Исторически речник
троца  
троца -ѧ ж. Според християнската религия — божествената троица, триединният Бог [Бог Отец, Бог Син и Свети Дух] вꙿсевлко гі. троце бже вꙿсемогꙑ. бѫд м помощьнкъ. ꙇ бѫд м подавъ слѫ СЕ 72b 4 еднѫ тѧ по естьстьвѹ поѫ. троцѫ же ѹпостасьнѫѫ ьтѫ. ѡе  сне. дше ѹтѣшьньн ТФ А 23 тако же творааше вьса лѣта жтꙗ свого ... ꙁаповѣдаѧ  сьвѣдѣтельствѹѧ о вьсѣхъ. сповѣдат  славт. нераꙁдѣлꙗмѫѭ  кѹпꙿносѫштѫѭ троцѫ С 207.26—27 вѣрѹѭ аꙁъ въ отца  сꙑна  стааго дха. въ прѣстѫѭ троцѫ съпасаѭштѫѭ мръ С 261.4 тебѣ славѫ  благодарен въꙁдамъ. кѹпꙿно съ отьцемъ  съ свꙙтꙑмъ дѹхомь. дносѫштьнѣ  жвотворꙙшт.  вседръжꙙштї троц С 342.27 сего рад ѹбо праꙁдьнѹмь ... вѣрѹѭште въ оца  сна  стааго дха. въ троцѫ дностьствьнѫ  несътворенѫ С 486.8 нѣстъ бо нкꙑ же трѹдъ (наш.) тьенъ твое мсⷧ҇тън. ѭже тъ даеш бе мо троце Р VII 4.11 Троице прѣс͠таꙗ помагаи. наинающоу ми третиꙗаго. евангелиꙗ словеса испꙑтати. КП Учит. 10б славѧще прѣс͠тѫѭ троицѫ. о͠ца и сꙑна и свѧтааго дѫха нꙑнѣ и присно и въ вѣкꙑ КП Учит. 224а О ьстнаꙗ. прѣс͠таꙗ троице ⁘ Пеальмою на радость прѣложи КП Учит. 26d ꙗсно же съкаꙁаѩ свѧтѫѭ троицѫ глаголааше ꙁахариꙗ пророкъ. ЙЕ Шест 251б. свѧтѫѭ троицѫ и прѣславьнѫѭ хвалѧще прѣстѫпамъ на етврътааго дьн дѣла. ЙЕ Шест 110а обое бо ꙗакоже сть достоино ѡ боꙁѣ такоже раꙁоумѣти. И͠ Ꙍ С͠ТѢІ ТРОИЦИ. ЙЕ Бог 65б ѧко единъ отъ троуца пострада ... бесъмьртьна  троица. СС 15г дино же исповѣдаѫ стыꙗ троица бжьство. в мыслех наших славим тѧ беспрестани въ троицѣ стѣи. ПК 67.7 ꙗже отъ отьць иꙁвѣстаꙗ въображениѥмь приꙗхомъ ꙗко троицѧ въ ѥдинѥниѥ сирѣчь оца и сна и стаго дха• ЕК КАРΘАГ СОБОРА 419г. ПРАВ. 3. нъ вꙑше мира сего чьтетъ паче своеѧ цръкъве плътьнꙑѧ. ѫже видитъ троицѧ исплънение. КИ 12:21 троица сѧ вь | е̇рданьстѣи̇, рѣцѣ ꙗ̇влѣ̇ть ⸱| и̇ тоу силоѫ̇ оу̇тврьди ̇динось|щьство бж͠ьства. Златоуст 65б † Во славꙋ стиѧ, единосꙋщниѧ, и животворѧщиѧ, и нераꙁⷣелимиѧ троици. Бел. 444. Мцⷭ҇ь аѵгꙋсть КГ: Вь лѣто ҂АѰ҇ПА вь славꙋ вь троицѣ бгꙋ единомꙋ. Бел. 435. прѣдаше наⷨ стꙋю и единосꙋщⸯною и нераꙁⷣѣлимꙋю троицꙋ, трїсльньнаⷢ свѣта ꙁарам. Бел. 197. б͠же въ троици с͠тѣи рекъ покланѣемыи, сътворивыи въсѣ видимаа и невиⷣимаа. ПЕ ЙР съ же ꙁде мыслънѣ прїемъ , самагѡ тѡгѡ въ троици покланѣемаго въ себѣ имѣаше живѫща б͠а. ПЕ ЙР 97а Семꙋ оубо с͠тмоу събѡроу въ ники вїѳїнїисцѣи бывшоу, и црⷭкою поⷣписаноу бывшоу роукою , дѣиствїемь с͠тые и єдиносоущные троице. ПЕ Конст. 431а вѣрꙋ оуꙗснисте • и н͠ныа истѣ ꙁрите с͠тоую троицоу. ПЕ Конст. 431а Се ви(д)те братїе на свѣтꙋ сꙋть •г҃• цр҃їе • ꙗкоже ѥ(с) на нб(с)ѣ(х) ст҃аа троица. Раз.-ук. елици вь (Отца и) Сына и светааго доуха • вь Светоую троицоу животворештоу (вѣр)овати имоуть. БС свѧтаꙗ [прѣсвѧтаѩ] троца ἡ ῾Αγία Τριάς Светата Троица, название на християнския бог, основаващо се на християнския догмат за трите лица на божеството — Бог Отец, Бог Син и Свети Дух тѣмьже ꙇже бес покаанѣ ѹмьретъ. то авѣ то естъ. ѣко нѣстъ крестьѣнъ. понеже не вѣрѹетъ вьскрѣшенью. н въ ст҃ѫѭ троцѫ СЕ 66b 18 кръщаемъ сѧ въ стѫѭ троцѭ. въ мѧ оца  сна ꙇ стааго дха СЕ 67b 8 еже сѧ прѣстаа троца реетъ. оць  снъ ꙇ стꙑ дхъ. тр състав съльно въ едномь бжьствѣ СЕ 67а 12 стꙑ еппъ ... поліа свꙙштеноѭ водоѭ тѣло. сътворвъ прꙁъвань стꙑѧ троцꙙ.  абь въскрьсе мрьтвьць С 537.7 СE ТФ С Р Г Гр τριάς ἡ τρισσὴ ὀνομασία Нвб троица ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР