Исторически речник
ѹбо  
ѹбо съюз част I. съюз 1. Свързва съчинени заключителни изречения, които съдържат логически или разказвателен завършек на изложението: и тъй, прочее, впрочем юже бо секꙑра пр корен дрѣва лежтъ. вьсѣко ѹбо дрѣво не творѧщее плода добра посѣкаѭтъ  въ огнь вьмѣтаѭтъ М Лк 3.9 З А СК по обꙑаю мъ бѣаше творт съборъ саурьскѹѹмѹ градѹ. деже многꙑ тъмꙑ мѫжь  женъ. отъ саурѧ събраахѫ сꙙ. стъ же въ прѣгꙑнѣхъ мѣсто то.  вь непрѣходънꙑхъ горахъ. растоѧ отъ града попршть етꙑрь. вь тъ ѹбо день сьбраѭштѹ сꙙ народѹ ... вънеꙁаапъ прстѫпвъ стꙑ кононъ С 26.22 помьнте л гда сꙙ бꙿрахомъ на велцѣ брані ...  дастъ намъ бгъ слѫ. да ово оть н҄хꙿ ѹбхомъ. овꙑ прогꙿнахомъ.  н дінъ отъ насъ не бꙑ ꙗꙁвьнъ. отъ толка народа. нꙑнꙗ ѹбо тро сѫтъ пакост дѣѭште намъ. сотона  дѹѯъ  вовода С 73.1 дьньсь владꙑка нашъ. на сьмрьтьнѫѭ побѣдѫ поставвъ.  дꙗволово протвъство раꙁорвъ. пѫть на спасень вьскрѣшенмъ дарьствовалъ. вьс ѹбо радѹмъ сꙙ. грамъ. веселмъ сꙙ. аште бо  владꙑка нашъ побѣдлъ С 489.1 се бо отъпадосте вꙑ  бгъ вашъ. дадте ѹбо да мьштѫ бгѹ вашемѹ С 32.24 господь же помагааше вьсѣмъ подвꙁаѭштмъ сꙙ на мѫен. ꙗкоже бꙑстъ о славьнꙋю мѫенкѹ. трофмѣ  еукарпѡнѣ. сꙗ ѹбо свꙙтаꙗ мѫенка. вона бѣаста ѹ того кънꙙꙁа мѫꙙштааго крьстꙗнꙑ С 210.5 2. Свързва съчинени мотивиращи изречения за причинно–следствени отношения: и тъй, следователно, затова горе вамъ ѣко ꙁждете гробꙑ прокⷬъ. отц же ваш ꙁбшѧ ѩ. ѹбо съвѣдѣтельствѹѹте  волѭ мате. дѣломъ отцъ вашхъ М Лк 11.48 анѳупатъ рее. бꙗте  протꙙжьно. доб же мѫенкъ кодратъ рее. бꙗте бꙗте. пльт ѹбо пакост творш. а дшꙙ не врѣдш С 113.15 не жърѫ рѣхъ т ѹбо ꙗко хсовъ робъ смъ С 106.4 3. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, тъй като глѫтъ. еванћлсті стінѫ съмѧте сѧ ѹбо ꙁьрѧ беꙁѹмьѣ ѹеніа К 3b 7 къ свꙙтѹѹмѹ дометꙗнѹ повѣстемъ въꙁвраштѫ сꙙ. мѣсто ѹбо свꙙтааго пештерꙑ. погѹбьно  беꙁ вѣст бꙑстъ. посꙑпано каменмь же на правьднка меташꙙ С 217.17 покаꙗлъ сꙙ раꙁбонкъ. водѣ обрѣст сꙙ да сꙙ крьсттъ. на крьстѣ всѣѣше. не бѣ нкакоже обраꙁа крьштеньꙗ. н стонка н еꙁера. н дъжда н творꙙштааго молтвꙑ. вьс ѹбо ѹенц раꙁбѣгошꙙ сꙙ ꙁа страха юдеска С 483.11 4. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за следствие: тъй че, затова гъ его рее емѹ ... вѣдѣаше ѣко жьнѭ деже не сѣахъ. ꙇ събраѭ ѭдѹже не растохъ. подобааше т ѹбо въдат съребро мое ... тръжънкомъ М Мт 25.27 З А СК ꙇ рее емѹ дѣволъ. тебѣ дамъ власть сѭ вьсѫ  славѫ хъ. ѣко мьнѣ прѣдана естъ. ꙇ емѹже аште хоштѫ прѣдамь ѭ. тꙑ ѹбо аште поклонш сѧ прѣдъ мноѭ. бѫдѫтъ тебѣ вьсѣ М Лк 4.7 обьштьнкъ же бжьствѹ.  цѣсарьствѹ го.  снѹ мѹ стъ дхъ стꙑ. же отъ отꙿца сходтъ благотворꙙ. же стъ надъ вьсѣм дѣламо. с ѹбо трїменьнаꙗ дꙿно сѫтъ бжьство. днъ стъ бъ С 28.26 аще ѹбо a) ἐὰν οὖν, εἰ οὖν, εἰ, εἰ τοίνυν, εἰ δέ, εἰ ὄντως Следователно ако свѣтльнкъ тѣлѹ естъ око. аще ѹбо бѫдетъ око твое просто. вьсе тѣло твое свѣтъло бѫдетъ. аште л око твое лѫкаво бѫдетъ. вьсе тѣло твое тьмъно бѫдетъ. аще ѹбо свѣтъ же въ тебѣ. тъма естъ тѣ тъма кольм М Мт 6.22, 23 З, А.Срв. СК Мт 6.22 рее же къ нмъ. дадте мъ вꙑ ѣст. он же рѣшѧ не мамъ съде вѧште пѧт хлѣбъ. ꙇ рꙑбѹ дъвоѭ. аще ѹбо не мꙑ шьдъше во вьсѧ люд сѩ. кѹпмъ брашъна М Лк 9.13 З стꙑ кодратъ рее. самъ себе да сꙙ плаетъ. о мьнѣ бо нѣстъ трѣбѣ плакат сꙙ. н мловат. аште л ѹбо анѳупатъ сѫдтъ. то тꙑ кто с прѣдь н҄мъ вѣштаваѧ. довьлѣтъ намъ с С 102.16 вѣс л ѹбо кого прѧтъ прстѫпл҄ь къ кръстѹ.  сьнемъ сѹса. вѣс л ѹбо кого понесе. аште ѹбо вѣс гоже дръжш. нꙑнꙗ бꙑстъ богатъ С 456.12 b) εἰ γάρ, ἐὰν γάρ Затова ако аще ѹбо отъпѹщаете лвкмъ съгрѣшенѣ хъ отъпѹсттъ  вамъ отцъ вашъ небескꙑ. аште л не отъпѹщаете лвкомъ съгрѣшен хъ. н отцъ вашъ небескꙑ М Мт 6.14 боголюбьц ... отврьꙁѣте о вашхъ срьдець.  съ тхостѭ прмѣте. да прдѫтъ любм. мв. мѫенка.  съ нам дѹхомь да походꙙтъ. аште ѹбо  беꙁ насъ мѫен бꙑшꙙ. вѣрѹмъ ꙗко дѹхомъ съ нам сѫтъ С 55.28 бо ѹбо οὖν, γὰρ λοιπόν, μὲν γάρ Впрочем съкаж намъ пртъѫ. плѣвелъ селънꙑхъ ... доброе же сѣмѧ се сѫтъ. снве цсрствѣ. а плѣвелъ сѫтъ снве непрѣꙁнн ... ѣко бо ѹбо събраѭтъ плѣвелꙑ. ꙇ огнемь съжѕаѭтъ. тако бѫдетъ вь съконъане вѣка сего М Мт 13.40А поꙁдѣ бꙑвъшю. бѣ бо ѹбо ꙁашъло вь адъ. праведъное слънъце К 14b 32 Срв. С453.20—21 тѣмь рее нколже л мене слꙑшасте. пророкомь глагол҄ѫшта ... же ꙁаконъ тѫште  вѣдѫште  пророкꙑ тѫште. мене въ ꙁаконѣ  пророцѣхъ. проповѣдамааго ослѹшасте сꙙ. мнте бо ѹбо пронꙑрьствомъ въꙁдръжанꙗ. пронꙑрт славѫ божѭ С 331.12 да ... ѹбо, да ѹбо a) διό, οὐκοῦν, οὖν При извод — съждение: следователно, затова, и тъй самъ бо їѡсфъ ... въ отьѫ добрость бѣ облѣенъ. їѡсфа помꙙнѫвъше.  свѣтъ тъ прде. свѣтѹ бо. владꙑка хрстосъ. с тъмꙑ тьмньнꙑѧ прост го. да беꙁ ѹма ѹбо облмъ бесѣдѹш ѡ ловѣне. а не правьдоѭ. глагол҄ꙙ ꙗко їѡсфъ нѹдъма бѣ добръ  бе ꙁълоб С 365.12 по пꙙтьцѣ. събърашꙙ сꙙ архере  фарсе къ платѹ глагол҄ѫште ... помꙙнѫхомꙑ ꙗко льстьць онъ рее ште жвъ сꙑ. да ѹмрълъ стъ ѹбо. по трехъ дьнехъ въстанѫ. повел ѹтврьдт гробъ. да  погребенъ стъ С 440.1 да  вꙑ ѹвѣсте вьс въ градѣ семь жвѫшт. ꙗко не ра нкакоже покаат сꙙ н жрьт богомъ. да съпасетъ сꙙ. нъ пае ꙁвол ѹмрѣт мѫкам. да ѹже ѹбо отъвѣтъ сътворт на н҄ь.  се рекъ повелѣ го вь рѣкѫ вьврѣшт.  въ беꙁдьн ѹмрѣт С 153.28 b) τοίνυν При извод — подбуда: следователно, и така, затова свꙙтаа же рекоста глаголаховѣ т многашд. ꙗко кръстꙗна свѣ  въ хрстоса мавѣ надеждѫ. бѣсомъ же нестꙑмъ не поклонвѣ сꙙ. н богомь твомь слѹжвѣ.  о мѫкахъ твохъ небрѣжевѣ. да ѹбо прмꙑшлꙗ о наю лко хоштеш мѫкъ. вѣрꙋвѣ бо богѹ ꙗко побѣжденъ бѫдеш нам рабꙑ го. ꙗкоже побѣжденъ бꙑстъ  отьць тво дꙗволъ С 181.17 анѳупатъ рее. не достотъ т кръстꙗнѹ сꙙ нарцат. лꙿма повелѣн непобѣдмꙑхъ цръ. ѹмаратъ тꙙ. вждѫ же тꙙ  доброльна.  рѣва ꙁѣло. да ѹбо послѹша мене дрѹже.  вьꙁвѣштѫ о тебѣ къ цѣсарѹ.  старѣшнъскꙋмѹ санѹ бѫдѫ т ходата С 100.14 c) δέ При съпоставка: а, а пък  се рекъ прлѣп къ сѣдаѭштѹѹмѹ сꙙ камен смокъве. да же ѹбо жъꙁлъ ароновъ сѹхъ сѫштъ. раст  процвст повелѣ богъ. тъ же  не сѣдаѭштѹѹмѹ сꙙ  сѹхѹѹмѹ камꙑкѹ въꙁдрастт повелѣ на покаꙁан ꙋдомъ С 300.15 да ꙗко ѹбо, да ꙗкоже ѹбо ὡς δὲ λοιπόν Когато прочее на дрѹго лѣто на вьꙁлюбьнꙑ градъ къ аморї прде поплѣнт го хотꙙ ... да ꙗко ѹбо прде къ градѹ. реенꙑ скврънавꙑ амемѹрꙿмн. наꙙ на градъ плът сꙙ С 56.18 тъ же то ѹдо сътвор. да ꙗкоже ѹбо ношаахѫ сꙙ сквоꙁѣ рѣкѫ добрꙑмъ мѫенкомъ тѣлеса. пр брѣꙁѣ пршедъше сташꙙ деже  стї ꙁꙿволшꙙ С 67.4 нъ ѹбо, нъ ... ѹбо ἀλλά γε, ἀλλὰ γάρ, ἀλλὰ οὖν γε, ἀλλὰ ... λοιπόν Но впрочем нѣсмъ л апстлъ. не сха л гѣ нашего вдѣхъ. не дѣло л мое вꙑ есте ѡ г. аще бо нѣмъ нѣсмъ апⷪ҇стлъ. нѫ ѹбо вамъ есмъ. пеатъ моемѹ апостлствѹ вꙑ есте о г Е 4а 1—2 відѣвъше его іштеꙁѫ. нъ ѹбо слꙑші хвнѣ мѫцѣ. вꙑшънее слово слꙑші. ꙇ въспоі. слꙑші  прославі. слꙑші  проповѣждь. бжіѣ вельѣ юдеса К 13а 33—34 Срв. С450.3  аште  съвлѣе мꙙ отъ одеждꙙ. нъ ѹбо ха вь н҄егоже смъ обльенъ. не маш мошт сьвлѣшт С 50.14 нъ врѣмꙙ ѹбо прстѫпт къ гръдѣ се трепеꙁѣ. вьс ѹбо дѣмъ. сь лѣпꙑмъ въꙁдръжанмъ  стотѫ С 420.7 обае ѹбо ὅμως μέντοι, ὅμως δέ, ἀμέλει γοῦν Свързва съчинени противопоставителни изречения: но все пак сего рад не можаахѫ вѣроват. ѣко пакꙑ рее саѣ. ослѣп о хъ. ꙇ окамѣнлъ естъ срдца хъ... обае ѹбо  отъ кьнѧꙁъ мъноѕ вѣровашѧ вь него М Йо 12.42 З А он же прѣбꙑшꙙ рекше слава господѹ. сълѹ бо сꙙ намъ се на добро ... обае ѹбо  вь темнцѫ мноꙁ отъ странꙑ прхождаахѫ. ѹвѣштат хотꙙште.  слꙑшꙙште хꙿ отъвѣтъ двьꙗхѫ сꙙ С 134.14 стража вдома пѹст льва велка ꙁѣло.  страшьна хранꙙшта  ... отъ ѹбваѭштхъ поганꙑхъ съвѣта. обае ѹбо прьвѫѭ ношть ѹꙁьрѣвъ льва съпꙙшта. малꙑ ѹбоꙗ сꙙ ꙗкоже тъ м съповѣда С 292.25 понеже ѹбо ἐπειδήπερ Понеже впрочем понеже ѹбо мъноѕ наѧсѧ нт повѣсть о ꙇꙁвѣстованꙑхъ въ насъ вештехъ. ѣкоже прѣдашѧ намъ ... ꙇꙁвол сѧ  мьнѣ ... псат М Лк 1.1 З А тѣмьже [тѣмь] ѹбо ἄρα γε, μενοῦν, ἄρα οὖν, τοίνυν, δι᾿ αὐτοῦ οὖν, ἀμέλει γοῦν Затова, следователно вьсѣко дрѣво еже не твортъ плода(да) добра. посѣкаѭтъ  въ огнь вьмѣтаѭтъ. тѣмь же ѹбо отъ (пло)плодъ хъ поꙁнаете ѩ М Мт 7.20 З А въꙁдвгъш гласъ една жена отъ народа рее емѹ. блаженое рѣво ношъше тѧ. ꙇ съсъца ѣже ес съсалъ. онъ же рее. тѣмъ же ѹбо блажен слꙑшѧште слово бже  хранѧште М Лк 11.28 З А СК бъ же  гѣ въскрѣс  нꙑ с нмꙸ҇ въскрѣстъ слоѫ своеѫ. не вѣсте л ѣко тѣлеса ваша ѹд хв сѫтъ. тѣмъ ѹбо ꙋдꙑ хвꙑ. сътворѫ ѹдꙑ любодѣц(...) да не бѫдетъ ... ѣко прлѣплѣѧ сѧ любодѣ(ц). едно тѣло естъ Е 2б 7 ісъ да осттъ люд своеѫ кръвїѫ. вънѣ вратъ прїѧтъ мѫкѫ. тѣмже ѹбо да сходмъ к немѹ внѣ стана. поношенїѣ его носѧще. не мамъ бо съде прѣбꙑваѫща града. нѫ грѣдѫщаго въꙁскамъ. тѣмже ѹбо въꙁносмъ жрътвѫ хвалѣ ... сповѣдаѫщем сѧ мен его Е 34а 9—10, 14 сь бо їѡсфъ братꙗ ьстъномъ бракомꙿ женвъ сꙙ прѣжде.  родвъ сꙑнꙑ страда подрѹжꙗ.  жвѣаше въ стотѣ. птаѧ дѣт своѧ въ накаꙁан  ѹен господьн. тѣмь ѹбо пршедъ на проповѣдь паулъ апостолъ С 246.18 ѹбо сего [того] рад τοίνυν Заради това впрочем ті вамъ бѫдѫтъ сѫдьѩ по гнѹ словесі добрѣ ѹбо сего раді прогласі. о васъ ісаі. пророкъ глѧ. не нꙑнѣ постꙑдітъ сѧ іѣ(..)въ. н нꙑнѣ ліца прѣложітъ ꙇлъ К 1а 8 аꙁъ сего жтꙗ не трѣбѹѭ. хрстосова жтꙗ рад. прѣходтъ бо  нкол прѣбꙑваатъ. да ѹбо того рад нколже не отъврьгѫ сꙙ господа мого їс хса. жвѫштааго вь вѣкꙑ С 259.8 ѹбо ... обае μέν ... πλήν Наистина ... но ꙇ снъ ѹбо льскꙑ по нареенѹмѹ детъ. обае горе лвкѹ томѹ. мьже прѣданъ бѫдетъ М Лк 22.22 З їде ѹбо обраꙁомъ ходітъ лвкъ. обае въсѹе мѫттъ сѩ СП 38.7 ၀ᓼ льма[же] ѹбо ἐφ᾿ ὅσον γάρ, ἐπεὶ οὖν, οὐκοῦν ἐπείπερ След като, щом като, понеже льма ѹбо сътворсте дномѹ отъ братѧ сеѧ моѧ хꙋдꙑѧ. то мьнѣ сътворсте С 123.24 анѳупатъ рее. не велко ѹдо творш тъштꙙ сꙙ на сьмрьть. нъ лꙿма ѹбо тъштт сꙙ на съмрьть. жвъ да ꙁгорш С 140.20 да лма же ѹбо отъвръгосте сꙙ свого цѣсара. прѣбѫдѣте ѹбо нецѣсарѹм. работьнꙑ ꙗръмъ вѣьнꙑ влаꙙште С 435.24— 25 ельма же ѹбо слово покаꙁа ꙗко хотштѹѹмѹ тѣлес добрѣ  по нѹ на вьсе дѣство съставлꙗт сѧ трѣбоване естъ ою  ѧꙁьіка  проьньїхъ ꙗже сѫтъ потрѣбьнѣша. бѣдьно же  необрѧштемо дшѫ моштьнѫ оесьі многьі ЗЛ Iб 7 II. част 1. За подсилване: тъкмо, именно a) При местоимения и лични имена онъ же отъвѣштавъ рее мъ. ꙇлѣ ѹбо пршедъ прѣжде ѹстротъ вьсѣ М Мк 9.12 З мнѣ ѹбо мръно глаахѫ.  на гнѣвъ льст помꙑшлаахѫ СП 34.20 тако тъ ѹбо въ юнѣ врьстѣ трѹждааше сꙙ С 279.25 съ ѹбо естъ реенꙑ саіемь промъ СК Мт 3.3 равві. ꙇже бѣ съ тобоѭ на ономъ полѹ ердана ... сь ѹбо крщаетъ А Йо 3.26 b) При отрицание стꙑ паулъ отъвѣштавъ рее. нѣс ѹбо достонꙿнъ слꙑшат танъ бжї С 8.20 стꙑ кодратъ рее ... кꙿде же сѫтъ пожъръше. не вждѫ хъ ѹбо С 107.1 ѹбо нѣс л нколже плавалъ по морѹ. да бꙑ ѹвѣдѣлъ страхъ го С 115.9 c) При въпросителни местоимения, наречия и частици пршедъше же раб гна рѣшѧ емѹ г. не добро л сѣмѧ сѣлъ ес на селѣ твоемь. отъ кѹдѫ ѹбо матъ плѣвелъ. онъ же рее мъ врагъ лвкъ се сътвор. раб же рѣшѧ емѹ. хощеш л ѹбо да шедьше сплѣвемъ ѩ М Мт 13.27, 28 З У дъва длъжьнка бѣсте ꙁамодавъцѹ етерѹ ... не мѫщема же ма въꙁдат обѣма ма отъда. которꙑ ѹбо ею пае въꙁлюбтꙑ М Лк 7.42А ꙁьр ѹбо даѭщааго тебѣ власть. обладанью.  апостолѹ велѧщю т. въдѧщмъ бо глетъ. повнѹте сѧ гѹменомъ вашмъ. ꙇ покарѣте. кое ѹбо ѹтвръждене въꙁлагаетъ СЕ 82b 5 хъ въ мрътвꙑхь съ німь сънідѣмъ да ѹвѣмъ і таінꙑ ... да ѹвѣмъ како і сѫштмъ въ адѣ. просвѣтлъ естъ проповѣдь. ъто ѹбо вьсѧ л прѣпрость спсаетъ К 13а 17—18 лепдъ рее. распꙙтꙑ же ѹбо кто стъ. пѡн рее. гоже посъла бъ на съпасен мра С 137.29 агг҄елъ бо господьнь съшедъ сь небесе. прстѫпвъ отъвал камꙑ отъ двьр гробѹ ... поꙿто ѹбо прде  камꙑ отъвал. женъ дѣлꙗ С 444.26 d) При повелително наклонение тогда гла ѹенкомъ свомъ. жѧтва ѹбо мънога. а дѣлатель мало. молте сѧ ѹбо гнѹ жѧтвѣ. да ꙁведетъ дѣлателѧ на жѧтвѫ своѭ М Мт 9.38 З. Срв.Лк 10.2 М З А ꙇ марта млъвлѣаше о мъноѕѣ слѹжъбѣ. ставъш же рее. г не радш (!) л ѣко сест(р)а моѣ еднѫ мѧ остав слѹжт. рьц ѹбо е да м поможетъ М Лк 10.40 З А СК покажѣте м пѣнѧѕъ.  матъ обраꙁъ  напсане. отъвѣштавъше рѣшѧ кесаровъ. онъ же рее къ нмъ. въꙁдадте ѹбо ѣже сѫтъ кесарева кесарев.  ѣже сѫтъ бжѣ бв М Лк 20.25 З не отъложте ꙋбо дръꙁновенѣ вашего Е 9б 1 ъто глеш. ѡ клеветьне. мрьтвьца іного не вдші. поклоні сѧ ѹбо въскръсъшюмѹ. віждъ въставъшааго. ꙇ гѣ поꙁнаі. мрътвьць нъ ес прѣдалъ К 12а 11  глаголашꙙ мѹ. то можетъ сътворт гоже тꙑ ьтеш. да вѣрѹмъ мѹ. покаж ѹбо намъ понѣ дно ꙁнамен.  вѣрѹмъ мѹ  тебѣ С 30.19 архере  фарсе къ платѹ глагол҄ѫште. помꙙнѫхомъ ꙗко онъ льстьць ште жвъ сꙑ глагола ꙗко по трьхъ дьнехъ вьстанѫ. повел ѹбо ѹтврьдт гробъ до третꙗго дьне ... съмотр же. подоба вѣроват ꙗко ѹмьрѣ.  ꙗко погребенъ бꙑстъ.  ꙗко въста.  то вьсе врагъ дѣлꙗ бꙑваатъ. вждъ ѹбо словеса с сьвѣдѣтел҄ьствѹѭшта о всемъ томь С 439.20, 28 2. За съотнасяне a) Към съпоставителни и противопоставителни съюзи —а, же, нъ, обае: непреводима лце ѹбо нбс ѹмѣете расѫждат. а ꙁнаменѣ врѣменемь не можете М Мт 16.3 З обае се рѫка прѣдаѭштааго мѧ съ мъноѭ естъ на трапеꙁѣ. ꙇ снъ ѹбо льскꙑ. по нареенѹмѹ детъ. обае горе лвкѹ томѹ мьже прѣданъ бѫдетъ М Лк 22.22 З не нашѫ ѹбо пасхѫ. хотѣахѫ ѹенці ѹготоваті. нъ іюдѣіскѫ К 6а 36 похвальна ѹбо стъ твоꙗ любꙑ. нъ пае похвал҄ено дѹш тво дръꙁновен С 456.15 пасꙑ же тамо. ѹбогꙑ ѹбо въ дрꙙхльствѣ. богатъ же вь весел С 492.23 b) В постпозитивно главно изречение след подчинено условно саще: то, пък аще л бсте вѣдѣл. ъто естъ млост хоштѫ а не жрътвѣ. нколже ѹбо бсте осѫдл неповнънꙑхъ М Мт 12.7 З се же вѣдте ѣко аште б вѣдѣлъ гнъ храмнꙑ. въ кꙑ асъ тать прдетъ бьдѣлъ ѹбо б  не далъ б подъкопат домѹ свое(е)го М Лк 12.39 З А СК рее же гъ. аште бсте мѣл вѣръ ѣко ꙁръно горюшьно. глал бсте ѹбо сѵкамнѣ се. вьꙁдер сѧ  въсад сѧ въ море.  послѹшала б васъ М Лк 17.6 З аште бсте любл мѧ. въꙁдрадовал сѧ бсте ѹбо М Йо 14.28 З А СК аще бі ненавідѩі мне на мѩ велърѣевалъ. ѹкрꙑлъ сѩ бмъ ѹбо отъ него СП 54.13 аште бо дѣло ъстьно бꙑло. то славьнѣ ѹбо бꙑ отъ ловѣкъ слѹжен прмалъ С 262.2 c) При първа част или изречение от поредица еднородни части или съчинени изречения: пък см же сце мѫштемъ.  всѣмъ свѣтмомъ. отъ въꙁдѹха ѹбо сльньце. отъ садовъ же дрѣво. отъ ждовъ же ꙁлъь. отъ тъкан же рꙁа нераꙁдьранаа С 438.14 ов ѹбо бѣжаахѫ въ горꙑ. ов же на селѣхъ сѫште таꙗхѫ сꙙ С 98.8  се лце го обраꙁꙑ ꙁмѣнꙗше. овогда ѹбо вдѣт  бѣаше сѣда. овогда же отрока С 121.25 аще ѹбо εἰ ἄρα Ако наистина; след като наистина  тогда бо господь мꙙ бѣ посълалъ к тебѣ. скѹст ѹсрьд тво. аште ѹбо ловѣколюбьнѣ. а не ловѣкомъ творш вдѣт млость своѭ С 122.26 вовода глагола повелѣно  стꙑм  ьстънꙑм ꙁаконꙑ раꙁльнꙑм мѫкам мѫт тꙙ. аште ѹбо въ непокорѣ прѣбꙑваш С 148.25 да аще ѹбо ἐὰν δέ, εἰ οὖν, εἰ τοίνυν И ако наистина тае по малѣ асѣ глагола цѣсаръ къ блаженѹѹмѹ. да аште ѹбо не отвръꙁѫ н отъдамъ цръкъве правовѣрънꙑхъ. то ꙿто бѫдетъ того дѣл҄ьма С 194.23 а нꙑнѣ л велш м подобꙿнѹѹмѹ тебѣ неѹвьствънѹѹмѹ бѣсѹ пожрът да аште ѹбо хоштеш да пожьрѫ мѹ. то дѣвѣ въ цръкꙿвште ждеже стотъ богъ тво.  пожьрѫ мѹ С 227.20 много о въскрьсен мъ глагола.  ꙙсто глаголааше. ꙗкоже  сам  с рѣшꙙ. ꙗко по трьхъ дьнехъ въстанѫ. да аште ѹбо не бꙑ въсталъ ꙗвѣ. ꙗкоже акꙑ прѣльштен с С 441.29 де ѹбо μέντοιγε Наистина обае въсѹе въсѣка сѹета. въсѣкъ лвкъ жвꙑї. їде ѹбо обраꙁомъ ходітъ лвкъ. обае въсѹе мѫттъ сѩ СП 38.7 М З А СК У Е СП СС СЕ ТФ К С Р ЗЛ Х Гр οὖν τοίνυν μέν ἄν ἄρα ἄρα γε γάρ δέ [τὸ] λοιπόν δή οὐκοῦν καί μέντοι γοῦν τοιγαροῦν μὲν γάρ πάντως ὄντως τέ μήν δὲ λοιπόν ἀλλά ѹбѹ обо ꙋбо ꙋбѡ Нвб убо остар АК Бот НТ РРОДД