Исторически речник
ѹвѣдѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹвѣдѣтѹвѣмь, ѹвѣдѣ, ѹвѣмѹвѣс, ѹвѣдешѹвѣстъ, ѹвѣ, ѹвѣдетъ, ѹвѣсть, ѹвѣдеть, ѹвѣдетѹвѣмъ, ѹвѣмь, ѹвѣме, ѹвѣмꙑ, ѹвѣмо, ѹвѣдемъ, ѹвѣдемь, ѹвѣдем, ѹвѣдемоѹвѣсте, ѹвѣдете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹвѣдѧтъ, ѹвѣдѫтъ, ѹвѣдѹтъ, ѹвѣдѧть, ѹвѣдѫть, ѹвѣдѹть, ѹвѣдѧт, ѹвѣдѫт, ѹвѣдѹтѹвѣвѣ, ѹвѣдевѣѹвѣста, ѹвѣдетаѹвѣсте, ѹвѣдетеѹвѣждь, ѹвѣждѹвѣждь, ѹвѣжд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹвѣдмъ, ѹвѣдѣмъ, ѹвѣдмь, ѹвѣдѣмь, ѹвѣдм, ѹвѣдѣмѹвѣдте, ѹвѣдѣтеѹвѣдвѣ, ѹвѣдѣвѣѹвѣдта, ѹвѣдѣтаѹвѣдѣхъ, ѹвѣдохъ, ѹвѣдѣхь, ѹвѣдохь, ѹвѣдѣх, ѹвѣдохѹвѣдѣ, ѹвѣде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹвѣдѣ, ѹвѣдеѹвѣдѣхомъ, ѹвѣдомъ, ѹвѣдѣхомь, ѹвѣдомь, ѹвѣдѣхом, ѹвѣдомѹвѣдѣсте, ѹвѣдостеѹвѣдѣшѧ, ѹвѣдошѧ, ѹвѣдѣшѫ, ѹвѣдошѫ, ѹвѣдѣша, ѹвѣдоша, ѹвѣдѣше, ѹвѣдоше, ѹвѣдохѫѹвѣдѣховѣ, ѹвѣдоховѣѹвѣдѣсте, ѹвѣдосте
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹвѣдѣсте, ѹвѣдостеѹвѣдѣахъ, ѹвѣдѣхъ, ѹвѣдѧахъ, ѹвѣдѧхъ, ѹвѣдѣахь, ѹвѣдѣхь, ѹвѣдѧахь, ѹвѣдѧхь, ѹвѣдѣах, ѹвѣдѣх, ѹвѣдѧах, ѹвѣдѧхѹвѣдѣаше, ѹвѣдѣше, ѹвѣдѧаше, ѹвѣдѧшеѹвѣдѣаше, ѹвѣдѣше, ѹвѣдѧаше, ѹвѣдѧшеѹвѣдѣахомъ, ѹвѣдѣхомъ, ѹвѣдѧахомъ, ѹвѣдѧхомъ, ѹвѣдѣахомь, ѹвѣдѣхомь, ѹвѣдѧахомь, ѹвѣдѧхомь, ѹвѣдѣахом, ѹвѣдѣхом, ѹвѣдѧахом, ѹвѣдѧхомѹвѣдѣашете, ѹвѣдѣшете, ѹвѣдѣасте, ѹвѣдѣсте, ѹвѣдѧасте, ѹвѣдѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹвѣдѣахѫ, ѹвѣдѣхѫ, ѹвѣдѣахѹ, ѹвѣдѣхѹ, ѹвѣдѧахѹ, ѹвѣдѧхѹѹвѣдѣаховѣ, ѹвѣдѣховѣ, ѹвѣдѧаховѣ, ѹвѣдѧховѣѹвѣдѣашета, ѹвѣдѣшета, ѹвѣдѣаста, ѹвѣдѣста, ѹвѣдѧаста, ѹвѣдѧстаѹвѣдѣашете, ѹвѣдѣшете, ѹвѣдѣасте, ѹвѣдѣсте, ѹвѣдѧасте, ѹвѣдѧсте
ѹвѣдѣт -ѹвѣмь св ѹвѣдѣ -ѹвѣс 1. Узная, разбера, науча ꙇ ꙁапрѣт мъ мъного да нктоже не ѹвѣстъ сего. ꙇ рее дат е ѣст М Мк 5.43 З ꙇ бꙑстъ егда сѧ въꙁврат. прмъ цсрстве. ꙇ рее да пргласѧтъ емѹ рабꙑ тꙑ. ꙇмъже дастъ съребро. да ѹвѣстъ какѫ кѹплѭ сѫтъ сътворл М Лк 19.15 З А бже тꙑ ѹвѣдѣ беꙁѹмье мое. ї прѣгрѣшеніѣ моѣ отъ тебе не ѹтаішѩ сѩ СП 68.6 еда когда рекѫтъ ѩꙁꙑці къді естъ бъ їхъ. ї ѹвѣстъ сѩ въ ѩꙁꙑцѣхъ. прѣдъ оіма нашіма. месть кровьв рабъ твоіхъ пролтъѩ СП 78.10  ѹвѣдте ѣко ѹдв гь прⷣбънааго своего. гь ѹслꙑштъ мѧ егда въꙁовѫ къ немѹ СЕ 73а 9—10 Срв. СП4.4 тогда не рее. съгрѣшіхъ прѣдавъ кръвь неповіннѫ ... понеже бестѹдънаѣ дръꙁостъ събꙑстъ сѧ. ꙇ дѣтѣль съконьа сѧ. тогда лі ѹвѣдѣ грѣхъ К 5b 19 самъ прдохъ антѹпате прѣдъ тꙙ ... въскорѣ ѹбо твор же хоштеш. да ѹвѣс отъ скѹса сего. ꙗко хсов смъ вон ... непобѣдн сѫште о къꙁнехъ С 99.30 хс въ мрътвꙑхъ с н҄мъ сьндѣмъ. да ѹвѣмъ танꙑѧ ѧже тѹ. да раꙁѹмѣмъ бжѭ танѫ С 449.16 2. Разпозная, различа тꙑ бъ мо  гь ... тꙑ въ сьмрьт. тꙑ въ жвотѣ ... тебе вждѫ пльтѣнꙑма ома ... ѹвѣдѣ въ тꙙ отца т божьство. дного тꙙ га  ба сповѣдаѭ С 505.14 Позная, открия. послѹша ѹбо мене.  остан сꙙ бѣсованꙗ свого ... ѹвѣждъ богꙑ  съпас сꙙ.  аꙁъ повел҄ѫ враемъ цѣлт тꙙ С 115.3 аꙁꙿ грѣшꙿнъ. ѹвѣдѣвъ тебе бже (!) мо. каѭ сѧ вьсеѩ ꙁълобъ. ѭже сꙿтворхъ. кꙿ тебѣ пр()т съгрѣшаѩ.  хотѧ право слѹжт тебѣ Р VII 4.24 3. Забележа, схвана съмотрвъ ѹбо цѣсарь мѣсто то.  ѹвѣдѣвъ ꙗко сѣть съмрьтъна стъ. повелѣ вьврѣшт  тѹ С 193.18—19 ѹторъ же бѣаше прѣградлъ много мѣсто. многамъ хлѣвнамъ.  велкамъ. ѹвѣдѣвъ же ꙗко варлъ стъ саторннъ. пеальнъ бꙑстъ ꙁѣло С 204.28—29 ѹвѣдѣт сѧ М З А СК Б СП СЕ К С Р Гр γιγνώσκω ἐπιγιγνώσκω εἶδον μανϑάνω γνωρίζω ἐπίσταμαι καταμανϑάνω [вар. ϑεάομαι] Нвб уведа̀ ЕтМл НГер