Исторически речник
ѹбват  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹбватѹбваѭ, ѹбваѫ, ѹбваѧ, ѹбваюѹбваш, ѹбваеш, ѹбваашѹбватъ, ѹбваетъ, ѹбваатъ, ѹбвать, ѹбваеть, ѹбваать, ѹбват, ѹбвает, ѹбваатѹбвамъ, ѹбваемъ, ѹбваамъ, ѹбвамь, ѹбваемь, ѹбваамь, ѹбвам, ѹбваем, ѹбваам, ѹбвамо, ѹбваемо, ѹбваамоѹбвате, ѹбваете, ѹбваате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹбваѭтъ, ѹбваѫтъ, ѹбваѧтъ, ѹбваютъ, ѹбваѭть, ѹбваѫть, ѹбваѧть, ѹбвають, ѹбваѭт, ѹбваѫт, ѹбваѧт, ѹбваютѹбвавѣ, ѹбваевѣ, ѹбваавѣѹбвата, ѹбваета, ѹбваатаѹбвате, ѹбваете, ѹбваатеѹбваѹбва
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹбвамъ, ѹбвамь, ѹбвамѹбватеѹбвавѣѹбватаѹбвахъ, ѹбвахь, ѹбвахѹбва
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹбваѹбвахомъ, ѹбвахомь, ѹбвахом, ѹбвахмꙑѹбвастеѹбвашѧ, ѹбвашѫ, ѹбваша, ѹбваше, ѹбвахѫѹбваховѣѹбваста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹбвастеѹбваахъ, ѹбвахъ, ѹбваахь, ѹбвахь, ѹбваах, ѹбвахѹбвааше, ѹбвашеѹбвааше, ѹбвашеѹбваахомъ, ѹбвахомъ, ѹбваахомь, ѹбвахомь, ѹбваахом, ѹбвахомѹбваашете, ѹбвашете, ѹбваасте, ѹбвасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹбваахѫ, ѹбвахѫ, ѹбваахѹ, ѹбвахѹѹбвааховѣ, ѹбваховѣѹбваашета, ѹбвашета, ѹбвааста, ѹбвастаѹбваашете, ѹбвашете, ѹбваасте, ѹбвасте
ѹбват -ѹбваѭ -ѹбваш несв Убивам, умъртвявам, погубвам гла емѹ юноша кꙑѧ. іс же рее емѹ не ѹбваі. н прѣлюбꙑ створ. не крад н лъж послѹшаі СК Мт 19.18 егда ѹбіваⷶше ѩ. тогда въꙁіскаахѫ его. і обраштахѫ сѩ і рано прхождахѫ къ бѹ СП 77.34 аменѹръмн. ѹбвааше. дрѹгꙑѧ же въ работѫ даꙗше свомъ болѣромъ. дрѹгꙑѧ же вь темнцѫ отъпѹштааше С 57.30 непотрѣбьнѹѹмѹ рабѹ вон сте. же отъшъдъшѹ влдцѣ. бтъ клеврѣтꙑ своѧ.  ѹбватъ С 107.28 стража вдома пѹст льва велка ꙁѣло.  страшьна хранꙙшта . ноштѭ  дьнѭ отъ ѹбваѭштхъ поганꙑхъ съвѣта С 292.24 нъ опакꙑ мꙑслꙙште опакꙑ творте.  ꙗже бѣ лѣпо крꙑт пленцꙙ. тѣм ѹбт ѹбоцъ  достонꙑѧ сьмрьт не ѹбвате. нъ беꙁвнънꙑѧ  правьдвꙑѧ мѫте С 398.1 Принасям в жертва. сѹса въ правьдѫ ѹбвама. вьнде платъ въ претор. попѹштаѧ ꙗрост ждовьстѣ С 435.1 Прич. сег. деят. като същ. ѹбваѭще м мн οἱ ἀποκτέννοντες, οἱ ἀποκτείνοντες Онези, които убиват; убиващите ꙇ не ѹботе сѧ ѹбваѭщхъ тѣло. ꙇ дшѧ не могѫштъ ѹбт. боте же сѧ па. могѫщааго  дшѫ  тѣло погѹбт въ ћееннѣ М Мт 10.28 З, А. Срв.Лк 12.4 М, З, А, Б;С 175.16 страньнкꙑ ѹбваѭще [οἱ] ξενοκτονοῦντες Тези, които убиват чужденци аꙁъ же  ошъдъ вьсѫ ждовъскѫ ꙁемл҄ѫ прошедъ ... бꙑвшѹ на н҄е бжю гнѣвѹ. творꙙштхъ рад грѣхꙑ  жвѫштхъ на н҄е. страннкꙑ ѹбваѭште С 128.17—18 М З А СК Б СП С Гр φονεύω ἀποκτείνω ἀναιρέω σφάζω ѹбіват Нвб убивам, убия ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА