Исторически речник
ѹдарт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹдартѹдарѭ, ѹдарѧ, ѹдарюѹдаршѹдартъ, ѹдарть, ѹдартѹдармъ, ѹдармь, ѹдарм, ѹдармоѹдарте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹдарѧтъ, ѹдарѧть, ѹдарѧтѹдарвѣѹдартаѹдартеѹдарѹдар
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹдармъ, ѹдармь, ѹдармѹдартеѹдарвѣѹдартаѹдархъ, ѹдархь, ѹдархѹдар
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹдарѹдархомъ, ѹдархомь, ѹдархом, ѹдархмꙑѹдарстеѹдаршѧ, ѹдаршѫ, ѹдарша, ѹдарше, ѹдархѫѹдарховѣѹдарста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹдарстеѹдарꙗахъ, ѹдарѣахъ, ѹдараахъ, ѹдарѣхъ, ѹдарꙗхъ, ѹдарѧахъ, ѹдарѧхъ, ѹдарꙗахь, ѹдарѣахь, ѹдараахь, ѹдарѣхь, ѹдарꙗхь, ѹдарѧахь, ѹдарѧхь, ѹдарꙗах, ѹдарѣах, ѹдараах, ѹдарѣх, ѹдарꙗх, ѹдарѧах, ѹдарѧхѹдарꙗаше, ѹдарѣаше, ѹдарааше, ѹдарѣше, ѹдарꙗше, ѹдарѧаше, ѹдарѧшеѹдарꙗаше, ѹдарѣаше, ѹдарааше, ѹдарѣше, ѹдарꙗше, ѹдарѧаше, ѹдарѧшеѹдарꙗахомъ, ѹдарѣахомъ, ѹдараахомъ, ѹдарѣхомъ, ѹдарꙗхомъ, ѹдарѧахомъ, ѹдарѧхомъ, ѹдарꙗахомь, ѹдарѣахомь, ѹдараахомь, ѹдарѣхомь, ѹдарꙗхомь, ѹдарѧахомь, ѹдарѧхомь, ѹдарꙗахом, ѹдарѣахом, ѹдараахом, ѹдарѣхом, ѹдарꙗхом, ѹдарѧахом, ѹдарѧхомѹдарꙗашете, ѹдарѣашете, ѹдараашете, ѹдарѣшете, ѹдарꙗшете, ѹдарꙗасте, ѹдарѣасте, ѹдараасте, ѹдарѣсте, ѹдарꙗсте, ѹдарѧасте, ѹдарѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹдарꙗахѫ, ѹдарѣахѫ, ѹдараахѫ, ѹдарѣхѫ, ѹдарꙗхѫ, ѹдарꙗахѹ, ѹдарѣахѹ, ѹдараахѹ, ѹдарѣхѹ, ѹдарꙗхѹ, ѹдарѧахѹ, ѹдарѧхѹѹдарꙗаховѣ, ѹдарѣаховѣ, ѹдарааховѣ, ѹдарѣховѣ, ѹдарꙗховѣ, ѹдарѧаховѣ, ѹдарѧховѣѹдарꙗашета, ѹдарѣашета, ѹдараашета, ѹдарѣшета, ѹдарꙗшета, ѹдарꙗаста, ѹдарѣаста, ѹдарааста, ѹдарѣста, ѹдарꙗста, ѹдарѧаста, ѹдарѧстаѹдарꙗашете, ѹдарѣашете, ѹдараашете, ѹдарѣшете, ѹдарꙗшете, ѹдарꙗасте, ѹдарѣасте, ѹдараасте, ѹдарѣсте, ѹдарꙗсте, ѹдарѧасте, ѹдарѧсте
ѹдарт -ѹдарѭ -ѹдарш св 1. Ударя, нанеса удар ꙇ се еднъ отъ сѫштхъ съ смъ. простеръ рѫкѫ ꙁвлѣе ножъ сво. ꙇ ѹдарь раба архереова. ѹрѣꙁа емѹ ѹхо М Мт 26.51 З, А, СК, Б. Срв.Мк 14.47 М, З;Лк 22.50 М, З;Йо 18.10 М З А СК вдѣвъше же  же бѣахѫ о немь. бꙑваемое рѣшѧ емѹ г аще ѹдармъ ножемъ М Лк 22.49 З аще которꙑ простъ люднъ. вражъдѫ мꙑ. ѹдартъ ка.  ѹкръвавтъ . ҃ꙇ день да покаетꙿс СЕ 103а 25 раꙁгнѣвавъ же сꙙ дѹкꙿсъ. вьꙁьмъ камꙑкъ. връже да ѹдартъ дꙿного отъ стꙑхъ С 74.13 вълаꙁꙙштѹ же піѡню вь темнцѫ. днъ отꙿ вонъ ѹдар  по главѣ велꙿм ꙗкоже врѣдт го С 139.8 2. Почукам, похлопам [на вратата] прблжвъше же сꙙ къ домѹ стааго ѹдаршꙙ вь двьр. кононъ же мьнѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштїхъ С 38.7—8  шедъше вьслѣдъ н҄его додошꙙ мѣста.  ѹдарвъше въ двьр акꙑ ѫродѹѭште ꙿто. отвръꙁъ днъ отъ братѧ С 145.26 гоже помъ ѹенкъ ѳеодѡръ сьнде къ старцѹ.  ѹдарвъ въ двьр по обꙑаю.  старцѹ хотꙙштѹ отврѣст поклонста сꙙ дрѹгъ дрѹгѹ С 298.19 3. Прич. мин. деят. като същ. ѹдарь м ед ὁ παίσας, ὁ πατάξας Този, който е ударил; ударилият глште. прорьц намъ хе кто естъ ѹдаре тѧ М Мт 26.68 З, А, СК. Срв.Мк 14.65 М З рѫцѣ же ѹдарьшѹѹмѹ го.  ребра обꙙтршꙙ сꙙ. ꙗкоже два мѹ отъдꙑхат С 139.10 ѹдарт въ [ꙁа] лантѫ, ѹдарт ꙁа ѹхо ῥαπίζω εἰς τὴν σιαγόνα, ῥαπίζω, δίδωμι ῥάπισμα Ударя плесница аꙁъ же глѭ вамъ. не протвт сѧ ꙁълѹ. нъ аще кто тѧ ѹдартъ въ деснѫѭ лантѫ. обрат емѹ  дрѹгѫѭ М Мт 5.39 З. Срв. К4а 33 тъгда ꙁапльвашѧ лце его. ꙇ пакост емѹ дѣашѧ. ов же ꙁа лантѫ ѹдаршѧ М Мт 26.67 З А егоже ѩшѧ  ѹдаршѧ  ꙁа лантѫ. ꙇ ведошѧ  въ дворъ каафнъ СЕ 48а 3—4 въера ꙁа ѹхо ѹдаренъ бꙑвааше. дьнесь блсцанмь бжіемь адовъское жілште бьеть К 13а 24 Срв. С449.25 М З А СК Б СЕ К С Гр πατάσσω παίω κρούω ѹдаріт ꙋдарт Нвб ударя ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА