Исторически речник
тѣмьже  
тѣмьже нареч съюз I. нареч Така, по същия начин въꙁдвгъш гласъ една жена отъ народа рее емѹ. блаженое рѣво ношъше тѧ. ꙇ съсъца ѣже ес съсалъ. онъ же рее. тѣмъ же ѹбо блажен слꙑшѧште слово бже  хранѧште М Лк 11.28 З А СК II. съюз Свързва съчинени резултативни изречения: затова, поради това ꙇ рее сего рад оставтъ лкъ отца своего  матерь своѭ. ꙇ прлѣптъ сѧ женѣ свое. ꙇ бѫдете оба въ плъть еднѫ. тѣмь же юже нѣсте дъва нъ една плътъ М Мт 19.6 ЗI, А. Срв.Мк 10.8 М З отъвѣштавъ анћлъ рее е. дхъ стꙑ надетъ на тѧ. ꙇ сла вꙑшънѣаго осѣнтъ тѧ. тѣмь же еже родтъ сѧ сто нареетъ сѧ снъ бжі М Лк 1.35 З А СК аще бо кто вдтъ тѧ м(ѫ)ща раꙁѹмъ въ трѣ(б)щ() въꙁлежѧща. не съв(ѣс)тъ л емѹ немощнѹ сѫщѹ съꙃ()ждетъ сѧ ѣст долѡжрътвънаѣ.  погꙑбнетъ немощнꙑ братъ въ твоемъ раꙁѹмѣ. егоже рад хъ ѹмрѣтъ ... тѣмже аще брашно съблажнѣетъ брата моего. не мамъ мѧсъ ѣст въ вѣкꙑ. да не съблажнаѫ брата моего Е 3б 10—11 тѣмже ісъ да осттъ люд своеѫ кръвїѫ. вънѣ вратъ прїѧтъ мѫкѫ Е 34а 7 вѣровахъ тѣмьже въꙁглаголахъ. аꙁъ же съмѣрхъ сѩ ѕѣло. аꙁъ же рѣхъ въ ѹжасѣ моемь весь къ ложь СП 115.1 ꙇ ꙁъло прѣдъ тобоѭ сътворхъ. тѣмьже прпадаѭ т. покланѣѩ колѣнѣ срца моего. ѹмлосръд сѧ на мѧ окаанааго СЕ 79а 8—9 Срв. СЕ84b 25 поꙁдѣ бꙑвъшю. бѣ бо ѹбо ꙁашъло вь адъ. праведъное слънъце. тѣмь же пріде къ богатъ ꙇменемь іосіфъ отъ аріматі. ꙇже бѣ крѧ сѧ страха рад ꙇюдѣіска. пріде же і нікодмъ К 14b 33 Срв. С453.21  ꙗкоже се вьлаꙁꙙште въ бъран въкѹпѣ мена своꙗ глагол҄ѫтъ ... тъгда поврьгъше нареенаа мена своꙗ ... къждо себе нарцааше.  то творѣахѫ вьс дрѹгъ по дрѹꙁѣ съетаѧ себе. тѣмꙿже бꙑстъ вьсѣмъ дꙿно мꙙ. ѹже бо н онъ. н онъ С 86.19—20 мѣахѫ бо масло не обльно же тѣмꙿже  мѫꙙтъ сꙙ С 370.28 слꙑшалъ бо бѣаше реено отъ га. не пꙿцѣте сꙙ ѹтрѣшьнмъ. тѣмже ꙁад повръже вьсѫ пеаль. да не брѣмене тꙙжъка ностъ по ꙁаконѹ С 547.10 С отсянка на причинност: ето защо. ꙇ глете. аште бмь бꙑл вь дьн отецъ нашхъ. не бмь ѹбо обещьнц мъ бꙑл въ кръв пророкъ. тѣмъ же сам съвѣдѣтельствѹете себѣ. ѣко снове есте ꙁбвъшхъ пркꙑ М Мт 23.31 вьлѣꙁе вь пешть горѫштѫѭ.  сътворвъ асъ вел ... ꙁлѣꙁе слоѭ стааго дха. беꙁ врѣда  цѣлъ ... падошꙙ нц на ꙁем ... просꙙште отъ него сьподобьньꙗ. стꙑѧ вѣрꙑ крьстꙗньскꙑ. тѣмꙿже вѣрн беслъноѭ радостьѭ обьѧт. молꙗахѫ множт сꙙ с н҄м крьстꙗньскѹѹмѹ справьню С 541.7 С отсянка на заключителност: и тъй, прочее. тако  нꙑнѣ то глѫтъ кнгꙑ. жден рабѫ  снъ еѧ. не матъ бо (на)слѣдоват снъ рабꙑннъ (съ) сномъ свободънꙑѧ. тѣ(мъ)же брате нѣсмъ рабꙑн()на ѧда. нѫ свободнꙑ(ѧ) Е 28а 13—14 мо ребро цѣлло стъ. болѣꙁнь твого ребра. мо сънъ ꙁведетъ тꙙ отъ съмрьтьнааго съна. мо коп ѹставло стъ. обраштаѭштее сꙙ на тꙙ копь. тѣмже въстані под отъсѫдѹ. ꙁведохъ тꙙ отъ ꙁемьѧ раскꙑѧ. ѹстраꙗѭ тꙙ ѹже въ ра С 469.30 стѹжд ѳеѡннь родъ. сътворвъше же съборъ вьс кѹпно отдошꙙ. отъ ргеѡна нарцамꙑ малꙑ тръгъ. до глагол҄емааго парѳенеѡна. же съ еппомъ  ѳеоноѭ жт. тѣмже дож  до дьнесь С 542.10 тѣмьже ѹбо ἄρα γε, τοίνυν, δἰαὐτοῦ οὖν Затова, следователно вьсѣко дрѣво еже не твортъ плода(да) добра. посѣкаѭтъ  въ огнь вьмѣтаѭтъ. тѣмь же ѹбо отъ (пло) плодъ хъ поꙁнаете ѩ М Мт 7.20 З А ісъ да осттъ люд своеѫ кръвїѫ. вънѣ вратъ прїѧтъ мѫкѫ. тѣмже ѹбо да сходмъ к немѹ внѣ стана. поношенїѣ его носѧще. не мамъ бо съде прѣбꙑваѫща града. нѫ грѣдѫщаго въꙁскамъ. тѣмже ѹбо въꙁносмъ жрътвѫ хвалѣ ... сповѣдаѫщем сѧ мен его Е 34а 9—10, 14 М З А СК Е СП СЕ К С Х Р ЗЛ Гр διό ὥστε διὰ τοῦτο ὅδεν λοιπόν οὐκοῦν διόπερ διὸ καί οὖν δέ μενοῦνγε [вар. μενοῦν] тѣмже тѣмꙿже тѣмь же тѣмъ же Нвб Ø