник
ѹжасть  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
ѹжастьѹжастѹжастѹжастьѹжастьѭ, ѹжастѭ, ѹжастѫ, ѹжастѧ, ѹжастью, ѹжастюѹжаст
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
ѹжастѹжастѹжасть, ѹжаст, ѹжастеѹжастьмъ, ѹжастемъ, ѹжастьмь, ѹжастемьѹжастьм, ѹжастъм, ѹжастмѹжастьхъ, ѹжастьхь, ѹжастехъ, ѹжастехь
NfOuNfGuNfDu
ѹжастѹжастью, ѹжастю, ѹжастѹѹжастьма, ѹжастъма, ѹжастма
ѹжасть - ж 1. Ужас, страх съмѫт сꙙ самъ не ꙗкоже мꙑ ѹжастѭ. л пеалѭ съмѫтмъ сꙙ. нъ самъ себе съмѫт  рее къде положсте  С 315. 24 бол҄е прьвааго прложт беꙁаконь. вьсѣавъ бо помꙑслъ ѹжаст го. ѹбт го насл҄енѫѭ оть н҄его отроковцѫ поваждаатъ С 521.26 Чудо. вдш л съшествꙗ ѹжасть. вдш л божꙗ строꙗ тано С 390.28 2. Изумление, удивление  ѹжастъ объдръжтъ мꙙ о ловѣьстѣ гласѣ лене.  аште то тако стъ. то грꙙд вьꙁьм благословьн С 224.26 молꙗахѫ го попрат ѧ  напраснѫ враꙿбѫ полѹаахѫ. ꙗкоже мноꙁѣмъ двт сꙙ.  съ ѹжастѭ глат. нколже се ѧꙁ ꙁвраѹмѣ бꙑват. роꙁвѣ въ врѣмена стꙑхъ апⷪ҇лъ С 556.28 беꙁ ѹжаст ἀκατάπληκτος Без страх аште сꙙ не пеетъ богъ мноѭ. то въскѫѭ  жвѫ.  сце вꙑшьнꙗаго положвъ себѣ ѹбѣжште. прѣбꙑ беꙁъ ѹжаст С 292.17 въ ѹжаст бꙑт ἔκϑαμβος γίγνομαι Изумя се, удивя се онъ же вдѣвꙑ   въ ѹжаст бꙑвꙿ. хвал҄ѣше  славьꙗше господа С 218.23 ꙁлѣꙁе слоѭ стааго дха. беꙁ врѣда  цѣлъ.  въ ѹжаст бꙑвъше велцѣ. падошꙙ нц на ꙁем С 541.4 ѹжасть съна ἔκστασις Опиянение  рее. наведе гь ѹжасть сьна (вм. сьна на, Север., с. 37, бел. под линия) адама.  прїмъ дꙿно отъ ребрꙿ го. сътвор мѹ женѫ С 9.6—7 С Гр δειλία ἔκστασις ѹжастъ Нвб ужаст остар ВА Дюв