Исторически речник
ѹбоꙗт сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹбоꙗт сѧѹбоѭ, ѹбоѧ, ѹбоѫ, ѹбоюѹбошѹботъ, ѹботь, ѹботѹбомъ, ѹбомь, ѹбом, ѹбомоѹботе
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹбоѧтъ, ѹбоѧть, ѹбоѧтѹбовѣѹботаѹботеѹбоѹбо
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹбомъ, ѹбомь, ѹбомѹботеѹбовѣѹботаѹбоꙗхъ, ѹбоꙗхь, ѹбоꙗхѹбоꙗ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹбоꙗѹбоꙗхомъ, ѹбоꙗхомь, ѹбоꙗхом, ѹбоꙗхмꙑѹбоꙗстеѹбоꙗшѧ, ѹбоꙗшѫ, ѹбоꙗша, ѹбоꙗше, ѹбоꙗхѫѹбоꙗховѣѹбоꙗста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹбоꙗстеѹбоꙗахъ, ѹбоѣахъ, ѹбоꙗхъ, ѹбоѣхъ, ѹбоахъ, ѹбоѧхъ, ѹбоꙗахь, ѹбоѣахь, ѹбоꙗхь, ѹбоѣхь, ѹбоахь, ѹбоѧь, ѹбоꙗах, ѹбоѣах, ѹбоꙗх, ѹбоѣх, ѹбоах, ѹбоѧхѹбоꙗаше, ѹбоѣаше, ѹбоꙗше, ѹбоѣше, ѹбоаше, ѹбоѧшеѹбоꙗаше, ѹбоѣаше, ѹбоꙗше, ѹбоѣше, ѹбоаше, ѹбоѧшеѹбоꙗахомъ, ѹбоѣахомъ, ѹбоꙗхомъ, ѹбоѣхомъ, ѹбоахомъ, ѹбоѧхомъ, ѹбоꙗахомь, ѹбоѣахомь, ѹбоꙗхомь, ѹбоѣхомь, ѹбоахомь, ѹбоѧхомь, ѹбоꙗахом, ѹбоѣахом, ѹбоꙗхом, ѹбоѣхом, ѹбоахом, ѹбоѧхомѹбоꙗашете, ѹбоѣашете, ѹбоꙗшете, ѹбоѣшете, ѹбоашете, ѹбоꙗасте, ѹбоѣасте, ѹбоꙗсте, ѹбоѣсте, ѹбоасте, ѹбоѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹбоꙗахѫ, ѹбоѣахѫ, ѹбоꙗхѫ, ѹбоѣхѫ, ѹбоахѫ, ѹбоѧхѫѹбоꙗаховѣ, ѹбоѣаховѣ, ѹбоꙗховѣ, ѹбоѣховѣ, ѹбоаховѣ, ѹбоѧховѣѹбоꙗашета, ѹбоѣашета, ѹбоꙗшета, ѹбоѣшета, ѹбоашета, ѹбоꙗаста, ѹбоѣаста, ѹбоꙗста, ѹбоѣста, ѹбоаста, ѹбоѧстаѹбоꙗашете, ѹбоѣашете, ѹбоꙗшете, ѹбоѣшете, ѹбоашете, ѹбоꙗасте, ѹбоѣасте, ѹбоꙗсте, ѹбоѣсте, ѹбоасте, ѹбоѧсте
ѹбоꙗт сѧ -ѹбоѭ сѧ -ѹбош сѧ св Убоя се; почувствам страх, боязън; изплаша се ꙇ не ѹботе сѧ ѹбваѭщхъ тѣло. ꙇ дшѧ не могѫштъ ѹбт. боте же сѧ пае. могѫщааго  дшѫ  тѣло погѹбт М Мт 10.28 З, А. Срв.Лк 12.4 М, З, А;С 175.15 ꙇ слꙑшавъше архере  фарсе пртъѫ его. раꙁѹмѣшѧ ѣко о нхъ глаше. ꙇ скѫште ѩт . ѹбоѣшѧ сѧ народа понеже ѣко пророка мѣахѫ  М Мт 21.46 З. Срв.Мк 12.12 М, З;Лк 20.19 М З прстѫпь же  премꙑ еднъ таланътъ рее г. вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ ес лкъ ... ꙇ ѹбоѣвъ сѧ шедъ съкрꙑхъ талантъ тво вь ꙁем М Мт 25.25 З, А, СК. Срв. С369.24 С377.5 гь пасетъ мѩ і ніесоже мене лішітъ ... не ѹбоѭ сѩ ꙁъла ѣко тꙑ со мноѭ есі СП 22.4 трѧсавце сѫщѣ въ лⷡоцѣ семь. ѹбо сѧ га. ꙇ ѹмрътв сѧ. егоже ѹбоѣ сѧ раꙁбонкъ. ꙇ рее помѧн мѧ гі въ црствь твоемь СЕ 50b 12, 13 ѹбо сѧ бѣж. не въꙁврат сѧ. н еднъ. н съ нѣм. ꙁълꙑм дхꙑ. нестꙑм СЕ 54b 26 ꙇ ба ꙇлва ѹбоѩтъ сѧ. ꙇ раꙁѹмѣѭтъ дхомь блѫдѧште раꙁѹмъ К 1а 13 втал же поꙗше глагол҄ꙙ. господь свѣттел҄ь мо  съпасъ мо. кого ѹбоѭ сꙙ С 235.23— 24 отъвѣштавъ же стꙑ варахс ... слѹгꙑ сотоннꙑ  кнꙙꙁ грѣшьн ... не мамъ ѹбоꙗт сꙙ отъ бога вашего С 264.10  се львъ дѣаше на сьрꙙштѫ нама.  ѹбоꙗховѣ сꙙ ꙁѣло.  крѣпость не оста въ наю С 297.1—2 Образно. ꙁемлѣ ѹбоѣ сѩ  ѹмлъа. вьнегда воскръснетъ на сѫдъ бъ. да ѹпасетъ вьсѩ кротъкꙑѩ ꙁемлі СП 75.10 Срв. К12b 5 не ѹбоітъ сѩ сръдьце мое СП 26.3 М З А СК Б У Е СП СЕ К С Гр φοβέομαι δειλιάω πτοέομαι δείδω αἰδέομαι καταπλήσσομαι ѹбоѣт сѧ Нвб убоя се ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА