Исторически речник
ѹбѣдт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹбѣдтѹбѣждѫ, ѹбѣждѹѹбѣдшѹбѣдтъ, ѹбѣдть, ѹбѣдтѹбѣдмъ, ѹбѣдмь, ѹбѣдм, ѹбѣдмоѹбѣдте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹбѣдѧтъ, ѹбѣдѧть, ѹбѣдѧтѹбѣдвѣѹбѣдтаѹбѣдтеѹбѣдѹбѣд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹбѣдмъ, ѹбѣдмь, ѹбѣдмѹбѣдтеѹбѣдвѣѹбѣдтаѹбѣдхъ, ѹбѣдхь, ѹбѣдхѹбѣд
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹбѣдѹбѣдхомъ, ѹбѣдхомь, ѹбѣдхом, ѹбѣдхмꙑѹбѣдстеѹбѣдшѧ, ѹбѣдшѫ, ѹбѣдша, ѹбѣдше, ѹбѣдхѫѹбѣдховѣѹбѣдста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹбѣдстеѹбѣждаахъ, ѹбѣждахъ, ѹбѣжахъ, ѹбѣждаахь, ѹбѣждахь, ѹбѣжахь, ѹбѣждаах, ѹбѣждах, ѹбѣжахѹбѣждааше, ѹбѣждаше, ѹбѣжашеѹбѣждааше, ѹбѣждаше, ѹбѣжашеѹбѣждаахомъ, ѹбѣждахомъ, ѹбѣжахомъ, ѹбѣждаахомь, ѹбѣждахомь, ѹбѣжахомь, ѹбѣждаахом, ѹбѣждахом, ѹбѣжахомѹбѣждаашете, ѹбѣждашете, ѹбѣжашете, ѹбѣждаасте, ѹбѣждасте, ѹбѣжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹбѣждаахѫ, ѹбѣждахѫ, ѹбѣжахѫ, ѹбѣждаахѹ, ѹбѣждахѹ, ѹбѣжахѹѹбѣждааховѣ, ѹбѣждаховѣ, ѹбѣжаховѣѹбѣждаашета, ѹбѣждашета, ѹбѣжашета, ѹбѣждааста, ѹбѣждаста, ѹбѣжастаѹбѣждаашете, ѹбѣждашете, ѹбѣжашете, ѹбѣждаасте, ѹбѣждасте, ѹбѣжасте
ѹбѣдт -ѹбѣждѫ -ѹбѣдш св Убедя, накарам, уговоря някого да извърши нещо ꙇ абе ѹбѣд съ ѹенкꙑ вьлѣст въ корабь. ꙇ варт  на ономь полѹ. доньдеже отъпѹсттъ народꙑ М Мт 14.22 З, А. Срв.Мк 6.45 М З  рее гъ рабѹ. ꙁд на пѫт  халѫгꙑ.  ѹбѣд вьнт. да наплъ(наплъ)нтъ сѧ домъ мо М Лк 14.23 З А СК о фарсѣ ѹбѣждъшмъ са М 187 24 З ꙇ глⷮе ерѣ къ гѹменѹ ... ѣкоже нꙑ ес ѹбѣдлъ обꙑа сътворт. пострѣщ братра къ хѹ пршедъша. можеш л благодѣтѭ хвоѭ. обрѫт братра СЕ 82а 7 Изч М З А СК СЕ Гр ἀναγκάζω Нвб убедя, убеждавам ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР