Исторически речник
тѣмь  
тѣмь нареч съюз I. нареч Така, по този начин того радꙿма бꙑт с н҄мъ бѹ вѣрѹѭ. тѣмь дховьнꙑм пѣсньм птааше сꙙ ностань С 550.12 къ спсьнѹѹмѹ крьштенью прбѣже. древь вьселвъше сꙙ вь н҄его. осльпень грѣховьно. отьмꙑт тѣмь прораꙁѹмѣваѧ С 560.17 II. съюз Свързва съчинени резултативни изречения: затова бъ сна своего посъла раждаема отъ женꙑ. сѫштѧѩ подъ ꙁакономъ іскѹпітъ. тѣмь хотѧ прѣставіті ꙁаконъ. да не кто реетъ. ѣко сего раді прѣставі . сего раді спраꙁні  ꙁане не може его съвръшіті. ꙁане не може его ісправіт. ѣко тѧжъка сѫшта К 6b 6 вовода ... наꙙ го словесꙑ льстіт глꙙ. аꙁъ тебе стара сѫшта  тацѣм сѣднам ѹкрашена сѫшта мьнѫ  мѫдрость маш ꙁѣло. тѣмь протвѫ сѣднамъ покаж  раꙁѹма  прѣльст  бѹст. мꙙ хрстосово С 48.8 вꙑ бо ꙁа ха ѹбьн бꙑсте.  тѣмъ вьꙁꙙсте вѣньцꙙ отъ рѫкѹ господьнѹ С 68.1—2 пораꙁѹмѣ топлѣ водѣ сходꙙштї отъ ꙁемл҄ꙙ.  пораꙁѹмѣте отъкѫдѹ раждꙁатъ сꙙ. л отъкѫдѹ съгрѣватъ сꙙ. аште нѣстъ огн҄ь подъ ꙁемл҄еѭ. тѣмъ проповѣдаѭ вамъ. о бѫдѫштмъ огн҄емъ бꙑт сѫдѹ отъ ба. словесе го рад їсѹса хрстоса С 129.12 слꙑшѫ бо ꙗко  кꙑѧ отъ васъ ждове прꙁꙑваѭтъ въ сьньмѣхъ. тѣмъ вьньмѣте да нкакоже вамъ.  велко  мало.  вольнꙑ грѣхъ пркоснетъ сꙙ.  н днъ отъ васъ да не съгрѣштъ С 135.27 тѣмь ѹбо ἆρα οὖν, ἀμέλει γοῦν Затова, следователно бъ же  гѣ въскрѣс  нꙑ с нмꙸ҇ въскрѣстъ слоѫ своеѫ. не вѣсте л ѣко тѣлеса ваша ѹд хв сѫтъ. тѣмъ ѹбо ꙋдꙑ хвꙑ. сътворѫ ѹдꙑ любодѣц(...) да не бѫдетъ ... ѣко прлѣплѣѧ сѧ любодѣ(ц). едно тѣло естъ Е 2б 7 сь бо їѡсфъ братꙗ ьстъномъ бракомꙿ женвъ сꙙ прѣжде.  родвъ сꙑнꙑ страда подрѹжꙗ.  жвѣаше въ стотѣ. птаѧ дѣт своѧ въ накаꙁан  ѹен господьн. тѣмь ѹбо пршедъ на проповѣдь паулъ апостолъ С 246.18 лма ... тѣмь, мьже ... тѣмь, пон҄е ... тѣмь, ꙁа н҄еже ... тѣмь ἐπειδὴ ... διὰ τοῦτο, διὰ τό + Inf.; διὰ + Accus. Понеже ... затова лма бо нꙑ власть да  ꙁьлꙑхъ  добрꙑхъ дѣлесъ. да вол҄еѭ хоштетъ да бѫдемъ добр. тѣмь аште не хоштемъ не нѹдтъ С 413.4 повѣждь м старье како прѣобдѣ слѫ ѧ.  не гнѣва сꙙ на тꙙ. васнь рекѫ т мже млоства стъ. то тѣмь т стъ дала жвотъ  не ѹморла тебе С 226.19—20 по правьдѣ нарее сꙙ артемонъ. ꙗкоже бо мьн҄ѫ то рабъ с богꙑн҄ꙙ артемдꙑ.  ꙁа н҄еже тождементъ с. то тѣмъ т стъ дала жвотъ С 226.29—30 гда рекѫ сꙑнъ даудовъ. пон҄е тꙑ с отъ отьца даудова тѣмь глаголахъ. прмш ꙁвѣсто слово бесѣдꙑ моѧ хран С 239.18 Е К С Гр ἐντεῦδεν τοῦτο δῆϑεν διό ὃϑεν διὰ τοῦτο λοιπόν тѣмъ Нвб Ø