Исторически речник
ѹдрьжат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹдрьжатѹдрьжѫ, ѹдрьжѹѹдрьжшѹдрьжтъ, ѹдрьжть, ѹдрьжтѹдрьжмъ, ѹдрьжмь, ѹдрьжм, ѹдрьжмоѹдрьжте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹдрьжѧтъ, ѹдрьжѧть, ѹдрьжѧтѹдрьжвѣѹдрьжтаѹдрьжтеѹдрьжѹдрьж
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹдрьжмъ, ѹдрьжмь, ѹдрьжмѹдрьжтеѹдрьжвѣѹдрьжтаѹдрьжахъ, ѹдрьжахь, ѹдрьжахѹдрьжа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹдрьжаѹдрьжахомъ, ѹдрьжахомь, ѹдрьжахом, ѹдрьжахмꙑѹдрьжастеѹдрьжашѧ, ѹдрьжашѫ, ѹдрьжаша, ѹдрьжаше, ѹдрьжахѫѹдрьжаховѣѹдрьжаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹдрьжастеѹдрьжаахъ, ѹдрьжахъ, ѹдрьжаахь, ѹдрьжахь, ѹдрьжаах, ѹдрьжахѹдрьжааше, ѹдрьжашеѹдрьжааше, ѹдрьжашеѹдрьжаахомъ, ѹдрьжахомъ, ѹдрьжаахомь, ѹдрьжахомь, ѹдрьжаахом, ѹдрьжахомѹдрьжаашете, ѹдрьжашете, ѹдрьжаасте, ѹдрьжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹдрьжаахѫ, ѹдрьжахѫ, ѹдрьжаахѹ, ѹдрьжахѹѹдрьжааховѣ, ѹдрьжаховѣѹдрьжаашета, ѹдрьжашета, ѹдрьжааста, ѹдрьжастаѹдрьжаашете, ѹдрьжашете, ѹдрьжаасте, ѹдрьжасте
ѹдрьжат -ѹдрьжѫ -ѹдрьжш св несв 1. Запазя, опазя, съхраня прѧст(н)ц бо хо(у б)хомъ. аще ꙋбо (п)око(.) съл(ѣ) его до конъца ꙁвѣст[..] н(ъ) ѹдръжмъ Е 8а 19 ѣко бъ спсетъ сіона ... сѣмѩ рабъ твоіхъ ѹдръжітъ і СП 68.37 се сі грѣшьніці і гобьꙁьствѹѭште. въ вѣкъ ѹдръжашѩ богатьство СП 72.12 помѣні гі поношеніе рабъ твоіхъ. еже ѹдръжахъ въ нѣдрѣхъ моіхъ. мъногъ ѩꙁꙑкъ СП 88.51 Възпра, въздържа; опазя. ѹдръжі ѩꙁкъ своі отъ ꙁла.  ѹстьнѣ своі не глат льсті СП 33.14 еда ꙁабѫдетъ поміловаті бъ. л ѹдръжітъ въ гнѣвъ своі штедротꙑ своѩ СП 76.10 Задържа, поема. волеѭ наставьшемь. ꙇ аћлꙑ прставленемь съхраньшемъ. потопльшмь водоѭ съ вꙑше. ꙇ подънбсънꙑѩ глѫбнꙑ. ѹдръжавъшмь  сполꙑ. неьствовавъшѧѩ. погѹбльшемъ ѩ СЕ 52b 2  въходꙙште подъ водоѭ комѹ вь н҄е. ꙁмештетъ  вънъ.  ѹдръжат тѣла ловѣьска не могѫштѫ вь себѣ С 128.28 2. Задържа, удържа [думата си] ꙇ ѹдръжашѧ слово вь себѣ. сътѧꙁаѭште сѧ то естъ еже ꙁ мрътвꙑхъ въскръснѫт М Мк 9.10 З 3. Завладея, присвоя дѣлателе же егда ѹꙁьрѣшѧ снъ. рѣшѧ вь себѣ. сь естъ наслѣдънкъ. прдѣте ѹбмъ і. ꙇ ѹдръжмъ достоѣне его М Мт 21.38 ЗI А СК Б Придобия, получа. въ ко апостолꙑ окраде. въ ко прѧ ноѧꙁꙑꙿнка плѣнъ. въ ко ѹдръжа мьꙁдѫ бесьстьвьнѫѭ. въ ко сѫ крьвьнꙑѧ сѫдꙑ С 512.6 4. Задържа, удържа; спра велкꙑ же с отьць ѹдръжанъ бꙑвъ. ꙗкоже не мошт ѹбѣжат съ сѫштмъ С 286.6—7 нъ да ѹвѣдꙙтъ ꙗко  жвъ самохотьнѣ пострада. же пострада. се  пеать  камꙑ  стража.  не могошꙙ го ѹдръжат С 444.14—15 вѣдѣ мъ гоже н сама съмрьть може на много ѹдрьжат С 504.26 Осуетя, възпра. ꙁовѫ отьца отьцемъ. да аште м нѣстъ отьць отьць. ѹдръжтъ мрьтвааго вьскрьсен С 310.5—6 5. За чувство, душевно състояние — обземе ме, обхване ме сего раді ѹдръжа ѩ гръдꙑні до коньца. ѡдѣшѩ сѩ неправъдоѭ ї неестіѭ своеѭ СП 72.6 їѡаннъ отде бѣжавъ. ѳома невѣремъ ѹдръжанꙿ бꙑстъ С 471.30 6. Надвия, победя колко пае б ѹжасат сꙙ намъ ха сѹса. могѫштааго мѫкам ѹготованꙑм оть н҄его беꙁаконънꙑмъ. ѹдръжат вь вѣкꙑ. вьсꙙ не протвьшꙙѧ сꙙ мѹ. б ѹбо боꙗт сꙙ пае бога С 149.4 не мамъ ѹбоꙗт сꙙ отъ бога вашего ... нъ мене рад хса мого ѹдръжѫ ѧ С 264.12 како же къ мрътвꙑмъ пртатъ сꙙ. свободь въ мрътвꙑхъ ... камо грꙙдетъ. камо съходтъ. гоже съмрьть не можетꙿ ѹдръжат С 459.20 Изч М З А СК Б Е СП СЕ С Гр κατέχω ἔχω ὑπέχω συνέχω κρατέω παύω ἐμποδίζω ἀναστομόω ѹдръжат Нвб удържа [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА